Братя Бъклови

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Братя Бъклови
Основаване1898 г.
Закриване1929 г.
Седалище Русе, България
Продуктитърговия на едро

„Братя Бъклови“ е търговско предприятие в Русе.

Неговият шумен фалит през октомври 1929 година е приет от съвременниците му като символичното начало на Голямата депресия в България. В резултат на фалита се създава паника, предизвикала масово изтегляне на влогове от много финансови предприятия, както и увеличаване на необслужваните кредити. [1]

„Братя Бъклови“ е семейно предприятие със седалище в Русе, което се занимава с търговия на едро с различни стоки и свързаните с тази дейност кредитни операции. Фирмата е регистрирана през 1898 година и продължава дейността на създадената през 1880 година търговска къща на Константин Димитров Бъклов, баща на братя Бъклови. Основните стоки, с които търгува предприятието, са обущарски материали, шевни и плетачни машини, галоши и други. Варненският клон на фирмата е основан в края на ХІХ век, софийският – през 1906 година, а пловдивският – в края на 1926 година.[2]

В края на 20-те години в управлението на фирмата участват братята Петър, Йонко и Панайот Бъклови, родом от Търново, както и Манол Караначев. Централата се управлява от Йонко Бъклов, а софийският клон - от Петър Бъклов и М. Караначев, който е представител на наследниците на Д. К. Бъклов. Пловдивският клон се управлява от К. Христов, а варненският - от Панайот Бъклов. [3] През този период „Братя Бъклови“ разширяват значително кредита за свои клиенти, но и за собствените си акционери и членове на ръководството, и основават дъщерни предприятия, които се оказват неуспешни. Въпреки това Българската народна банка (БНБ) продължава да увеличава размера на кредитирането им, до момента, в който фалитът става неизбежен.[1]

Фалитът на „Братя Бъклови“ има силен психологически ефект върху стопанския живот в страната, поради своята внезапност и отличната репутация на фирмата. Един от съдружниците, Петър Бъклов, е акционер и член на Управителния съвет на Българската търговска банка, най-голямата частна банка с предимно български капитал, както и член на Управителния съвет на БНБ. Месеци преди фалита управителят на БНБ заявява, че „подписът на братя Бъклови е златен подпис“.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Аврамов, Румен. Комуналният капитализъм: Т.II. София, Фондация Българска наука и култура / Център за либерални стратегии, 2007. ISBN 978-954-90758-8-5. с. 611-620.
  2. Българска народна банка. Сборник документи, т. ІІІ 1915-1929, Главно управление на архивите, София 2001, с. 822, 831, 833
  3. Българска народна банка. Сборник документи, т. ІІІ 1915-1929, Главно управление на архивите, София 2001, с. 829-830.