Бранкович

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Първият известен български герб от 1295
Фамилният герб на Бранкович с имперската корона и ордена на Дракона на Сигизмунд

Бранковичи /названието им е възприето в историографията от "Царството на славяните" на Мавро Орбини/ са властелска династия на части от западните български и сръбски земи през 14 и 15 век. Родоначалник на фамилията е севастократор Бранко Младенович - верен Душанов властел и управител на Охрид, син на войводата Младен.

Чрез ред династични бракове Бранковичите се сродяват с династиите Лазаревичи, Кантакузини, Палеолози, а по-сетне и с централноевропейски управляващи династии.

След Чирменската битка, смъртта на цар Стефан Урош с последвалия разпад на Душановото царство, синът на Бранко Младенович Вълкашин Бранков (на сръбски Вук Бранкович) е управител на самостоятелно владение обхващащо територията на днешно Косово. Синът на Вълкашин Георги Бранкович наследява деспотството на вуйчо си Стефан Лазаревич, мести главния град на Дунава в близост до унгарското кралство построявайки Смедеревската крепост, като междувременно придобива титлата деспот. Деспотът има седем деца - четирима сина и три дъщери обвързани в сложна схема от династични бракове, чийто следи на потомци се губят в 16 век.

Източници[редактиране | edit source]


Вижте също[редактиране | edit source]

Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.