Брезница

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Брезница.
Брезница
България
41.6719° с. ш. 23.658° и. д.
Брезница
Област Благоевград
41.6719° с. ш. 23.658° и. д.
Брезница
Общи данни
Население3455 души[1] (15 март 2024 г.)
42,2 души/km²
Землище81,815 km²
Надм. височина715 m
Пощ. код2972
Тел. код07529
МПС кодЕ
ЕКАТТЕ06306
Администрация
ДържаваБългария
ОбластБлагоевград
Община
   – кмет		Гоце Делчев
Владимир Москов
(БСП за България; 1995)
Кметство
   – кмет		Брезница
Иса Сакали
(ДПС)
Брезница в Общомедия

Брѐзница (изписване до 1945 година: Брѣзница) е най-голямото село в Югозападна България. То се намира в община Гоце Делчев, област Благоевград. Населението му е 3396 души по настоящ адрес към 15 март 2017 г.[2]

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Брезница се намира в планински район – в полите на Пирин на 17 км северозападно от град Гоце Делчев. Разположено е на източния склон на Пирин планина, като там свършва второкласният път от Гоце Делчев и започва четвъртокласен път до Добринище, който минава в близост до хижа Гоце Делчев и е изключително живописен. Простира се на двата бряга на река Туфча, която води началото си от Средното Брезнишко езеро. Това е едно от най-големите села в общината.

Основната земеделска култура е тютюнът, като също така се отглеждат и насаждения за производство на тревни фуражи. В близост до селото са красивите Брезнишки езера.

История[редактиране | редактиране на кода]

Село Брезница се споменава за първо в османски регистър от 1464 – 1465 година. В селото са регистрирани 78 немюсюлмански домакинства, 8 неженени и 2 вдовици.[3] Следващата регистрация на селото е в документ, датиран между 1498 и 1502 година. Тогава в Брезница живеят 6 мюсюлмански домакинства и 1 неженен мюсюлманин, както и 180 немюсюлмански домакинства, 28 неженени и 12 вдовици.[4] През 1519 година мюсюлманите вече са 9 домакинства и 7 неженени, а немюсюлманите 352 домакинства, 24 неженени и 34 вдовици.[5] През 1530 година е отчетен спад както в броя на мюсюлманите, така и в броя на немюсюлманите. Тогава мюсюлманите са 9 домакинства, а немюсюлманите 241 домакинства, 24 неженени и 30 вдовици.[6] През 1615 година в Брезница са регистрирани 57 джизие ханета за събиране на данък от немюсюлманите,[7] през 1623 – 1625 са 63,[8], през 1636 са 65,[9] а през 1660 са 20.[10] През XVII век Брезница е център на зиамет, обхващаш самото село, заедно със съседните му Корница и Лъжница. През 1689 година зиаметът е нападнат и разграбен от войводата Карпош.[11] През 1723 година в селото има 87 души, от които 86 са мюсюлмани. В Брезница има джамия, регистрирани са и един заим, както и един тимариот.[12]

В XIX век Брезница е мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Брезница (Breznitza) е посочено като село с 80 домакинства и 230 жители помаци.[13] През 1899 година селото има население 821 жители според резултатите от преброяване населението на Османската империя.[14] Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Брѣзница е българо-мохамеданско селище. В него живеят 850 българи-мохамедани[15] в 195 къщи.[16] Според Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) към края на XIX век Брезница има мюсюлманско мъжко население 280 души, което живее в 80 къщи.[17]

През 1912 година жителите на селото, в което има 202 мюсюлмански семейства, са насилствено покръстени от български паравоенни части и БПЦ.[18][19]

След принудителното сменяне на имената на помаците в началото на 1970-те в Гоцеделчевско, незасегнати от Възродителния процес остават само селата Корница, Брезница и Лъжница, обособени на десния бряг на Места. Жителите им решават да се обявят за турци, надявайки се по този начин да избегнат преименуванията, засягащи дотогава само помаците, и координират действията си, подговяйки се за съпротива в случай на намеса на властите. През зимата на 1972 – 1973 година голяма част от жителите на трите села се събират непрекъснато в центъра на Корница, където българското знаме е заменено с турско, а децата спират да посещават училище.[20]

Местните структури на Българската комунистическа партия правят опити да създадат ядро от свои поддръжници в общността, но не постигат успех и решават да използват сила. Селото е превзето на сутринта на 28 март 1973 година, като акцията се ръководи от генерала от Държавна сигурност Петър Стоянов, като трима души са убити, много от местните жители са бити и измъчвани, десетки са арестувани и изселени, а 11 души получават присъди.[20]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[21]

Численост
Общо 3379
Българи 374
Турци 2585
Цигани -
Други -
Не се самоопределят 51
Неотговорили 362

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Населението основно изповядва двете религии – ислям и източноправославно християнство. По-голямата част от населението са мюсюлмани. До 1913 в селото живеят само мюсюлмани, които имат контакти с християните от околните села, главно Кремен и Обидим. След Балканските войни в селото се заселват християни, бежанци от Егейска Македония (главно от Горно и Долно Броди) и от Кремен.

Културни традиции, кухня и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Женска седянка на мюсюлмански жени – тъкане на вертикален домашен стан, работа с чекрък (за навиване на преждата, ползвана при тъкането), плетене на чорапи или терлици – представят песните и хората, както и обичаите на с. Брезница в традиционни носии.

Жените организират и изложба базар на занаятчийските изделия, които произвеждат. В селото все още се подготвя сватбен чеиз за момите. На времето в селото е имало 500 домашни тъкачни стана.

Приготвят домашен обяд като почти всички продукти са техни собствени. Специалитети – боб в гърне с пастърма на открит огън, куткус и специална халва.

От природните забележителности най-известни са двете пещери Чаталестата (дълбока 25 метра) и Туфча (дълбока 12 метра), както и красивите Брезнишки езера.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Balikci и др. Pomak Portraits: The Women of Breznitsa (video) and Old Ibrahim's World (video) // American anthropologist 101 (4). 1999. ISSN – 7294 0002 – 7294. с. 828 – 830.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ www.grao.bg
  2. ↑ Таблица на населението по постоянен и настоящ адрес, ЕСГРАОН, дата 15.03.2017.
  3. ↑ Бошков, Ванчо. Турски документи за исотијта на македонскиот народ, серия 2, том 4. Скопје, Архива на Македонија, 1978. OCLC 165435293. с. 46.
  4. ↑ Димитров, Страшимир. Откъси от регистър за ленни владения в Западните Родопи и Серско // Родопски сборник 1. 1965. OCLC 402561706. с. 313 – 314.
  5. ↑ Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 58.
  6. ↑ Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 127.
  7. ↑ Димитров, Страшимир. Помохамеданчванията в Неврокопско XV-XVIII век
  8. ↑ Андреев, Стоян. Турски извори за българската история VII. София, Българска академия на науките, 1986. OCLC 405458545. с. 303.
  9. ↑ Горозданова, Елена. Архивите говорят № 13 – Турски извори за българската история. София, Главно управление на архивите при МС, 2001. ISBN 954-9800-14-8. с. 41.
  10. ↑ Горозданова, Елена. Архивите говорят № 13 – Турски извори за българската история. София, Главно управление на архивите при МС, 2001. ISBN 954-9800-14-8. с. 293.
  11. ↑ Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част I. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026969. с. 376 – 383.
  12. ↑ Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 189 – 191.
  13. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 128 – 129.
  14. ↑ Зеленгора, Георги. Помаците в Турция – 7 // Pomak News Agency, 2 януари 2012. Архивиран от оригинала на 2012-07-14. Посетен на 3 януари 2012.
  15. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 194.
  16. ↑ Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско // Избрани произведения. Том I. София, Наука и изкуство, 1970, [1894 – 1896]. с. 273.
  17. ↑ Стоян Райчевски – „Българите Мохамедани“. София 2004, стр. 112. ISBN 954-9308-51-0
  18. ↑ ТДА-Благоевград, Ф. 198 К, оп. 1, а.е. 9, л. 15б
  19. ↑ ТДА-Благоевград, Ф. 198 К, оп. 1, а.е. 9, л. 57 – 58
  20. ↑ а б Груев, Михаил и др. Възродителният процес. Мюсюлманските общности и комунистическият режим. София, Институт за изследване на близкото минало; Фондация „Отворено общество“; Сиела, [2008]. ISBN 978-954-280-291-4. с. 82 – 84.
  21. ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Брезница&oldid=12188296“.