Бранник

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Бранник.

Емблема на организацията "Бранник"

Бранник е младежка организация[1], създадена на 29 декември 1940 г.[2], с приемането на „Закона за организиране на българската младеж“. Създадена е от правителството на проф. Богдан Филов. За неин образец са взети организациите „Балила“ в Италия и „Хитлерова младеж“ в Германия, при комунистическият режим в България по подобен начин е организирана Димитровската Пионерска организация. Според посочения закон членуването в организацията е доброволно, но правителството полага усилия да го направи задължително. Подчинена е пряко на министър-председателя и се издържа от държавния и общинските бюджети. Организацията има за цел възпитанието на българската младеж в националистически и промонархически дух. Основният лозунг на Бранник е „Борис, България, Бог!“ Емблемата е с формата на щит, в средата на който има голяма буква „Б“. Централата на Бранник се е намирала в сградата на днешния Националния център по заразни и паразитни болести на ул. "Регентска" (дн. "Янко Сакъзов") № 26.

Ръководство[редактиране | edit source]

Структурата на новата организация се изгражда отгоре-надолу и главните ръководители се назначават от правителството, те се считат като държавни чиновници. Върховен ръководител е д-р Стефан Клечков, който след напускане на поста си става областен управител в Беломорието. Главен ръководител от 1 февруари 1943 година е Захари Стоилков, бивш член на БМСОП (Български Младежки Съюз Отец Паисий), а от 24 март 1944 година е професор Георги Караиванов. Секретар на организацията е Иван Тулешков, а началник на организационното отделение е Младен Филипов.

Висшият съвет се състои от няколко отделения: организационно, учебно, връзки с чужбина, спорт, здравно-социални грижи, финансов контрол, отдел за просвета и издания, стопански и други.

Структура[редактиране | edit source]

Административната структура е по области начело с областен войвода. Подразделенията са дружина и венец (женска дружина) начело с дружинен командир; 2-3 чети с четен командир (четник); ядра, начело на които стои челник. Една чета обикновено се състои от 40-50 членове. Същото се отнася и за Венците и Орлетата (които са по-младите членове, обикновено тези от прогимназиите — сегашни 5-8 класове). Орлетата по устав са деца и младежи от 10 до 14-годишна възраст. Бранниците са юноши — от 14 до 16 години. Съществува и трети раздел бранници, те са от 16 до 21 годишна възраст. "По-възрастни" младежи, от 21 до 30 години, също могат да членуват в организацията.

След април 1941 г., когато България е обединена с новоосвободените земи — Македония и Беломорска Тракия, в организацията Бранник се включват и гимназиите в Македония. Те са: в Скопие — две мъжки и една девическа, по една във Велес, Щип, Прилеп, Охрид, Битоля и непълни в Струмица, Гевгелия, Кавадарци (до V кл.), Кратово, Пехчево, Ресен, Берово, Радовиш, Неготино. По списък през 1943 година е имало около 450 000 членове.

Видни членове[редактиране | edit source]

В Бранник участват Елисавета Багряна, Дора Габе, Ангел Каралийчев и други видни представители на българската интелигенция.[3]

На 24 април 1942 г., със специално разрешение на ръководството, масовата организация „Червен кръст“, в която членуват много младежи и особено учащи, се влива в Бранник и става неин колективен член.

Униформа[редактиране | edit source]

Бранниците носят лятна и зимна униформа, каишки, колани и ножове. Въведен е поздрав с изпъната нагоре и вдясно ръка, наподобяваща хитлеристкия поздрав.

Действия[редактиране | edit source]

Организират се трудови походи, паради, манифестации, пренасяне на свещения огън от Плиска в Битоля. Насърчават се също така благотворителни мероприятия, помощи за нуждаещите се, солидарност със селото и т.н.

Списания[редактиране | edit source]

Някои от списанията на организацията са: „Бранник“, „Орле“, „Победа“, „Браннически другар“. Вестник „Средношколски бранник“ е издаван от образцовата бранническа дружина при II софийска мъжка гимназия, а вестник „Браннически глас“ — във Враца.

Закриване[редактиране | edit source]

При преминаването на България на страната на Антихитлеристката коалиция, „Бранник“ е обявена за една от фашистките и про-нацистки организации заедно с други като „Ратничество за напредък на българщината“. След 9 септември 1944 г. бива разтурена, а членовете ѝ са преследвани и репресирани от комунистите. Някои от тях като д-р Стефан Клечков са убити жестоко.

Вижте още[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източник[редактиране | edit source]

  1. http://bolgari.net/Правителството_на_България_приема_наредба_закон_за_разтуряне_на_младежката_организация_Бранник_-e-117.html
  2. http://www.bg-history.info/calendar/1222/Sus-zakon-e-suzdaden-%22%3BBrannik%22%3B.html
  3. |Демократичен форум