Боян Ботев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Боян Ботев
български офицер

Званиеподпоручик
Години на служба1883 – 1885
Служи наНационално знаме на България България
Битки/войниСръбско-българската война

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
10 ноември 1885 г. (19 г.)
Родствасин на Ботьо Петков и Иванка Ботева, брат на Христо Ботев и Кирил Ботев
Боян Ботев в Общомедия

Боян Ботев Петков е български офицер, подпоручик. Брат е на поета и революционер Христо Ботев, генерал Кирил Ботев и учителя Стефан Ботев.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Боян с братята си Христо, Кирил и Стефан.

Боян Ботев е роден на 6 май 1866 г. в семейството на възрожденския учител Ботьо Петков и Иванка Ботева. През 1875 г. след смъртта на баща си заминава за Букурещ, където остава до заминаването на брат му Христо за България, след което заминава за Русия, където постъпва в Южнославянския пансион в Николаев. В пансиона остава до 1879 г., когато заминава за Елисаветград, където постъпва във Военната гимназия. Завършва курса на гимназията през 1883 г. и решава да постъпи като волноопределяющ се във волинския пехотен полк. Преди окончателното си постъпване си взема отпуск и същата година се отправя към България. При среща със съученика си от Южнославянския пансион Димитър Русчев, решава да остане в Княжеството и двамата заедно да постъпят в Софийското военно училище.[2] През 1883 г. постъпва в старшия общ клас на Военното на Негово Княжеско Височество училище, но след Съединението портупей-юнкер Ботев е мобилизирани и зачислен в 7 рота от 5 пехотен дунавски полк. Взема участие в Сръбско-българската война (1885). Проявява изключителен героизъм в боевете при Сливница. На 7 ноември 1885 г., при атаката на Три уши е ранен в стомаха и прободен на две места с щик, а със сабята си поваля двама противникови войници. Умира от раните си в София на 10 ноември 1885 г.[1][3] Посмъртно е произведен в чин подпоручик.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Димитров, И. Съединението 1885 – енциклопедичен справочник. София, Държавно издателство „д-р Петър Берон“, 1985.
  2. Мамарчев, с. 123, 124
  3. Ненков, Петър. Войводата и неговите братя // voivodi.eu. Архивиран от оригинала на 2017-10-25. Посетен на 24 октомври 2017 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Мамарчев, Д. Портрети и кратки биографически свъдения за загиналитъ български офицери и портупей-юнкери въ войната съ Сърбия презъ 1885 г. София, Придворна Печатница Б. Шимачекъ, 1890.