Херцогство Брабант
| Херцогство Брабант (1183–1795) | ||
|
|
||
| Официален език | латински | |
| Държавна религия | Римокатолицизъм | |
| Форма на управление | Васално херцогство | |
Херцогство Брабант (на нидерландски: Hertogdom Brabant, на френски: Duché de Brabant) е историческа васална държава в Западна Европа през Средните векове, част от Свещената Римска империя. Територията на Херцогство Брабант съвпада приблизително с днешната провинция Северен Брабант в Нидерландия и провинциите Фламандски Брабант, Валонски Брабант и Антверпен и Столичния регион Брюксел в Белгия. По-големи градове в Брабант са Брюксел, Антверпен, Льовен, Бреда, 'с-Хертогенбос.
Брабант се обособява като херцогство в рамките на Долна Лотарингия още по времето на Каролингите, като по-късно става част от Свещената Римска империя. Първоначално то включва ограничена територия западно от съвременния Брюксел, но в края на 12 век, след разпокъсването на Долна Лотарингия, нейните владетели започват да се наричат херцози на Брабант и Долна Лотарингия, като разпростират наименованието Брабант върху остатъците от своите владения.
През 1430 година титлата е наследена от Филип Добрия, херцог на Бургундия, а през 1477 година преминава към Хабсбургите като част от зестрата на Мария Бургундска. След Осемдесетгодишната война (1568-1648 г.) Брабант е разделен, като северната му част е присъединена към Нидерландия, а южната остава владение на Хабсбургите до края на 18 век.