Бразда
Тази статия е за селото в Северна Македония. За българското списание вижте Бразда (списание).
| Бразда Бразда | |
| — село — | |
 | |
  Бразда | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Скопски |
| Община | Чучер |
| Географска област | Църногория |
| Надм. височина | 442 m |
| Население | 480 души (2002) |
| Пощенски код | 1011 |
| МПС код | SK |
| Бразда в Общомедия | |
Бразда (на македонска литературна норма: Бразда) е село в Северна Македония, в община Чучер (Чучер Сандево).
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в областта Църногория - югозападните покрайнини на Скопска Църна гора, северно от столицата Скопие.
История[редактиране | редактиране на кода]
Непосредствено южно от Бразда, на платото Градище има остатъци от антично селище, съществувало от VII до IV век пр. Хр. В него е открита ранноантичната Бразденска гробница, паметник на културата.[1]
В края на ΧΙΧ век Бразда е българско село в Скопска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов от 1900 г. („Македония. Етнография и статистика“) Побоже е село, населявано от 376 жители българи християни.[2]
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има 15 сръбски патриаршистки къщи.[3] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Бразда има 464 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[4]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Бразда е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[5] По време на войната в селото влизат сръбски части и е установена сръбска власт. На 16 октомври 1912 година в Бразда сръбският поручик Михайлович заявява пред събраните български първенци и кмета, че трябва да бъдат избити всички българи, които са участвали в дейността на ВМОРО.[6]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Бразда (Brazda) като сръбско село.[7]
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Бразда като българско село.[8]
Според преброяването от 2002 година селото има 480 жители.[9]
| Националност | Всичко |
| македонци | 470 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 5 |
| бошняци | 0 |
| други | 5 |
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Бразда
Ангел Тодоров, български революционер, деец на ВМОРО, през Първата световна война, по случай 15-а годишнина от Илинденско-Преображенското въстание, е награден с орден „За заслуга“ за заслуги към постигане на българския идеал в Македония[10]- Кърсто Нешов, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Журски[11]
- Лазо Нешов, осъден от сръбските власти за отстояване на българщината на 6 години, лежал 5 и половина[12]
- Сокол Данев, осъден от сръбските власти за отстояване на българщината на 15 години, лежал 10[12]
- Станко (Стойко) Нешов, македоно-одрински опълченец, 2 скопска дружина[13]
- Трайче Антов, български просветен деец
- Тошо Стефанов, български революционер от ВМОРО, четник на Михаил Чаков[14]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ За Локалитетот // Arheo Park Brazda. Посетен на 13 септември 2017.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 206.
- ↑ Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 116-117. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 831.
- ↑ Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 – 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 34.
- ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. - София, 1929.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007
- ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 335, л. 108
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.16
- ↑ а б Списъкъ на българитѣ отъ общината, които били осѫждани и лежали в затворитѣ отъ бившата югославянска власть за проявенитѣ отъ тѣхъ действия по организиране и защита на българщината въ тоя край // Илюстрация Илиндень XIII (5 (125). София, Издание на Илинденската Организация, Май 1941. с. 16.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 494.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.51
| ||||||||
