Брестник
| Брестник | |
  Брестник  Брестник | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 1908 души[1] (15 март 2024 г.) 92 души/km² |
| Землище | 20,752 km² |
| Надм. височина | 310 m |
| Пощ. код | 4107 |
| Тел. код | 03114 |
| МПС код | РВ |
| ЕКАТТЕ | 06447 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Пловдив |
| Община – кмет | Родопи Павел Михайлов (БСП за България, Левицата!, БВ; 2019) |
| Кметство – кмет | Брестник
Кръстю Чунчуков (Местна коалиция "БСП ЗА БЪЛГАРИЯ"/БСП ЗА БЪЛГАРИЯ, ЛЕВИЦАТА И БЪЛГАРСКИ ВЪЗХОД) |
| Брестник в Общомедия | |
Брестник е село в Южна България. То се намира в община Родопи, област Пловдив.
География[редактиране | редактиране на кода]
Брестник се намира на 4 km от Пловдив в посока юг. Селото е в началото на родопския рид Чернатица, известен още и като „Родопската яка“ на Пловдив. Землището на селото граничи със землищата на град Куклен и селата Брани поле, Белащица, както и с Асеновградско шосе, свързващо Пловдив и Асеновград.
В непосредствена близост до Брестник, в посока югозапад, се намира манастирът „Свети Георги“ (този светец е силно почитан от населението на околните села), а на югоизток на около 3 km е кукленският манастир „Св. Козма и Дамян“, известен с лечебния си извор и древно оброчище, съществуващо най-вероятно от тракийски времена.
Село Брестник е разположено на склон, поради което се характеризира със силна денивелация между северния и южния си край. Между Брестник и Куклен (3 км) съществува вилна зона. Брестник е сред селата в района, към които има голям интерес към закупуване на имоти и строеж на къщи и вилни селища. Близостта му до Пловдив и природните забележителности в землището на селото обуславят сравнително по-високите цени на недвижимите имоти от останалите села в областта. От селото се открива гледка към жк. Тракия.
История[редактиране | редактиране на кода]
При земеделски работи в началото на 20 в. в землището на селото са открити уникални бронзови статуетки на конник, както и накити. Счита се, че на днешното място на селото е имало няколко тракийски поселища. Тези находки се съхраняват в Пловдивския исторически музей.
Първи писмени исторически данни за селото се откриват в турски източници от 15 – 16 в. Селото най-вероятно е било под закрила на турски спахия и макар че е било изцяло българско, не е било разрушавано, вероятно срещу съответно заплащане на данъци. От турските времена в Брестник са останали две чешми с имена съответно „Хаджи Османица“ и „Хаджи Сюлейманица“, вероятно наречени именно на турските владетели, закриляли селото.
Турското име на селото е „Караагач“ или „черен бряст“.
Съществуват писмени доказателства, съхранявани в Пловдивския исторически музей, за посещения на селото от Васил Левски по време на неговите обиколки из България. В селото е имало съмишленици на Левски, които са го укривали, но не е ясно дали е имало таен комитет.
Край селото са се водили епични битки, известни като „Битките при Караагач“ по време на Руско-турската освободителна война. Селото е било неколкократно завладявано и отстъпвано от руските войски на генерал-майор Краснов и генерал-майор Виктор Дандевил. Боевете са се водили в началото на 1878 г.
Днес в памет на загиналите руснаци и румънци в селото има комплекс – Руски паметник.
Население[редактиране | редактиране на кода]
Численост на населението според преброяванията през годините:[2][3]
|  |
Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]
- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[4]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 1868 | 100.00 |
| Българи | 1280 | 68.52 |
| Турци | 33 | 1.76 |
| Цигани | 0 | 0.00 |
| Други | 3 | 0.16 |
| Не се самоопределят | 3 | 0.16 |
| Не отговорили | 549 | 29.38 |
Религии[редактиране | редактиране на кода]
В селото има православни християни.
Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
- Статуя на тракийски конник (вис. 1,60 м), открита при с. Брестник, Пловдивско (III в.). Вероятно паметник на хероизиран виден тракиец.
Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]
Свързани са с вярванията в природата, от една страна, а от друга, с християнството. Традиционно е зарязването на лозите на Трифоновден – 1 февруари. Празнува се и Бабинден – на 21 януари, като се прави голям карнавал, в който участват основно жени.
Друг голям празник е денят на Св. Георги – 6 май, на който освен на традиционния събор на манастира „Св. Георги“, почти във всяка къща се празнува усилено.
В последните години се налага обичаят да се празнува ден на Сватбарския музикант на втория ден от Великденските празници. На този фестивал се събират музикални групи, изпълняващи традиционен фолклор и се състои надсвирване.
Винаги са били празнувани с особена почит коледните празници, като коледарите обикалят по домовете в съответствие с някогашната традиция.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
Други[редактиране | редактиране на кода]
Говор[редактиране | редактиране на кода]
Характерен е диалектът, използван в селото. Той силно се отличава от говора в съседните населени места. Не се произнася звукът „х“; използва се пълен член независимо дали се членува подлог в изречението; съществуват и специфични думи със собствено значение – напр. „охлюв“ – „Пъжлик“. Така например, споменатата по-горе в раздел ИСТОРИЯ чешма „Хаджи Османица“ е наричана „Аджусманица“.
Диалектно е изговарянето и на доста от личните и фамилни имена на жителите на селото. Васил е Цильо, Георги – Гочо, Ангел/Рангел – Ранджо и др.
Спорт[редактиране | редактиране на кода]
В последните години силно се развива футболният отбор на селото, в който инвестират няколко души, закупили къщи в селото. Брестник 1948 успя през 2009 г. за пръв път в своята история да се класира за второто ниво на футболната пирамида в България. Собствениците на футболния клуб осъществиха модернизация на стадиона, като имат амбиция да го превърнат в модерна спортна база, която да се използва за подготовка и на елитни футболни отбори.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg
- ↑ „Справка за населението на село Брестник, община Родопи, област Пловдив, НСИ“ // nsi.bg. Посетен на 15 февруари 2019.
- ↑ „The population of all towns and villages in Plovdiv Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 15 февруари 2019. (на английски)
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 15 февруари 2019. (на английски)
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
В Общомедия има медийни файлове относно село Брестник- Снимки на Брестник Архив на оригинала от 2007-11-11 в Wayback Machine.
- Сайт посветен на с. Брестник
- www.hotel-berkut.com Архив на оригинала от 2009-08-20 в Wayback Machine.
| ||||||||||
