Бофор (сирене)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Бофор
(Beaufort)
Cheese 37 bg 052606.jpg
Информация
Страна на произход Флаг на Франция Франция
Град/Регион Савоя
Мляко краве
Пастьоризация не
Консистенция полутвърдо сирене
Време на зреене 5 - 12 месеца
Сертификация AOC 1968

Бофор (на френски: Beaufort) е вид полутвърдо френско сирене от краве мляко, което се произвежда само във френската област Савоя. По своите качества и външен вид прилича на швейцарското сирене грюер.

История[редактиране | edit source]

Родина на сиренето бофор е Савоя, в подножието на Алпите. Първоначално започват да го правят местните монаси по стари рецепти от времето на Римската империя. През средните векове сиренето се прави както в местните манастири, така и в селски ферми, а през ХVІІІ век сиренето става известно под името "вашрен" (Vacherin; от френската дума vache - крава).

Съвременното название на сиренето - Beaufort, се появява през 1865 г., по името на малко алпийско село, в района на което се развива първоначално неговото производство.

На 4 април 1968 г. бофор е сертифицирано като сирене с контролиран произход – AOC. Оттогава района на неговото производство обхваща четири алпийски долини в Савоя - Бофортен, частично Вал д'Арли, Тарантес и Мориен.

Характеристика[редактиране | edit source]

Бофор

Сиренето се прави на плоски цилиндрични пити с вдлъбнат ръб, с диаметър : 30 - 70 см., дебелина : 10 - 16 см. и тегло : 12 - 70 кг. Кората е равна, гладка, с жълтеникав цвят. Бофор има гладка и еластична консистенция, с цвят на слонова кост, с приятен плодов аромат и леко солен вкус. Съдържанието на мазнини е не по малко от 48 %. Бофор е богат на калций и белтъчини.

Производство[редактиране | edit source]

За производството на Бофор се използва сурово краве мляко. За получаването на един килограм сирене са необходими 11 литра мляко. В загрятото до 33 ° C мляко се добавя закваска, като се използват културите Streptococcus thermophilus, Lactobacillus helveticus и Lactobacillus lactis. След като млякото се пресече, сместа се загрява до 53-54 ° C, като се разбърква непрекъснато за да се отдели излишната влага. След това сиренето се увива в ленени кърпи, поставени в дървени обръчи, покрити с кръгове и се поставя за 20 часа под преса. По време на пресоването сирене се преобръща няколко пъти, като се сменят и кърпите. Сиренето отлежава един ден, след което се осолява в солна баня и се складира в изби на дървени рафтове от смърч, за да зрее.

Стелажи със зреещо сирене

Бофор зрее от 5 месеца до 12 месеца, понякога до 2 години. В избите се поддържа температура не по-висока от 10 ° С и висока влажност. Два пъти седмично, питите сирене се преобръщат и натриват със солен разтвор.

Разновидности[редактиране | edit source]

Бофор се произвежда в четири разновидности :

  • Бофор де Савоя (Beaufort de Savoie) - обикновен промишлен Бофор, произвежда се целогодишно.
  • Бофор д’ете (Beaufort d’été) - летен Бофор, произвежда се лятото от юни до октомври;
  • Бофор д’алпейдж (Beaufort d’alpage) - алпийски Бофор, произвежда се високо в алпийските ферми през зимата;
  • Бофор д’ивер (Beaufort d'hiver) - зимен Бофор, произвежда се на отдалечени пасища, смята се за зимно сирене.

Консумация[редактиране | edit source]

Фондю с бофор

Бофор се консумира нарязан на тънки филии, заедно със салати, плодове и особено с пушена сьомга. Сиренето е подходящо за всякакви ястия. то лесно се топи и може да се използва за приготвяне на фондю. Добре узрелия бофор се съчетава отлично с леки бели бургундски вина от типа Chablis, а по младото сирене - с по леки червени вина.

Литература[редактиране | edit source]

  • Bruno Auboiron и Gilles Lansard, La France des fromages AOC, Éditions Édisud, октомври 1997, с.101-102. ISBN 2857449232
  • Michel Vernus, Une saveur venue des siècles: Gruyère, Abondance, Beaufort, Comté. Yens-sur-Morges: Cabedita, 1998. ISBN 2-88295-228-7
  • Pierre Casamayor, L'école des alliances, les mets et les vins, Hachette pratique, октомври 2000, ISBN 2-01-236461-6.

Външни препратки[редактиране | edit source]