Бранислав Нушич

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Бранислав Нушич
сръбски писател
Бранислав Нушич 
Бранислав Нушич, 1894
Роден:
Починал:

Бранислав Нушич (на сръбски: Бранислав Нушић или Branislav Nušić) е сръбски писател и комедиограф, роден на 8 октомври 1864 г. в Белград. Юрист по образование, завършил е право в Белградския университет.

Съдържание

[редактиране] Биография

Роден е в Белград във влашко семейство от битолското село Магарево като Алкивиад Нуша, но на 18 години сменя официално името си на Бранислав Нушич. В 1885 година на 21 години участва в Сръбско-българската война.

През 1889 година започва работа като служител в сръбското консулство в Битоля и прекарва десет години на сръбска дипломатическа служба в Македония и Косово. Става вицеконсул в Битоля,[1] където се жени през 1893 година. Последната му служба в района е вицеконсул в Прищина.

По-късно работи като директор на Сараевския народен театър. През 1933 г. е избран за академик на Сръбската Академия на Науките. Основател на модерната сръбска реторика. Умира на 19 януари 1938 г. в Белград в разгара на работата си над комедия с название „Власт“.

[редактиране] Творчество

Автор е на разкази и фейлетони, в които разобличава войнолюбивите интереси на сръбското правителство и изразява чувство на любов и симпатия към българския народ:

  • "Странички от Пожаровадския затвор" (1889 г.),
  • "Записки на един ефрейтор от Сръбско-българската война" (1886 г.) и др.

Бранислав Нушич е ярък комедиограф, изобличител на социалните пороци в сръбското общество от края на 19 век. Автор е на комедиите:

  • "Обикновен човек" (1900 г.),
  • "Свят" (1906 г.),
  • "Околосветско пътешествие" (1910 г.),
  • "Госпожа министершата" (1931 г.),
  • "Мистър Долар" (1932 г.),
  • "Доктор" (1936 г.),
  • "Покойник" (1937 г.).
  • "Автобиография"

Нушич е автор и на драмите:

  • "Така трябваше да стане" (1900 г.),
  • "Семберийският княз" (1900 г.),
  • "Бездна" (1902 г.),
  • "Хаджи Лоя" (1908 г.) и др.

Автор на учебник по реторика:

  • "Реторика" (1934 г.).

Особено популярна е неговата книга "Автобиография".

[редактиране] Бележки

  1. Terzić Slavenko, Konzulat Kraljevine Srbije u Bitolju (1889-1897), Istorijski časopis, 2008, br. 57, str. 330, 334, 338.

[редактиране] Външни препратки

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.
Лични инструменти
Именни пространства
Варианти
Действия
Навигация
Инструменти
На други езици