Брезник

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Брезник
България
Red pog.png
Брезник
Област Перник
Red pog.png
Брезник
Общи данни
Население 4 092 (ГРАО, 2014-06-15)*
Понижение 4 123 (НСИ)
Землище 23,481 km²
Надм. височина 756 m
Пощ. код 2360
Тел. код 07751
МПС код РК (Пк)
ЕКАТТЕ 6286
Администрация
Държава България
Област Перник
Община
   - кмет
Брезник
Васил Узунов
(независим)

Брезник е град в Западна България. Той се намира в Област Перник и е в близост до градовете Сливница, Трън, Батановци и Перник. Градът е трети по големина в областта след Перник и Радомир и е административен център на община Брезник.

География[редактиране | edit source]

Градът се намира в историко-географската и етнографската област Граово. Брезник е център на нейния северозападен край - Горно Граово, а Перник на югоизточния - Долно Граово. По тази ос областта се простира от село Студена до връх Любаш и е оградена от планините Витоша, Голо бърдо, Рудина, Ерулска, Любаш, хълмът Букова глава (през него преминава шосето за Трън), Завалска, Вискяр и Люлин. Границата между двете части на Граово е по линията на селата Селищен дол, Палилула, Велковци и Вискяр.

Брезнишкото поле представлява заравнена котловина с надморска височина 700 метра, разделена в направление югоизток-северозапад от хълмовете Стража, Брезнишко бърдо, Гребен и Црънча. Тези хълмове в реда на изброяване постепенно се издигат и прерастват в главното било на Завалската планина. Брезнишката част на Граово се отводнява от Конска или Граовската река, която води началото си от Завалската планина и се влива в Струма при град Батановци, тя минава покрай село Конска в Брезнишкото поле, вероятно то дължи на нея името си. Минаващия през град Брезник поток е ляв приток на река Конска. По планините ограждащи полета и на билата на хълмовете, които го пресичат има засадена предимно в годините на социализма гора, иначе полето е голо, а сега почти не се и обработва. Зимата е относително студена, лятото е прохладно, най-много дъжд пада пролет и есен. Денонощната амплитуда е голяма през всички сезони.

История[редактиране | edit source]

“Цар Петър 927-967… След това се издигна друг цар на име Селевкия и неговото прозвище бе Симеклит. И този прочее излезе от планините наречени Витоша и отиде на полето наречено Романия. И този създаде пет града на българската земя Пловдив, Срем, Брезник, Средец и Ниш. Царува цар Селевкия 37 години и завърши своя живот под града Брезник…”
Из “Сказание за Енох Исая”

Брезник е град с хилядолетна история. Той е един от петте български града основан от цар Петър заедно с Ниш, Пловдив, Средец и Срем. От известните ни досега макар и оскъдни исторически писмени и археологически данни се вижда, че Брезнишко има богато историческо минало. Налице са материални останки още от епохата на траките от I хилядолетие пр.Хр. Интензивен живот тук е имало и през римската императорска епоха, както може да се заключи от многобройните оброчни плочки и пластични изображения, надгробни могили и монетни находища.

От епохата на Втората българска държава и османското владичество са запазени руини, църкви и манастири, повечето от които за съжаление са обезличени от времето. С интересни събития е наситена и епохата на Възраждането – от където се вижда какъв е бил животът на населението и борбите му срещу притесненията на османската власт.

Мемориал в памет на загиналите войни при отбраната на Брезник по време на Сръбско-българската война

Брезник е играл важна роля в живота на българската държава. Оставени са ни в наследство средновековни паметници на културата. От особено значение са църквата “Света Петка”, класното училище, мегалитния храм-кладенец “Пусто гърло”, Църногорския и Билинския манастир, останки от средновековни църкви, къщи с архитектурна и художествена стойност (къщата-близнак в с. Кошарево; чардаклиите къщи в с. Ръжавец). В почти всички населени места в общината има църкви от епохата на българското Възраждане и войнишки паметници с национално и местно значение.

Много добре е било развито и просветното дело. Килийни училища е имало в Билинския манастир, църквата “Света Петка” и в някои брезнишки села. През 1869 г. в гр. Брезник е основано първото класно училище, в което е учителствал Димитър Тонджаров от Самоков. По негова инициатива в града било открито и читалище.

Значителни промени са настъпили в Брезнишкия край за периода от Освобождението до средата на 20 век. В социално-икономическо и демографско отношение. В това време настъпва прелом в живота на населението и в облика на населените места. Така в гр. Брезник възниква промишленост. Индустриализацията от своя страна довежда до съществени структурни промени в града и в селата. Положително влияние в това отношение оказва и механизацията на селскостопанското производство.

В района на града по време на Сръбско-българската война се води Брезнишкият бой.

Близо до града се намира римска баня и тракийско светилище (храм на слънцето, където веднъж годишно слънцето осветява определена точка в храма), но за съжаление не са проучени и консервирани и са подложени на набезите на иманяри.

При избухването на Балканската война през 1912 година 9 души от Брезник са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[1]

Религии[редактиране | edit source]

Храмът „Света Петка“

В град Брезник има два православни храма: "Света Петка" от края на XV век и храм-паметника "Свети Георги Победоносец" осветен 1948 г.

Храмът "Света Петка" е наследник на средновековен български манастир, съществувал до края на XV век, докогато е плащал данък на видинския бейлербей. След XV век името на манастира вече не се споменава. Турците са го наричали "Матеалъ", а българите манастир на "Светата Майка". Изгорен от Кара Феиз през 1814 г. и възстановен през 1818 г. Има и руини на късносредновековен храм "Свети Петър и Павел" в местността Петров камък, а на хълма "Бърдото" край града има останки от два параклиса - на "Свети Никола" и на "Възнесение Господне".

В Брезнишка община има още два действащи манастира - "Св. Безсребреници Кузма и Дамян" (Черногорски или Гигински манастир) от началото на XIX век и Билински манастир "Свети Архангел Михаил" на 14 километра от Брезник, край село Билинци, от епохата на Второто българско царство.

Освен това в град Брезник с труда на огнеборците е построен параклисът "Свети Илия" в двора на пожарната, осветен 2002 г. В момента се строи втори параклис от частен предприемач в предприятието му. В село Кривонос през 2004 г. беше осветен нов храм "Свети Николай", а през 2005 г. бяха осветени стенописите. В село Ноевци беше осветен храм "Свети Никола". Предстои изграждането на храм в село Вискяр и в село Ребро.

До края на XIX век в града е съществувал метох на Рилския манастир.

Политика[редактиране | edit source]

Видни политически деятели на Брезник са: Александър Симов, Андрей Михайлов, Маргарита Борисова - народни представители, Константин Забунов, Петър Кузев - общественици, Георги Михайлов - кмет 21 г.

Икономика[редактиране | edit source]

  • Завод за хладилна техника - Брист ХМ - АД
  • Шивашки цех
  • Цех за производство на плоскости за френската промишленост
  • В строеж е сладкарски цех.

Обществени институции[редактиране | edit source]

Забележителности[редактиране | edit source]

Местността Бърдото, където могат да се видят красиви природни гледки. Студен минерален извор "Желязна вода" - водата му е богата на железни и сулфатни йони, подходяща за лечение на желязо-дефицитна анемия, стомашно-чревни, чернодробни и кожни заболявания (екземи).

Редовни събития[редактиране | edit source]

  • Кукерски празник на общината, който се провежда една седмица преди международния фестивал в Перник. Той е много по-стар от този в Перник и се е провеждал всяка година.
  • Всяка година се провежда събор на Видовден, който някога е продължавал по 3 дни.

Личности[редактиране | edit source]

Родени в Брезник
Военни дейци
  • генерал-лейтинант Асен Кръстев
  • полковник Тодор Рангелов Младенов, командир на Брезнишкия партизански отряд
  • полковник Стоян Андреев
  • полковник Васил Германов
  • полковник Георги Райчев
  • полковник Ненчо Асенов Ненков, командир на Горноджумайския партизански отряд
  • полковник Руско Геров
  • полковник нестор първанов
  • полковник Михал Панталеев

Литература[редактиране | edit source]

  • Авторски колектив, Брезник и Брезнишко. Краеведски изследвания, 2005 г., София, изд. "Вулкан"
  • Асен Атанасов, "Изживени", "Съперник-98", Перник 2006 г.
  • Асен Атанасов, "Така беше", Брезник, 2009 г.
  • Тошев, В., Брезнишката минерална вода — забравен дар на природата, сп. „Минно дело и геология“, кн. 3, 1997 г., София
  • Петко Асенов, „Бащино огнище. Брезник и Брезнишко“, Издателство на Националния съвет на Отечествения фронт, София, 1969 г.
  • Лидия Добревска, "Ех, години, години...", Брезник, 2007 г.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.831.