Бояна (резиденция)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Резиденция Бояна пренасочва насам. За квартала вижте Резиденция Бояна (квартал).
Вижте пояснителната страница за други значения на Бояна.

Изглед от Копитото: Дом 2 (отляво) и Дом 1 (отдясно)

Резиденция „Бояна“ е архитектурно-парков комплекс, служещ за официална резиденция на президента, вицепрезидента и правителството на Република България‎. Намира се в столицата София, квартал „Бояна“, откъдето носи името си. Районът, с площ около 60 хектара, е под държавна охрана, с контролиран ограничен достъп за външни лица.

Изглед към парка

История[редактиране | редактиране на кода]

Създадена е през 1974 година като представителен комплекс за Държавния съвет на НРБ. Мястото е избрано близо до 3 важни пътни артерии на столицата – булевардите „България“ (построен специално за бърза връзка с центъра на града), „Александър Пушкин“ и „Братя Бъкстон“.

В конгресната зала на пленум на ЦК на БКП е взето историческото решение за снемане на Тодор Живков от партийните (после и държавни) постове на 10 ноември 1989 г.

Разположение[редактиране | редактиране на кода]

Резиденцията е разположена на 10 километра южно от центъра на София. Районът е ограден от следните улици (от север по часовниковата стрелка): Околовръстен път, ул. „Даскал Стоян Попандреев“, бул. „Александър Пушкин“, улиците „Симеон Радев“, „Габровница“, „Витошко лале“.

Намира се в подножието на Витоша. Заобиколена е от обширен вътрешен парк с водни каскади, езера и редки видове растения. През района протича Перловска река, отделяща сегашната резиденция (Дом № 2) от останалата му част.

Обекти[редактиране | редактиране на кода]

  • Дом № 1 – най-представителната сграда, бивша резиденция на Държавния съвет, приютява Националния исторически музей от 1998 г.;
  • Дом № 2 – и служи като жилищно-хотелски комплекс, обслужващ българското правителство;
  • домове №№ 3 – 8 – вили и помощни сгради, обслужващи висшите български институции[1].

В резиденцията са отсядали редица високопоставени гости, държавни и правителствени делегации. С оглед да облекчи разходите за издръжка комплексът понастоящем предлага настаняване в хотелската част на индивидуални гости и организирани групи. Разполага с конферентен център с различни по размер зали, най-голямата от които е със 150 места[2].

Част от лапидариума на НИМ

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]