Бранко Зебец

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Бранко Зебец
Персонална информация
Дата на раждане 17 юли 1929
Място на раждане Загреб, дн. Хърватия
Пост като футболист Нападател
Отбор
Настоящ треньор на00 {{{настоящ треньор на}}}
Юношески отбори
Граджански Загреб
Пощар Загреб
Локомотив Загреб
Милиционер Загреб
Металац Загреб
Професионални отбори*
1951 - 1959
1959 - 1963
1963 - 1965
Партизан Белград
Цървена Звезда
Алемания Аахен
? (?)
 ? (?)
 ? (?)
Национален отбор**
1951 - 1961 Югославия 65 (17)
Кариера като треньор***
1965 - 1967
1968 - 12.03.1970
1970 - 12.03.1972
1972 - 1973
1974 - 1978
1978 - 16.12.1980
1981 - 1982
19.09.1982 - 17.10.1983
1984
Динамо Загреб
Байерн Мюнхен
Щутгарт
Хайдук Сплит
Айнтрахт Брауншвайг
Хамбургер
Борусия Дортмунд
Айнтрахт Франкфурт
Динамо Загреб

* Информацията за мачовете и головете за професионалните отбори
включва само местните първенства и
е валидна към 20 октомври 2007.
** Информацията за мачовете и головете за националния отбор
е валидна към 20 октомври 2007.
*** Информацията за мачовете като треньор
е валидна към 20 октомври 2007.

Олимпийски игри

Сребро
Хелзинки 1952 футбол
Европейско първенство

Сребро
Франция 1960 футбол
Купа на европейските шампиони

Сребро
Хамбургер 1980 (тр.) футбол
Купа на панаирните градове

Злато
Динамо Загреб 1967 (тр.) футбол

Бранко Зебец (на хърватски Branko Zebec) е бивши югославски футболист и треньор, роден на 17 юли 1929 г. в Загреб, починал на 26 септември 1988 г.

Кариера[редактиране | edit source]

Като футболист[редактиране | edit source]

Най-големите си успехи като футболист Зебец постига с отборите на Партизан и Цървена Звезда. По-късно играе две години за германския Алемания Аахен в Западната регионална лига, по това време втори ешелон в Германия.

За националния отбор на Югославия Зебец има 65 вача и 17 гола. На Олимпиадата в Хелзинки през 1952-а печели сребърен медал и става голмайстор на турнира със седем попадения. На Световните първенства в Швейцария и Швеция той е един от основните футболисти в отбора, като през 1958 е и капитан. На Евро 1960 печели бронзов медал.

Като треньор[редактиране | edit source]

Зебец започва кариерата си като треньор в Динамо Зареб през 1965-а. През 1967 г. извежда (в тандем с Ивица Хорват) отбора до финал за Купата на панаирните градове срещу английския Лийдс Юнайтед. Динамо печели купата с общ резултат 2:0. За малко обаче да не се стигне до този успех, защото след две разменени победи с по 2:0 срещу Спартак Бърно в първия кръг е теглен жребий кой отбор да продължи напред и късметът се усмихва на Динамо.

Преди сезон 1968/1969 Зебец застава начело на Байерн Мюнхен. През този сезон Байерн става шампион (за първе път от 1932 г.) и носител на купата (първият дубъл в историята на Бундеслигата. Любопитно е, че за първенството Зебец използва една 13 играчи. Договорът на треньора е до края на сезон 1969/1970 и още през месец септември 1969-а той обявява, че няма намерение да го продължи. След незадоволителни игри на Байерн Зебец е уволнен на 12 март 1970 г. По-късно Франц Бекенбауер, тогава играч на Байерн, говори за неразбирателството между треньора и звездите на отбора. Следва не особено успешен престой в Щутгарт, преди Бранко Зебец да стане помощник на Томислав Илич в Хайдук Сплит. През 1973 печели Купата на Югославия и стига до полуфинал за КНК.

През 1974 Зебец поема новака в Бундеслигата Айнтрахт Брауншвайг и го превръща в страшилище за топотборите в първенството. След деветото място през сезон 1974/1975 (по едно време отборът е на второ), Айнтрахт постига и по-големи успехи - пето място през 1975/1976 и трето през 1976/1977 (на една точка от шампиона Борусия Мьонхенгладбах). Четвъртият сезон на Зебец начело на отбора не е успешен - 13-о място.

От латото на 1978-а Зебец е треньор на Хамбургер и прави отбора шампион още през първия си сезон начело на отбора. Следващият сезон Хамбургер завършва на второ място в Бундеслигата и играе финал за КЕШ. Играчите недоволстват от тежките тренировки в края на сезона, а според критиците това е причината отборът да не спечели нито една от двете титли. Засилват се и проблемите на Зебец с алкохола. Шофьорската му книжка е отнета, говори се, че в мача срещу Борусия Дортмунд е седял на скамейката с 3,25 промила алкохол в кръвта.[1] След края на есенния полусезон през 1980 г. Хамбургер е на първо място в класирането, но Зебец бива освободен от поста си заради алкохолизма си.

Следва един сезон в Борусия Дортмунд. Отборът финишира на шесто място, най-доброто му класиране от 12 години, но заради личните проблеми на Зебец той е уволнен. Айнтрахт Франкфурт е последната спирка на Зебец в Бундеслигата. Там той прекарва малко повече от година. През 1984-а Зебец за кратко е треньор на Динамо Загреб.

Успехи[редактиране | edit source]

Като футболист[редактиране | edit source]

  • 1 x Шампион на Югославия: 1960 (с Цървена звезда)
  • 3 x Носител на Купата на Югославия: 1952, 1954, 1957 (с Партизан Белград)
  • 1 х Шампион на Западната регонална лига: 1964


  • Сребърен медал от Олимпиадата в Хелзинки през 1952-а
  • Вицеевропейски шампион от Евро 1960

Като треньор[редактиране | edit source]

  • 1 x Носител на Купата на панаирните градове: 1967 (с Динамо Загреб)
  • 2 x Шампион на Германия: 1969 (с Байерн Мюнхен), 1979 (с Хамбургер)
  • 2 x Носител на Купата на Германия: 1969 (с Байерн Мюнхен)
  • 1 x Носител на Купата на Югославия: 1973 (с Хайдук Сплит)

Източници[редактиране | edit source]

  1. "40 години Бундеслига", специално издание на сп. Кикер, 2003