Братството на вълците

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за френския филм. За книгата на Дейвид Фарланд вижте Братството на вълците (книга).

Братството на вълците
Le Pacte des loups
РежисьориКристоф Ган
ПродуцентиРишар Гранпиер
Самюел Адида
СценаристиКристоф Ган
Стефан Кабел
В ролитеСамюел Льо Биан
Венсан Касел
Емили Дьокен
Моника Белучи
Жереми Рение
Марк Дакаскос
МузикаДжоузеф Лодука
РазпространителUniversal Studios
Focus Features
TVA Films
Metropolitan Filmexport
United International Pictures
StudioCanal
Премиера31 януари 2001
(Германия)
Времетраене142 мин.
Страна Франция
Езикфренски
немски
италиански
окситански
Бюджет29 000 000 долара
Външни препратки
Официален сайт
IMDb Allmovie

„Братството на вълците“ (на френски: Le Pacte des Loups) е френски филм от 2001, режисиран от Кристоф Ган. Участват Самюел Льо Биан, Венсан Касел, Емили Дьокен, Моника Белучи, Марк Дакаскос и др. В центъра на сюжета е разследването на жестоките убийства, извършени от Звяра от Жеводан. Има награда „Сезар“ най-добър художник по костюмите. Филмът е в жанр хорър-драма-екшън.

В главните роли[редактиране | редактиране на кода]

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

Действието се развива по времето на Френската революция, когато разказвачът - маркиз Тома д'Апше описва в мемоарите си обкръжен от тълпа замък. Спомените го отвеждат в 1764, по времето на крал Луи XV, когато в тази местност върлувало страшно същество, приличащо на вълк - Звяра от Жеводан.

В Жеводан по това време пребивавал кралският таксидермист и естествоизпитател Грегуар де Фронзак (Самюел Льо Биан) със своите слуги и ирокеза Мани (Марк Дакаскос). Тяхната задача е да убият Звяра и да забодат главата му на кол. По пътищата на града те спасяват от войниците местния лечител и дъщеря му. Младият маркиз д'Апше (Жереми Рение) подкрепя Фронзак и помага в търсенето на Звяра.

В началото Фронзак се съмнявал в съществуването на чудовището, но тялото на една от жертвите го убедило в точно обратното: съществото, витаещо из Жеводан тежало над 250 кг и имало най-малко два пъти по-силна захапка от обикновените вълци. В близките гори отряд войници, начело с капитан Дюамел (Ерик Пра) убивали десетки вълци с капани, но Звярът винаги им се изплъзвал.

Междувременно Фронзак се влюбил в дъщерята на местния граф – Мариан де Моранжи (Емили Дьокен) и се запознава с брат ѝ - Жан-Франсоа де Моранжи (Венсан Касел), който е страстен ловец, който е загубил едната си ръка при лов на лъвове в Африка. Жан-Франсоа мрази Звяра и жадува да го убие лично. Връзката му с Мариан не пречи да посещава местните бордеи, където встъпва в полов акт с тайнствената италианска куртизанка Силвия (Моника Белучи).

В трупа на една от жертвите е открито странно нещо – изкован от желязо зъб, което показва, че зад чудовището стоят хора и нападенията са по някаква странна логическа система. Мани, който е наясно с индианските заклинания, открива една от бъдещите жертви на звяра – малко момиченце. То има видение, че Звяра е воден от загадъчен човек.

По това време капитан Дюамел е сменен от прославен ловец – кралският лейтенант Антоан де Ботерн (Йохан Лейсен). Скоро той обявява, че е открил чудовището, но всъщност е намерил много голям вълк, а Звяра отново се е изплъзнал. Главата на убития вълк била направена на страшно чучело, което трябвало да бъде чучело с главата на Жеводанския звяр.

В Париж Ботерн и Фронзак смятали, че са победили чудовището, но Фронзак бил гложден от вина - то продължавало да убива. А убийството му било въпрос на престиж за краля. Министърът дава на Грегуар екземпляр от забранената книга L'Édifiante (Поучението), в която Звярът е представен като Божие наказание за греховете на краля. Фронзак научава, че зад съществото стои цяла секта - Братството на вълците. Министърът му предлага да отиде на кралската експедиция до Сенегал, за която той е мечтал дълго време.

След няколко месеца размисъл, Фронзак отказва да отиде в Африка и се връща в Жеводан. Той не се вълнува толкова от вълка, колкото от Марианб, която скоро е имала среща с него. Той организира нов лов на Звяра, в който му помагат само двамата му верни другари – Мани и маркиз д'Апше.

Те устройват капан на чудовището и почти го убиват, но то отново се изплъзва. Мани, който се опитва да го догони, открива катакомби, създадени от Братството, от които вълкът излиза. Там той открива лечителя и дъщеря му, които го убиват.

Фронзак открива убития си приятел и при аутопсията намира сребърен куршум от оръжие на Жан-Франсоа. Той прониква в катакомбите и убива много членове на Братсвото. Местният свещеник, Анри Сарде, член на обществото и, както по-късно се оказва, негов ръководител, предлага на Грегуар да напусне града, но той отказва и Анри го арестува за убийствата. Членовете на Братството се оказват много силни в Жеводан – още на следващия ден Фронзак е осъден на смърт чрез обесване.

По едно време куртизанката Силвия, в действителност папски агент, го посещава в килията му. Тя му носи угощение с отрова, която трябва да го убие. Всъщност той изпада в кома. Мариан дьо Моранжи обвинява свещеника в смъртта на Грегуар и обещава да разкаже всичко в Париж. Той се опитва да отрови и нея, но е спрян от Жан-Франсоа, всъщност член на Братството, който изпитва към нея повече от братски чувства.

Също така Жан-Франсоа разкрива пред сестра си, че той е господарят на звяра. В действителност ръката му не била отхапана, а обезобразена, и той я криел под корсета си. Когато Звярът трябвало да излезе, той я подавал, и изглеждало, че призовава чудовището. Потресената Мариан го изпъжда от дома си.

Междувременно тялото на Фронзак е погребано и отново разкопано. Той възвръща към живот Силвия и я предава на войниците на капитан Дюамел. Заедно с тях той побеждава и убива Жан-Франсоа. Свещеникът успява да избяга, но е убит от обикновен вълк, който е видял убийството на Мани.

Фронзак открива в катакомбите умиращия Звяр – хиена на Гишу, гигантски вид хиена, обитавал Египет преди 4500 години. С помощта на заклинанието на Мани възвръща към живота умиращата Мариан и се отправя заедно с нея в Сенегал. Тогава действието се връща обратно във времето на Френската революция, когато маркиз д'Апше, написал мемоарите си, спокойно се предава в ръцете на обезумялата тълпа.

Край на разкриващата сюжета част.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Братство волка“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​