Броненосни крайцери тип „Девъншир“
| Броненосни крайцери тип „Девъншир“ Devonshire-class cruiser (1903) | |
 Броненосният крайцер „Девъншир“ | |
| Флаг |  Великобритания |
|---|---|
| Клас и тип | Броненосни крайцери от типа „Девъншир“ |
| Следващ тип | Броненосни крайцери тип „Дук оф Единбург“ |
| Предшестващ тип | Броненосни крайцери тип „Кент“ |
| Производител | Chatham Dockyard в Чатъм и др., Великобритания |
| Планирани | 6 |
| Построени | 6 |
| В строеж | 1902 г. – 1905 г. |
| В строй | 1905 г. – 1922 г. |
| Утилизирани | 4 |
| Загуби | 2 |
| Служба | |
| Състояние | извън експлоатация |
| Основни характеристики | |
| Водоизместимост | 11 020 t (нормална) |
| Дължина | 144,3 m |
| Дължина между перпендикулярите | 137,2 m |
| Ширина | 20,9 m |
| Газене | 7,32 m |
| Броня | на борда: 51 – 152 mm; на палубата: 20 – 51 mm; на кулите: 127 mm; траверси: 127 mm; барбети: 152 mm; каземати: 51 – 152 mm; на бойната рубка: 305 mm |
| Задвижване | 2 парни машини с тройно разширение; 21 – 23 водотръбни котли |
| Мощност | 21 508 к.с. (15,8 МВ) |
| Движител | 2 гребни винта |
| Скорост | 22 възела (41 km/h) |
| Далечина на плаване | 4900 морски мили при 13 възела скорост; Запас гориво: 1920 (1033[1]) дълги тона въглища |
| Екипаж | 655 души |
| Кръстен в чест на: | Церемониално графство Девън |
| Въоръжение | |
| Артилерия | 4×1 190-mm; 6×1 152-mm; 2×1 76-mm (десантни); 18×1 47-mm |
| Торпедно въоръжение | 2×1 457-mm ТА[Коментари 1] |
| Броненосни крайцери тип „Девъншир“ в Общомедия | |
Девъншир (на английски: Devonshire) са серия броненосни крайцери на Кралския военноморски флот, построени в началото на XX век. Те са усъвършенствана версия на броненосните крайцери тип „Кент“. В кралския флот се отнасят към крайцерите от 1-ви клас. Всичко от проекта са построени 6 единици: „Девъншир“ (на английски: HMS Devonshire), „Хемпшир“ (на английски: HMS Hampshire), „Карнарвон“ (на английски: HMS Carnarvon), „Антрим“ (на ирландски: HMS Antrim), „Роксборо“ (на английски: HMS Roxburgh) и „Аргайл“ (на шотландски келтски: HMS Argyll). Това е последната серия броненосни крайцери на Великобритания, чието предназначение е преди всичко защита на комуникациите и търговията. Всички те вземат активно участие в Първата световна война.
Следващите серии британски броненосни крайцери са предназначени главно за действия в качеството на авангард на линейните сили. Тяхната първа версия стават броненосните крайцери от типа „Дук оф Единбург“. В известен смисъл идеологическото продължение на крайцерите от типа Каунти стават крайцерите от типа „Хокинс“[2].
Проектиране[редактиране | редактиране на кода]
Тези кораби са проектиран за противостояние с френските броненосни крайцери тип „Глуар“ във войната за търговските пътища[3]. Филип Уотс, по-рано проектант на елсуикските крайцери, е привърженик на голямото въоръжение и от създателя на „О’Хигинс“[3] и „Изумо“[4] се очаква много. Той е привърженик на 9,2“ оръдия и предполага, че крайцерът трябва да бъде защитен от 6“ оръдия[3]. Крайцерите не са предназначени за ескадрени действия в състава на броненосния флот, тяхната броня, артилерия, скорост са подходящи за борба с френските броненосни крайцери.[5] Претърпявайки неуспех с шестдюймовите двуоръдейни кули, британците решават да се върнат към въоръжението на „Блейк“ (HMS Blake (1889)), но безуспешно – 234-мм оръдия в кули не влизат в стеснените краища[6]. Положението е спасено от новото 190 мм оръдие. По проект корабите трябва да получат две установки в кули на носа и кърмата. Вече след началото на строежа им е взето решение вместо носовите двуетажни каземат да се поставят две 190 мм оръдия побордно[6].
Конструкция[редактиране | редактиране на кода]
Корабите са предназначени да пазят търговията. Тяхната конструкция е подобна на типа „Кент“ с това изключение, че двуоръдейните 152-mm кули и предните двойни каземати са заменени с четири кули с едно 190-mm оръдие. Въоръжението и бронята са усилени с идеята да са равностойни на френските броненосни крайцери тип „Глуар“. Това обаче намалява максималната им скорост с един възел. Много се променя и външният вид на корабите – новите изисквания на Кралския флот считат за необходим нисък силует и по възможност малка височина на комините[7].
Корпус[редактиране | редактиране на кода]
.jpg)
Силова установка[редактиране | редактиране на кода]
Kрайцерите от този тип са заложени едновременно с броненосците от типа „Кинг Едуард VII“ и подобно на тях получават различни типове водотръбни котли. За тестовете са избрани четирите типа използвани във флота: британските Babcock & Wilcox и „Яроу“, френския „Никлос“ и немския „Дюр“, които да се поставят в допълнение на цилиндричните. Това е свързано с наложените в Британското адмиралтейство виждания, че крайцерите трябва да имат смесена установка с водотръбни и огнетръбни котли. Огнетръбните са предназначени за осигуряване на по-голяма далечина на плаване, а водотръбните за бързо форсиране.
Двете четирицилиндрови парни машини с тройно разширение, се снабдяват с пара от шест огнетръбни котела Шотландски тип намиращи се в кърмовото котелно отделение. Котлите в останалите отделения се различават за всеки кораб. Масата на силовата установка, по сравнение с предходния тип, се увеличава от 1795 до 1945 тона. Проектната мощност на силовата установка, по сравнение с предишния тип крайцери, е снижена с 1000 к.с. и съставя 21 000 к.с., проектната скорост намалява с половин възел, като се счита, че увеличената дължина и по-добрата форма на корпуса ще компенсират по-голямата водоизместимост. Пълният запас въглища съставя 1800 дълги тона. Корабите се оказват претоварени и проектната скорост се оказва недостижима. Корабите развиват около 22 възела[8].
Брониране[редактиране | редактиране на кода]
Круповски тип корабна броня. Броневият пояс е с дебелина 152 mm. Той се затваря от бронирани траверси с дебелина 127 mm.
Хоризонталната защита е бронирана палуба, по цялата дължина на кораба, която е с дебелина 20 – 51 mm.
Кулите на главния калибър са защитени от 127-mm броня, а техните барбети от 152-mm.
Бронирането на бойната рубка отново става 305 mm[7].
Въоръжение[редактиране | редактиране на кода]
ГК е от четири 7,5-дюймови (190-mm) оръдия Mk I, разположени в четири кули: по една на носа и на кърмата и по една на борда на надстройката. Оръдията изстрелват 91 kg снаряди на 12 600 m. Средният калибър са шест 6-дюймови (152-mm) Mk VII. Разположен е в каземати в средата на кораба. Четири от тях са разположение на главната палуба не могат да се използват при силно вълнение. Те изстрелват 45,4-kg снаряди на 11 200 m. Странен изглежда отказът от 76,2-мм противоминни оръдия. Крайцерите носят осемнадесет абсолютно остарели скорострелни 47-mm оръдия на „Хочкис“ и два подводни 18-дюймови торпедни апарата.
За огнева поддръжка на десанта има две 12-фунтови 8 CWT оръдия. [6]. Корабите имат 6-дюймови оръдия, портовете на които се намират даже по-близо до водата, отколкото долните 6-дюймови портове на „Дрейковете“, които „едва ли може да се използват, освен само при пълен щил“[8]. В болшинството случаи може да се разчита на три 7,5 дюймови и една шестдюймовка.
История на службата[редактиране | редактиране на кода]
- „Антрим“ е спуснат на вода на 8 октомври 1903 година. Предаден за скрап на 19 декември 1922 година.
- „Аргайл“ е спуснат на вода на 3 март 1904 година. Претърпява корабокрушение на 28 октомври 1915 година.
- „Карнарвон“ е спуснат на вода на 7 октомври 1903 година. Предаден за скрап на 8 ноември 1921 година.
- „Девъншир“ е спуснат на вода на 30 април 1904 година. Предаден за скрап на 9 май 1921 година.
- „Хемпшир“ е спуснат на вода на 24 септември 1903 година. Потопен от морска мина в Северно море на 5 юни 1916 година.
- „Роксборо“ е спуснат на вода на 19 януари 1904 година. Предаден за скрап на 8 ноември 1921 година.
Оценка на проекта[редактиране | редактиране на кода]
„Девъншир“[9] |
„Глуар“[10] |
„Колорадо“[11].svg){kind=small} |
„Кент“[12] |
„Йорк“[13].svg){kind=small} |
„Изумо“[14] |
„Баян“ Русия |
„Леон Гамбета“[15]
| |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Година на залагане | 1903 | 1899 | 1901 | 1900 | 1903 | 1898 | 1900 | 1901 |
| Влязъл в строй през | 1905 | 1903 | 1905 | 1903 | 1905 | 1900 | 1903 | 1905 |
| Водоизместимост, нормална, t | 11 732 | 9856 | 13 899 | 9957 | 9533 | 9906 | 7326 | 11 959 |
| Пълна, t[Коментари 2] | 13 053 | ? | 15 380 | 11 176 | 10 266 | 10 305? | 8238 | 13 108 |
| Мощност, к.с. | 21 000 | 21 800 | 23 000 | 22 000 | 19 000 | 14 500 | 16 500 | 28 500 |
| Максимална скорост, възела | 22 | 21,5 | 22 | 23 | 21 | 20,75 | 20,9 | 22,5 |
| Автономност, морски мили (при скорост, възела) | ? (10) | 6500(10) | 6000 (10) | 6600 (10) | 4200 (12) | 4900 (10) | 3900 (10) | 6500(10) |
| Броня, mm | ||||||||
| Тип броня | круп | харви | круп, харви | круп | круп | круп | харви | круп |
| Пояс | 152 | 150 | 152 | 102 | 100 | 178 | 200 | 150 |
| Палуба (скосове към борда) | 25(51) | 55(45) | 37(102) | 19 – 51 | 60(80) | 63(63) | 60 | 55 – 60(65) |
| Кули | 127 | 170 | 165 | 127 | 150 | 152 | 150 | 170 |
| Барбети | 152 | 140 | 152 | 127 | 150 | 152 | 150 | 140 |
| Рубка | 305 | 150 | 229 | 254 | 150 | 356 | 160 | 150 |
| Въоръжение | 4×1×190-mm/50 6×1×152-mm/45 2×1×76,2-mm/40 18×1×47-mm/43 2 ТА |
2×194-mm/40 8×1×164-mm/45 6×100-mm 18×1×47-mm/43 2 ТА |
2×2×203-mm/40 14×1×152-mm/50 18×1×76,2-mm/50 2 ТА |
14(2×2,10×1)× 152-mm/45 10×1×76,2-mm/40 2 ТА |
2×2×210-mm/40 10×1×150-mm/40 14×1×88-mm/30 4 ТА |
2×2×203-mm/40 14×1×152-mm/40 12×1×76,2-mm/40 5 ТА |
2×203-mm/40 8×1×152-mm/45 20×1×75-mm/50 2 ТА |
2×2×194-mm/40 16×1×164-mm/45 22×1×47-mm/43 4 ТА |
Влизат в строй едновременно с френските крайцери тип „Леон Гамбета“ и при еднаква скорост са по-слаби от тях и във въоръжението, и в бронирането. Теглото на бордовия залп на „Девъншир“ съставлява 408 кг[16], а на „Гамбета“ 778 кг. „Девънширите“ не случват да потопят или да повредят съществено нито един неприятелски съд за разлика от по-малките им братя – „Кент“, които макар и непригодни за „голямо сражение“ се оказват неочаквано полезни и търсени в открито море и океана, далеч от метрополията. Заради ниската си скорост „Девънширите“ просто не стигат навреме на мястото на боя, така например в сражението при Фолкландските острови „Карнарвон“ изостава сериозно от „по-малките братя“ и се отличава като най-безполезната единица в английската ескадра[17].
Коментари[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Всички характеристики са приведени според Ненахов Ю. Ю. Указ. Соч. С. 311.
- ↑ За британските и американските кораби в източниците водоизместимостта е дадена в дълги тонове, за това тя е преизчислена в метрични тонове.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Victorian Era 2012, с. 875.
- ↑ Крейсера 2015, с. 56.
- ↑ а б в Паркс ч V 2005, с. 86.
- ↑ „Асама“ и другие 2006.
- ↑ Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910. с. 303.
- ↑ а б в Крейсера 2015, с. 54.
- ↑ а б Крейсера 2015, с. 55.
- ↑ а б Victorian Era 2012.
- ↑ All the World's Fighting Ships 1860 – 1905. London, Conway Maritime Press, 1979. с. 71.
- ↑ All the World's Fighting Ships 1860 – 1905. London, Conway Maritime Press, 1979. с. 305.
- ↑ All the World's Fighting Ships 1860 – 1905. London, Conway Maritime Press, 1979. с. 148.
- ↑ All the World's Fighting Ships 1860 – 1905. London, Conway Maritime Press, 1979. с. 70.
- ↑ Gröner. Band 1. – P. 78 – 80
- ↑ All the World's Fighting Ships 1860 – 1905. London, Conway Maritime Press, 1979. с. 225.
- ↑ All the World's Fighting Ships 1860 – 1905. London, Conway Maritime Press, 1979. с. 306.
- ↑ Ненахов 2006, с. 311.
- ↑ Британия 2008.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910. Минск, Харвест, 2006. ISBN 5-17-030194-4.
- Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1860 – 1905. London, Conway Maritime Press, 1980. ISBN 0-85177-133-5.
- Паркс О. Линкоры Британской империи. Ч.V. На рубеже столетий. СПб., Галея Принт, 2005. ISBN 5-8172-0100-3.
- Лисицын Ф. В. Крейсера Первой мировой. М., Яуза, ЭКСМО, 2015, 448 с. ISBN 978-5-699-84344-2.
- Александров А.С., Балакин С.А. «Асама» и другие Японские броненосные крейсера программы 1895 – 1896 гг. Морская кампания. Москва, ООО „Коллекция“, 2006. с. 48. (на руски)
- Norman Friedman. British Cruisers of the Victorian Era. Barnsley, South Yorkshire, UK, Seaforth, 2012. ISBN 978-1-59114-068-9.
- В. Кофман. Британия одевается в броню. Моделист-Конструктор. М., ЗАО „Редакция Моделист-Конструктор“, 2008. с. 31 – 34.
- на немски език
- Gröner, Erich. Die deutschen Kriegsschiffe 1815 – 1945. Band 1: Panzerschiffe, Linienschiffe, Schlachschiffe, Flugzeugträger, Kreuzer, Kanonenboote (нем.). – Bernard & Graefe Verlag, 1982. – 180 p. – ISBN 978-3763748006.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Devonshire 1st rank armoured cruisers (1905) ((en))
В Общомедия има медийни файлове относно Броненосни крайцери тип „Девъншир“
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Броненосные крейсера типа „Девоншир““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||
