Боян Пенев

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Боян Пенев български филолог Роден: 27 април 1882 Шумен, България Починал: 25 юни 1927 София, България

Боян Николов Пенев е български литературовед, роден на 27 април 1882 в Шумен. Завършва славянска филология в СУ Св. Климент Охридски (1907). От 1909 г. преподава там.

Във връзка със своите литературоведски изследвания от 1912 до 1914 г. пребивава в Мюнхен, Берлин, Краков, Варшава и Прага. Боян Пенев е един от най-изтъкнатите български литературни историци и критици от първите десетилетия на ХХ век. Многобройните му приноси са в областта на литературната история и на литературната критика върху българската литература от Възраждането до съвременните му писатели. Автор е и на четиритомен труд “История на новата българска литература”. Умира на 25 юни 1927 г. в София.

За него:

Боян Пенев. Биобиблиография. С., Изд. Център “Б. Пенев”, 2002.

Алексиева, Ирена. Боян Пенев - летопис за живота и творчеството му. - http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=116&WorkID=2883&Level=1.

Боян Николов Пенев. Публикации. - http://www.libsu.uni-sofia.bg/slavica/Penev.html.

От него:

• История на новата българска литература. Под ред. на Борис Йоцов. Т. 1-4. С., М-во на нар. просвещение (Държ. печ.), 1930-1936; 2 изд. 1973-1977.
  • т. 1. Начало на Българското възраждане. 1930. 456 с.
  • т. 2. Българска литература през XVII-XVIII в. 1932. 411 с.
  • т. 3. Българската литература през първата половина на XIX век. 1933. 1031 с.
  • т. 4. Ч. 1 - 2. Българската литература през втората половина на XIX век. 1936. 1494 с.

Пенев, Б. Дневник. Спомени. С., 1973.

Пенев, Б. Изкуството е нашата памет. Варна, 1978.

Пенев, Б. Студии, статии, есета. С., 1985.