Брижински паметници

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Фрайзингенските (Брижинските) листи (откъси, ръкописи, молитви) (на словенски: Brižinski spomeniki, т.е. Брижински паметници) са най-старият известен съхранен паметник на старословенски език, като същевременно са и най-старият славянски паметник на латиница.

Време и място на възникване[редактиране | edit source]

Според заключения, направени въз основа на палеографски анализи, Фрайзингенските листи са написани на словенски в периода между 972 и 1039 г., а може би преди 1000 г., най-вероятно в Горна Корошка (Каринтия), в долината на река Мьол (в днешна Австрия) или близкото Лурнско поле. Това са пергаментни листи, за които преобладава мнение, че са представлявали три обредни текста, които били подвързани заедно с други обредни текстове на латински език в общ кодекс, принадлежал на фрайзингенския епископ Абрахам. Неговата епархия включвала и населения със словенци район на Шкофя Лока в областта Каринтия (Корошка) в днешна Словения, поради което било необходимо включване на проповеди и на словенски. Текстът, от който са преписани, най-вероятно възникнал още през 9 век. До 1803 г. кодексът, в който били подвързани и Фрайзингенските листи, бил съхраняван в катедралата във Фрайзинг (на словенски Брижиние), откъдето идва името на паметника. От Фрайзинг ръкописът бил пренесен в Баварската държавна библиотека в Мюнхен, където се съхранява и до днес. През 1807 година в него били открити текстовете на словенски.

Латинският кодекс, включващ Фрайзингенските листи, обхваща 169 номерирани пергаментни листи, т.е. 338 страници. Размерите на листите са 25,6 см (височина) x 20,8 см (широчина), а дебелината на кодекса с кориците е 5,9 см. Подвързията не е оригинална, но е средновековна: дървени корици, облечени с бяла свинска кожа. Простата форма на предпазните железни гвоздеи на предната корица и линиите върху свинската кожа напомня на ранно средновековна подвързия, което води учените до заключението, че цялата подвързия подражава на оригиналната. Кодексът някога имал и метални закопчалки и верижка, с която била закрепвана на мястото си в библиотеката или към пулт за четене. Словенският текст се намира на листи 78, 158, 159, 160 и 161 (общо 9 страници). И трите откъса са написани с минускулно писмо, наследник на каролингския минускул върху пергамент от ярешка кожа, който е здрав, добре обработен и отлично запазен. Мастилото също е твърде стабилно, като се има пред вид времето на възникване, вероятно е изработено от сажди (чист въглен), разтворени във вода, с добавка на лепила и свързващи вещества от животински или растителен произход, въпреки че вече през 10 век към мастилото са добавяли преварен сок от дъбови шикалки. Подвързията вероятно е от 14 век.

Първият и третият Фрайзингенски откъс представляват образци на обща изповед, а вторият е поучение, призив към покорство преди изповед. Вторият и третият откъс са писани от един преписвач, докато първият е писан от друг.

Откъс от първата страница на първия Фрайзингенски лист[редактиране | edit source]

Откъс/стр./ред Оригинален текст Транскрипция на кирилица
1101 GLAGOLITE PONAZ REDKA ZLOUEZA. Глаголите по нас редка словеса
1102 Bose gozpodi miloztiuv'i. otze bose. tebe izpovuede. Боже господи милостиви, отче боже, тебе исповеде,
1103 vuez moi greh. I'zuetemu creztu. I'zuetei marii. I'zue вес мой грех, и светему кресту, и светеи Марии, и све
1104 temu michaelu. Iuuizem crilatcem bosiem. I zuetemu pe тему Михаелу, и вишем крилатцем божием, и светему Пе
1105 tru. Iu'zem zelom bosiem. Iu'zem musenicom bosiem. тру, и всем селом божием, и всем мучеником божием,
1106 Iu'zem vuernicom bosiem. Iu'zem. devua'm praudnim. Iu'z*e и всем верником божием, и всем девам правдним, и все[м]
1107 praudnim. Itebe bosirabe. choku'. biti. izpovueden. uzeh. moih правдним, и тебе божи рабе хочу бити исповеден всех моих
1108 greh. I'vueruiu'. dami. ie. nazem zuete. beusi. iti se. na on' грех. И верую да ми йе нашем свете, бевжи, ити же, на он
1109 zuet. pakise uztati. nazod\ni den. I'meti mi ie.'sivuot' свет, пачи же устати, на содни ден. Име ти ми йе живот
1110 pozem. I'me ti mi ie. otpuztic moih grechou. Bose посем. Име ти ми йе отпустик моих грехов, Боже
1111 miloztiuvi. primi moiv. izpovued. moih grechou. Ese милостиви, прими мою исповед моих грехов, еже
1112 iezem ztuoril zla. pot den pongese bih nazi zvuet. йесем створил зла, пот ден понеже бих наши свет
1113 v'uuraken. ibih crisken. Ese pomngu. ili ne pomngu. Ili вуврачен и бих кришчен, еже помню или не помню, или
1114 vu'olu. ili ne vu'olu. Ili vu'ede. ili ne vu'ede... волю или не волю, или веде или не веде...

Външни препратки[редактиране | edit source]