Боян Биолчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за учения. За революционера от ВМОРО вижте Боян Биолчев (революционер).

Боян Биолчев
български учен славист и писател
Боян Биолчев 

реч на Биолчев на пред Народното събрание на протест на Софийския университет на 16 ноември 2010 г.
Роден: 11 декември 1942 г. (1942-12-11) (72 г.)
София, България

Боян Асенов Биолчев е български филолог, писател и сценарист, ректор на Софийския университет в периода (1999 - 2007).

Биография[редактиране | edit source]

Роден е в 1942 година в София. Произхожда от големия прилепски род Биолчеви. Дядо му Боян Биолчев е деец на ВМОРО[1][2] и македоно-одрински опълченец.[3] Завършва гимназия в София. Следва полска филология в Ягелонския университет в Краков, Полша (1962-1968), където получава магистърска степен след защита на дипломна работа през юни 1968 г. Постъпва като аспирант в СУ „Св. Климент Охридски“ (1969). През 1972 г. Боян Биолчев печели конкурс за асистент по полска литература в Катедрата по славянски литератури на Факултета по славянски филологии. През 1978 г. защитава докторска дисертация на тема „Драматургията на Станислав Виспянски, енциклопедист на неоромантизма“, а в 1982 г. се хабилитира с книгата „Пътят на едно възраждане. Самобитност и европейски традиции в поезията на полския Ренесанс“. От 1982 до 1996 г. е доцент, през 1996 г. става доктор на филологическите науки с труда „Адам Мицкевич - между осанката на народния пророк и homo ludens“. От 1996 г. е професор.

През 1992 г. Боян Биолчев става ръководител на Катедрата по славянски литератури. От 1991 до 1993 г. е заместник-ректор на Софийския университет, а от 1995 г. е декан на Факултета по славянски филологии. През октомври 1999 г. е преизбран на същия пост. От ноември 1999 година до 14 ноевмри 2007 година е ректор на Софийския университет.

На протеста на СУ, 16.11.2010

Извън рамките на университета Биолчев е председател на секция „Сравнително литературознание“ на Световния съвет на славистите. През 2002 г. е избран за академик на Световната академия „Платон“ със седалище в гр. Патра, Гърция. Бил е главен редактор на вестник „Софийски университет“ (1980-1991), член на редколегията на списание „Летописи“ (1991-1997), а от 1996 г. е член на редакционния съвет на „Литературен вестник“.

От 1965 г. Боян Биолчев е автор на над 200 научни публикации: монографии, студии, статии, предговори, научни съобщения. В периодичния печат публикува статии и изказвания с общокултурна и публицистична насоченост. Автор е на 20-тина белетристични книги. Негови романи и разкази са преведени на няколко европейски езика. Сценарист е на 6 игрални и 2 документални филма. Сред най-известните му книги са сборникът „Сатурнов кръг“ и романът „Амазонката на Варое“.

Женен е за кинорежисьорката Мариана Евстатиева.[4]

Награди[редактиране | edit source]

Библиография[редактиране | edit source]

Научни книги[редактиране | edit source]

  • „Пътят на едно Възраждане. Самобитност и европейски традиции в поезията на Полския ренесанс“. 1987.
  • „Отвъд мита“. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 1999, 258 с.

Художествена проза[редактиране | edit source]

  • „Пробуждане“ (сборник с разкази). 1975.
  • „Сапфир“ (сборник с новели). 1979.
  • „Очите плачат различно“ (роман). София: Профиздат, 1981, 204 с.
  • „Сатурнов кръг“ (роман). София: Народна младеж, 1989, 133 с.
  • „Холтер-87“ (сборник с новели). 1990.
  • „Мираж под наем“ (сборник с новели). Велико Търново: Абагар, 1991, 123 с.
  • „Бюро намерени вещи през 2001 г.“ (сборник с разкази). 1992.
  • „Нищо за продан“ (сборник с новели). София: Христо Ботев, 1994, 213 с.
  • „Зуброва трева“ (сборник с разкази).
  • „Внезапна арена“ (сборник с разкази). София: Хемус, 1995, 117 с.
  • „Писма от рая“ (сборник с разкази).
  • „Листа от ада“ (сборник с разкази). София: УИ „Св. Климент Охридски“, 1996, 137 с.
  • „Усещане за България“ (сборник с разкази). София: УИ „Св. Климент Охридски“, 1998, 32 с. (ISBN 9540713986)
  • „Държавата Урария“ (сборник с разкази). София: УИ „Св. Климент Охридски“, 1998, 231 с.[5]
  • „Сладко нищо“ (сборник с разкази). София: Анубис, 2001.[6]
  • „Амазонката на Варое“ (роман). София: Труд, 2005, 358 с. (ISBN 9545285613)[7]
  • „Белег“ (сборник с разкази). София: Стандарт, 2006, 140 с. (ISBN 9549042634)[8]
  • „Летен сняг“ (сборник с разкази). Пловдив: Жанет-45, 2009 (ISBN 978-954-491-527-8)
  • „Антарктида - окото на Космоса“ (реалити роман). София: Стандарт, 2011, 104 с. (ISBN 9789542934271)

Книги за деца[редактиране | edit source]

  • „Градината на чичо Блум“. София: Отечество, 1984, 104 с.
  • „Божко Еколожко“. Велико Търново: Фабер, 2011.

Бележки[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
  1. Гоце се криел в дома на Биолчеви, вестник „Стандарт“, 14 Септември 2003
  2. Проф. Боян Биолчев, ректор на СУ: Все още у нас може да се печели от имитация на образование
  3. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 85.
  4. Кратка биография на Боян Биолчев, Литернет
  5. Амелия Личева, „Текстуализация на българското“, рец. във в. „Култура“, 1998 г.
  6. Амелия Личева, „Сладко четене“, рец. във в. „Култура“, бр.9, 9 март 2001 г.
  7. Стоян Атанасов, „Един пионерен роман в българската литература“, рец. във в. „Монд Дипломатик“, март 2006 г.
  8. Дияна Иванова, „Допуснах тишината“, рец. в електронно списание LiterNet, 27.01.2007, № 1 (86)

Външни препратки[редактиране | edit source]