Бранкович
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
Бранковичи /названието им е възприето в историографията от „Царството на славяните“ на Мавро Орбини са владетелска сръбска династия на части от западните български и сръбски земи през XIV и XV век. Родоначалник на фамилията е севастократор Бранко Младенович - верен Душанов владетел и управител на Охрид, син на войводата Младен.
Чрез ред династични бракове Бранковичите се сродяват с династиите Лазаревичи, Кантакузини, Палеолози, а по-сетне и с централноевропейски управляващи династии.
След Чирменската битка, смъртта на сръбския цар Стефан Урош с последвалия разпад на Душановото царство, синът на Бранко Младенович Вълкашин Бранков (на сръбски Вук Бранкович) е управител на самостоятелно владение обхващащо територията на днешно Косово. Синът на Вълкашин Георги Бранкович наследява деспотството на вуйчо си Стефан Лазаревич, мести главния град на Дунава в близост до Унгарското кралство, построявайки Смедеревската крепост, като междувременно придобива титлата деспот. Деспотът има седем деца – четирима синове и три дъщери, обвързани в сложна схема от династични бракове, чиито следи на потомци се губят в XVI век.
