Бранислав Нушич

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Бранислав Нушич
сръбски писател
Бранислав Нушич 

портрет от 1894 г.
Роден: 20 октомври 1864 г.(1864-10-20)
Белград, Сърбия
Починал: 19 януари 1938 г. (на 73 г.)
Белград, Сърбия

Бранислав Нушич (на сръбски: Бранислав Нушић или Branislav Nušić, на арумънски: Alchiviadi al Nusha) е виден сръбски писател и комедиограф.

Биография[редактиране | edit source]

Роден е на 20 октомври (8 октомври стар стил) 1864 г. в Белград във влашко семейство от битолското село Магарево като Алкивиад ал Нуша, но на 18 години сменя официално името си на Бранислав Нушич. Завършва Юридическия факултет в Белградския университет. През 1885 година на 21 години участва в Сръбско-българската война.

През 1889 година започва работа като служител в сръбското консулство в Битоля и прекарва десет години на сръбска дипломатическа служба в Македония и Косово. Става вицеконсул в Битоля.[1] В 1893 година се жени за Даринка в Лисолайския манастир „Свети Архангел Михаил“.

Последната му служба в района е вицеконсул в Прищина.

По-късно работи като директор на Сараевския народен театър. През 1933 г. е избран за академик на Сръбската Академия на Науките. Основател на модерната сръбска реторика. Умира на 19 януари 1938 г. в Белград в разгара на работата си над комедия с название „Власт“.

Творчество[редактиране | edit source]

Автор е на разкази и фейлетони, в които разобличава войнолюбивите интереси на сръбското правителство и изразява чувство на любов и симпатия към българския народ:

  • "Странички от Пожаровадския затвор" (1889 г.),
  • "Записки на един ефрейтор от Сръбско-българската война" (1886 г.) и др.

Нушич е ярък комедиограф, изобличител на социалните пороци в сръбското общество от края на 19 век. Автор е на комедиите:

Паметник на Нушич в Белград
  • "Обикновен човек" (1900 г.),
  • "Свят" (1904 г.),
  • "Околосветско пътешествие" (1910 г.),
  • "Госпожа министершата" (1931 г.),
  • "Мистър Долар" (1932 г.),
  • "Доктор" (1936 г.),
  • "Покойник" (1937 г.).
  • "Автобиография"

Нушич е автор и на драмите:

  • "Така трябваше да стане" (1900 г.),
  • "Семберийският княз" (1900 г.),
  • "Бездна" (1902 г.),
  • "Хаджи Лоя" (1908 г.) и др.

Автор на учебник по реторика:

  • "Реторика" (1934 г.).

Особено популярна е неговата книга "Автобиография".

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Terzić Slavenko, Konzulat Kraljevine Srbije u Bitolju (1889-1897), Istorijski časopis, 2008, br. 57, str. 330, 334, 338.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.