Брещене

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Знаме на ГърцияБрещене
Ωραίον
Местоположение
Greece relief location map.jpg
ButtonRed.svg
Брещене
Брещене на картата на Гърция
Dimos Mykis - East Macedonia - Thrace.svg
ButtonRed.svg
Брещене
Брещене на картата на дем Мустафчово и област Източна Македония и Тракия
Координати: 41°16′00.12″ с. ш. 24°49′59.88″ и. д. / 41.2667° с. ш. 24.8333° и. д.
Данни
Област Източна Македония и Тракия
Дем Мустафчово
Географска област Западна Тракия
Население 718 (2001)
Надм. височина 568 m
Пощ. код 67100

Брещене, известно още като Орайово, Ясьорен, Исьорен и Яс Йорен дере (на гръцки: Ωραίο, Орео, катаревуса: Ωραίον, Ореон) е село в Западна Тракия, Гърция в дем Мустафчово.

География[редактиране | edit source]

Селото се намира на южните склонове на Родопите. Разположено е на източния склон на висок рид. Отдалечено е на 25 км от град Ксанти и на 12 км от шосето Ксанти - Шахин - Демирджик.[1] Брещене със съставните си махали е най-западното разположено българоезично мюсюлманско село в Ксантийско. На запад от него са разположени някогашните български християнски села Габрово и Кръстополе, с чието население брещенци са в приятелски и дори в далечни роднински отношения. Районът е стръмен и горист. По поречието на реката, протичаща през махала Чай има рибарник и нещо като ресторант, които са местна атракция. Там дори гръцки семейства празнуват сватбени тържества.

История[редактиране | edit source]

Старото име на селището Обряшене, използвано в Габрово, Кръстополе и Брещене е известно благодарение на предание относно разпространението на исляма сред на жителите на селото.[2] 15 семейства от Брещене се преселват при възприемането на исляма от местните и се установяват в село Габрово, сред които Коруеви, Терзиеви и други.[3] В другото християнско село - Кръстополе се заселили Хълчеви, Салханови, Сивкови.[4]

Към 1942 година в селото живеят 1608 души-помаци. Патриарх Кирил посочва, че към 1943 година в селото има 441 домакинства, като допълнително посочва, че в махалите Чай, Ковачевица и Поповица има общо 70 домакинства, в Тиутоку 37, а в Стаматско 41.[5]

Основен поминък на брещенци някога и сега е отглеждането на тютюн сорт Джебел. Днес една част от населението се е изселила в Турция. Много брещенци днес живеят в град Ксанти.

Литература[редактиране | edit source]

  • Митринов, Г. Една интересна особеност в говора на с. Исьорен, Ксантийско. - Български език, 2008, № 4, с. 79-87.
  • Митринов, Г. Из Южните Родопи (Ксантийско) по стъпките на патриарх Кирил 65 години по-късно. - Известия на Тракийския научен институт, кн. 10, 2010, с. 332-333.

Митринов, Г. Южнородопските български говори в Ксантийско и Гюмюрджинско. С., 2011, с. 54.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Патриарх Кирил. Българомохамедански селища в южни Родопи (Ксантийско и Гюмюрджинско): топонимно, етнографско и историческо изследване. София, Синодално издателство, 1960. с. 43.
  2. Шишков, Стою. Няколко историко-археологически материали из животът на българите в Ксантийско.. // Родопски старини 3. 1890. с. 56.
  3. Коруев, П.. Село Габрово, Ксантийско. София, 1984. с. 19.
  4. Вулев, Г.. Село Кръстополе, Еникьой, Ксантийско. София, 1972. с. 17.
  5. Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. II. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 136; 139.
Дем Мустафчово (Мики)
Мустафчово (Мики) | Бара (Стиригма) | Басайково (Мадена) | Братанково (Горгона) | Брещене (Орео) | Вълканово (Емонио) | Горна Кърмахала (Ано Кира) | Горна Лъджа (Ано Термес) | Гьокчебунар (Главки) | Демирджик (Димари) | Джами махале (Теменос) | Долапан (Сминти) | Дольово (Акреос) | Дургутлар (Дургути) | Егнила (Алма) | Елмалъ (Меливия) | Зюмбюл махала (Зумбули) | Канделик (Кентаврос) | Козловец (Крания) | Козлуджа (Котили) | Кошанлар (Котани) | Корчалар (Ликотопос) | Кочина (Котино) | Круша (Ахладия) | Кърмахала (Кира) | Кьорюклер (Кундурос) | Летница (Оасис) | Лъджа (Термес) | Люлка (Еора) | Мемково (Медуса) | Пара махала (Хрисо) | Пашевик (Пахни) | Планинона (Диаспарто) | Присойката (Сила) | Пулево (Просилио) | Саднево (Кикнос) | Сареле (Кидарис) | Секизбунар (Панери) | Синиково (Сатрес) | Синиково Дурмахале (Потамохори) | Согучак (Полиски) | Средна Лъджа (Месес Термес) | Стамотско (Стамати) | Татар месе (Гидотопос) | Теотоково (Теотокос) | Тюрлу Тарла (Диафоро) | Угурлу (Калотихо) | Чаймахала (Ревма) | Чай махале (Рематия) | Чалаперде (Цалапетинос) | Чепердаг (Капноантос) | Чука (Корифи) | Шахин (Ехинос) | Широка поляна (Сироко) | Яматикес Пигес