Брезница

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Брезница.

Брезница
Breznitsa, Blagoevgrad District.jpg
България
Red pog.png
Брезница
Област Благоевград
Red pog.png
Брезница
Общи данни
Население 3 413 (ГРАО, 2013-12-15)*
Землище 81,815 km²
Надм. височина 715 m
Пощ. код 2972
Тел. код 07529
МПС код Е (Бл)
ЕКАТТЕ 6306
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   - кмет
Гоце Делчев
Владимир Москов
(БСП)
Кметство
   - кмет
Брезница
Иса Сакали
(ДПС)

Брѐзница е село в Югозападна България. То се намира в община Гоце Делчев, Област Благоевград.

География[редактиране | edit source]

Село Брезница се намира в планински район — в полите на Пирин на 17 км северозападно от град Гоце Делчев. Разположено е на източния склон на Пирин планина, като там свършва второкласният път от Гоце Делчев и започва четвъртокласен път до Добринище, който минава в близост до хижа Гоце Делчев и е изключително живописен. Простира се на двата бряга на река Туфча, която води началото си от Средното Брезнишко езеро. Това е едно от най-големите села в общината. Основната земеделска култура е тютюнът, като също така се отглеждат и насаждения за производство на тревни фуражи. В близост до селото са красивите Брезнишки езера.

История[редактиране | edit source]

Село Брезница се споменава за първо в османски регистър от 1464-65 година. В селото са регистрирани 78 немюсюлмански домакинства, 8 неженени и 2 вдовици.[1] Следващата регистрация на селото е в документ, датиран между 1498 и 1502 година. Тогава в Брезница живеят 6 мюсюлмански домакинства и 1 неженен мюсюлманин, както и 180 немюсюлмански домакинства, 28 неженени и 12 вдовици.[2] През 1519 година мюсюлманите вече са 9 домакинства и 7 неженени, а немюсюлманите 352 домакинства, 24 неженени и 34 вдовици.[3] През 1530 година е отчетен спад както в броя на мюсюлманите, така и в броя на немюсюлманите. Тогава мюсюлманите са 9 домакинства, а немюсюлманите 241 домакинства, 24 неженени и 30 вдовици.[4] През 1615 година в Брезница са регистрирани 57 джизие ханета,[5] през 1623-25 са 63,[6], през 1636 са 65,[7] а през 1660 са 20.[8] През 17 век Брезница е център на зиамет, обхващаш самото село, заедно със съседните му Корница и Лъжница. През 1689 година зиаметът е нападнат и разграбен от войводата Карпош.[9] През 1723 година в селото има 87 души, от които 86 са мюсюлмани. В Брезница има джамия, регистрирани са и един заим, както и един тимариот.[10]

В 19 век Брезница е мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Брезница (Breznitza) е посочено като село с 80 домакинства и 230 жители помаци.[11] През 1899 година селото има население 821 жители според резултатите от преброяване населението на Османската империя.[12] Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Брезница (Брѣзница) е българо-мохамеданско селище. В него живеят 850 българи-мохамедани[13] в 195 къщи.[14] Според Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) към края на 19 век Брезница има мюсюлманско мъжко население 280 души, което живее в 80 къщи.[15]

През 1912 година жителите на селото, в което има 202 мюсюлмански семейства, са насилствено покръстени от български паравоенни части и БПЦ.[16][17]

Религии[редактиране | edit source]

Населението основно изповядва двете религии — ислям и източноправославна. По-голямата част от населението са мюсюлмани. До 1913 в селото живеят само мюсюлмани, които имат контакти с християните от околните села, главно Кремен и Обидим. След балканските войни в селото се заселват християни, бежанци от Егейска Македония (главно от Горно и Долно Броди) и от Кремен.

Културни и природни забележителности[редактиране | edit source]

Женска седянка на мюсюлмански жени — тъкане на вертикален домашен стан, работа с чекрък (за навиване на преждата, ползвана при тъкането), плетене на чорапи или терлици — представят песните и хората, както и обичаите на с. Брезница в традиционни носии.

Жените организират и изложба базар на занаятчийските изделия, които произвеждат. В селото все още се подготвя сватбен чеиз за момите. На времето в селото е имало 500 домашни тъкачни стана. Приготвят домашен обяд като почти всички продукти са техни собствени. Специалитети — боб в гърне с пастърма на открит огън и специална халва.

От природните забележителности най-известни са двете пещери Чаталестата (дълбока 25 метра) и Туфча (дълбока 12 метра). И красивите Брезнишки езера.

Литература[редактиране | edit source]

  • Balikci и др. Pomak Portraits: The Women of Breznitsa (video) and Old Ibrahim's World (video). // American anthropologist 101 (4). 1999. ISSN 0002-7294. с. 828-830.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Бошков, Ванчо. Турски документи за исотијта на македонскиот народ, серия 2, том 4. Скопје, Архива на Македонија, 1978. OCLC 165435293. с. 46.
  2. Димитров, Страшимир. Откъси от регистър за ленни владения в Западните Родопи и Серско. // Родопски сборник 1. 1965. OCLC 402561706. с. 313-314.
  3. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 58.
  4. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 127.
  5. Димитров, Страшимир. Помохамеданчванията в Неврокопско XV-XVIII век
  6. Андреев, Стоян. Турски извори за българската история VII. София, Българска академия на науките, 1986. OCLC 405458545. с. 303.
  7. Горозданова, Елена. Архивите говорят № 13 – Турски извори за българската история. София, Главно управление на архивите при МС, 2001. ISBN 954-9800-14-8. с. 41.
  8. Горозданова, Елена. Архивите говорят № 13 – Турски извори за българската история. София, Главно управление на архивите при МС, 2001. ISBN 954-9800-14-8. с. 293.
  9. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част I. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026969. с. 376-383.
  10. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 189-191.
  11. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.. II издание. София, Македонски научен институт, 1995, [1878]. с. 128-129.
  12. Зеленгора, Георги. Помаците в Турция - 7. // Pomak News Agency, 2012-01-02. Посетен на 2012-01-03.
  13. Кънчов, Васил. Неврокопска Каза. // Македония. Етнография и статистика. II издание. София, Проф. М. Дринов, 1996, [1900]. с. 194.
  14. Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско. // Избрани произведения. Том I. София, Наука и изкуство, 1970, [1894-1896]. с. 273.
  15. Стоян Райчевски — „Българите Мохамедани“. София 2004, стр. 112. ISBN 954-9308-51-0
  16. ТДА-Благоевград, Ф. 198 К, оп. 1, а.е. 9, л. 15б
  17. ТДА-Благоевград, Ф. 198 К, оп. 1, а.е. 9, л. 57-58
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.