Боян Биолчев (революционер)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за революционера от ВМОРО. За неговия внук и ректор на Софийския университет вижте Боян Биолчев.

Боян Биолчев
български революционер

Роден
Починал
5 януари 1933 г. (62 г.)

Учил вСолунска българска мъжка гимназия
Боян Биолчев в Общомедия

Боян Димев Биолчев е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Биолчев върху буре с бира в средата на Владайската река. Вляво от него е бременната му съпруга Виктория, а вдясно - Гоце Делчев, дни преди да поеме последния си път към Баница

Биолчев е роден в град Прилеп, Османската империя, днес Северна Македония в семейството на Димитър Биолчев от големия род Биолчеви. Учи в българската гимназия в Солун, където е съученик с Гоце Делчев. Присъединява се към ВМОРО. Противопоставя се на действащата в Прилеп сръбска пропаганда след откриването на сръбското училище в 1897 година, след което бяга в България. Участва в аферата „Мис Стоун“ и са му поверени 1000 лири от откупа ѝ.[1] Подкрепя фракцията на Яне Сандански в македоно-одринското освободително движение. Близък е на Туше Делииванов.[2]

При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в Нестроевата рота на 6 охридска дружина.[3] Участва в Първата световна война. След войната се установява в София и членува в Илинденската организация. Умира при катастрофа край Пловдив в 1933 година[4].[5]

Боян Биолчев е дядо на Боян Биолчев, български филолог и ректор на Софийския университет.[6]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
Илия Биолчев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димитър Биолчев
(1837 – 1894)
 
 
Никола Биолчев
(? – 1907)
 
 
 
Коста
Биолчев-Карата
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Виктория Митанова
(1878 – 1951)
 
Боян Биолчев
(1870 — 1933)
 
 
Илия Биолчев
(1880 - 1937)
 
Милан Биолчев
(1876 - 1950)
 
Параскева Лозанчева
(1880 - 1936)
 
Анастас Лозанчев
(1870 - 1945)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Асен Биолчев
(1906 – 1997)
 
Екатерина Джингова
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Боян Биолчев
(р. 1942)
 
Мариана Евстатиева
(р. 1939)
 

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Известия на Института за българска литература. Т. 7, 1958, стр. 366.
  2. Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950). София, Изток-Запад, 2004. ISBN 954321056X. с. 369.
  3. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 85.
  4. Боянъ Д. Биолчевъ // Илюстрация Илиндень 1-2 (51-52). Илинденска организация, Ноемврий-Декемврий 1933. с. 24.
  5. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 49.
  6. Гоце се криел в дома на Биолчеви, вестник „Стандарт“, 14 септември 2003, архив на оригинала от 12 юни 2018, https://web.archive.org/web/20180612142307/http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2006-04-26&article=96720, посетен на 30 май 2010