Британско психоаналитично общество
Британското психоаналитично общество е основано от английския психиатър Ърнест Джоунс като Лондонско психоаналитично общество на 30 октомври 1913 г.
Чрез своите свързани корпуси, Института за психоанализа и Лондонска клиника за психоанализа, то е свързано с преподаване, развитието и практиката на психоанализата. Централата му се намира в Байрон хаус в Западен Лондон. То е съставна организация на Международната психоаналитична асоциация и член на институцията Британски психоаналитичен съвет.
Между октомври 1942 и февруари 1944 г. в обществото се разгарят така наречените спорни дискусии, в които се обсъжда коя от теориите трябва да приеме обществото. В резултат на тези дискусии се оформят три групи - Подръжници на Мелани Клайн (Сюзън Съдърланд, Джоан Ривиер, Паула Хайман и Роджър Мъни-Кърл), подръжници на Ана Фройд (Кейт Фрийдлендър, Илзе Хелман, Барбара Лантош и Вили Хофер) и така наречената средна група (Ела Шарп, Джеймс Стрейчи, Силвия Пейн, Доналд Уиникът, Уилям Гилеспи, Марджъри Брирли, Клифърд Скот). В крайна сметка проблемите не се разрешават, а се достига до уговорка, че никоя от групите няма да се опитва да налага своите идеи.
Членове [редактиране]
Външни препратки [редактиране]
- The British Psychoanalytical Society
- International Psychoanalytical Association
- British Psychoanalytic Council
 |
В Портал Психология можете да намерите още много страници свързани с темата психология. |
  |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „British Psychoanalytical Society“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. |
