Броненосни крайцери тип „Дрейк“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Броненосни крайцери тип „Дрейк“
Drake-class cruiser
Броненосният крайцер „Дрейк“
Флаг Великобритания
Клас и типБроненосни крайцери от типа „Дрейк“
Следващ типБроненосни крайцери тип „Кент“
Предшестващ типБроненосни крайцери тип „Креси“
ПроизводителPembroke Dockyard в Пембрукшър и др. във Великобритания
Планирани4
Построени4
В строеж1899 г. – 1901 г.
В строй1902 г. – 1920 г.
Утилизирани2
Загуби2
Служба
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост14 380 t (нормална)
Дължина162,6 m
Дължина между перпендикулярите
152,4 m
Ширина21,7 m
Газене7,9 m
Броняна борда: 51 – 152 mm
на палубата: 25 – 63 mm
траверси: 127 mm
на кулите: 152 mm
барбети: 152 mm
каземати: 127 mm
на бойната рубка: 305 mm
Задвижване2 парни машини с тройно разширение;
43 водотръбни котли Belleville
Мощност30 850 к.с. (22,7 МВ)
Движител2 гребни винта
Скорост23 възела
(42,6 km/h)
Далечина на
плаване
8200 морски мили при 10 възела скорост
Запас въглища: 1270 t (нормален)
2540 t (пълен)
Екипаж900 души
Кръстен в чест на:Франсис Дрейк
Въоръжение
Артилерия2×1 234-mm;
16×1 152-mm;
12×1 76-mm;
3×1 47-mm
Торпедно
въоръжение
2×1 457-mm ТА[Коментари 1]
Броненосни крайцери тип „Дрейк“ в Общомедия

Дрейк (на английски: Drake) са серия броненосни крайцери на Кралския военноморски флот, построени в началото на XX век. Те са развитие на Броненосни крайцери тип „Креси“. В кралския флот се отнасят към крайцерите от 1-ви клас. Всичко от проекта са построени 4 единици: „Дрейк“ (на английски: HMS Drake), „Гуд Хоуп“ (на английски: HMS Good Hope), „Левиатан“ (на английски: HMS Leviathan), „Кинг Алфред“ (на английски: HMS King Alfred). Всички те вземат активно участие в Първата световна война.

Проектът е подложен на критика заради големите размери и себестойност, което довежда до разработването на „умерените“ броненосни крайцери тип „Кент“.

Проектиране[редактиране | редактиране на кода]

Проектът е с явна противокрайцерска насоченост.

Корабите са проектирани за противодействие на френските броненосни крайцери във войната по търговските пътища[1] Също така те са разчетени да противостоят на новия руски броненосен крайцер „Громобой“, който макар и не бързоходен е солидно брониран и въоръжен[2], защото на вече съществуващите крайцери от типа „Креси“ не им достига скорост за противодействие на французите и мощ за противодействие на руския крайцер, нивото на защитата им е напълно достатъчно. За това от новите крайцери са иска, преди всичко, високата за своето време скорост от 23 възела, за това и крайцерите се строят около силовата установка: двете гигантски парни машини и 43 котела „Белвил“[2].

Конструкция[редактиране | редактиране на кода]

Броненосни крайцери тип „Дрейк“. Схема на артилерията и бронирането.

Увеличен вариант на Броненосни крайцери тип „Креси“ с по-мощно въоръжение и по-голяма скорост. По своите размери съответства на „Паурфул“, по бронирането си на „Креси“, а по въоръжение превъзхожда и двамата.

Корпус[редактиране | редактиране на кода]

Броя на надстройките е рязко съкратен – силуетът му става по-нисък. Газенето е ограничено до лимита на Суецкия канал.

Силова установка[редактиране | редактиране на кода]

Силовата установка включва 43 парни котли, модел „Белвил“ и две парни машини с тройно разширение, тяхната проектна мощност е 30 000 к.с.

Запас въглища: нормален 1250 английски тона (около 1270 метрични тона), пълен 2500 английски тона (около 2540 метрични тона)

Всички крайцери превишават проектната си скорост. На ходовите изпитания „Дрейк“ достига скорост от 24,11 възела (44,65 km/h). Разчетите за достигането на огромната далечина на плаване също се оправдават, тя съставя 8200 мили на ход 10 възела[3][4].

Брониране[редактиране | редактиране на кода]

Круповски тип броня. Главният броневи пояс е дебел 152 mm, висок 3,5 m и дълъг 78 m, при кърмата се затваря от бронирана траверса с дебелина 127 mm, носов травес няма, което е странно за контрарейдер. Бронепоясът към носа на кораба изтънява от 102 mm до 51 mm. Бронепалубата е с дебелина 25 mm, а при кърмовия траверс достига 63 mm, което е по-тънко, отколкото на „Креси“[5]. Дебелината при кулите е 152 mm, на казематите е от 127 до 51 mm, на бойната рубка: 305 mm. Дължината на броневия пояс е 122 m. Общата площ на бронирания борд е 30%.

Въоръжение[редактиране | редактиране на кода]

Главният калибър се състои от две 9,2-дюймови (234-мм) оръдия в еднооръдейни кули с разделно зареждане, в носа и кърмата. Максималният ъгъл на вертикална наводка е 15°, което осигурява на 170 kg снаряд максимална далечина на стрелбата от 14 200 m. Средният калибър се състои от шестнадесет 152-mm оръдия, модел Mk VII, които са разположени в каземати по мидъла. Осем от тях са на главната палуба и могат да се използват само по време на щил. Те изстрелват 45,4-kg снаряди на 11 200 m. Дванадесетте 76-mm оръдия са предназначени за борба с вражеските миноносци. 47-mm оръдия са предназначени за поддръжка на десанта. Корабите имат и два 18-дюймови (457-mm) подводни[Коментари 2] торпедни апарата[3].

Оръдие 9.2"/46,7 Mark Х 6"/45 Mark VII
Начало на експлоатация 1900 1901
Калибър, mm 234 152
Дължина на ствола, калибра 46,7 45
Скорострелност, изстрела в минута 3 – 4[Коментари 3] 5 – 7
Ъгли на наводка -5°/+15° -7°/+15°
Тип зареждане картузно (разделно) картузно (разделно)
Тегло на снаряда, kg 172,4 45,4
Начална скорост, m/s 847 784
Максимална далекобойност, m 14 170 13 350

История на службата[редактиране | редактиране на кода]

  • „Дрейк“ е заложен на 24 април 1899 г., спуснат на вода на 5 март 1901 г., влиза в строй на 13 януари 1903 г., потъва на 2 октомври 1917 година, торпилиран от немска подводница. В началото на войната е използван за транспортиране на злато от руския златен резерв, с което са погасявани руските заеми към съюзниците в Антантата.
  • „Гуд Хоуп“ (екс HMS Africa) е заложен на 11 септември 1899 г., спуснат на вода на 21 февруари 1901 г., влиза в строй на 8 ноември 1902 г., потъва на 1 ноември 1914 година, потопен е в сражението при Коронел от немските броненосни крайцери „Шарнхорст“ и „Гнейзенау“.
  • „Кинг Алфред“ е заложен на 11 август 1899 г., спуснат на вода на 28 октомври 1901 г., влиза в строй на 22 декември 1903 г., изключен от флота през 1920 година. Предаден за скрап.
  • „Левиатан“ е заложен на 30 ноември 1899 г., спуснат на вода на 3 юли 1901 г., влиза в строй на 16 юни 1903 г., изключен от флота през 1920 година. Предаден за скрап.

Оценка на проекта[редактиране | редактиране на кода]

Към момента на влизането си в строй крайцерите се смятат за удачен проект[4][3].

Глуар[6]
Франция
Креси[7]
Громобой[8]
Военноморски флот на Русия
Жанна д’Арк[9]
Франция
„Дрейк“[3]
Фридрих Карл[10]
Германска империя
Изумо[11]
Баян
Военноморски флот на Русия
Година на залагане 1899 1898 1898 1899 1899 1901 1898 1900
Година на влизане в строй 1903 1901 1900 1902 1903 1903 1900 1903
Водоизместимост нормална, т 9856 12 193 12 359 11 270 14 224 9087 9906 7326
Пълна, т[Коментари 4] ? 9875 10 305? 8238
Мощност на ПМ, к.с. 21 800 21 000 14 500 33 000 30 000 17 000 14 500 16 500
Максимална скорост, възела 21,5 21 19 21,8 23 20,5 20,75 20,9
Далечина на плаване, мили (на ход, въз.) 6500(10) 7200 (10) 8200 (10) 13 500 (10) 8200 (10) 5000 (10) 4900 (10) 3900 (10)
Брониране, мм
Тип на бронята[Коментари 5] СХ КС СХ СХ КС КС КС СХ
Пояс 150 152 152 150 152 100 178 200
Палуба (скосове) 55(45) 38(38) 38 – 64 (черупковидна) 64 (35) 25 – 63 (черупковидна) 40(50) 63(63) 60
Кули 170 152 160 152 150 152 150
Барбети 140 152 140 152 150 152 150
Рубка 150 305 305 150 305 150 356 160
Въоръжение 2×194-мм/40
8×1×164-мм/45
6×100 мм
18×1×47-мм/43
2 ТА
2×1×234-мм/46,7
12×1×152-мм/45
12×1×76,2-мм/40
3×1×47-мм/43
2 ТА
4×203-мм/45
16×1×152-мм/45
24×1×75-мм/50
12×1×47-мм/43
2 ТА
2×194-мм/40
16×1×138-мм/45
16×1×47-мм/43
2 ТА
2×1×234-мм/46,7
16×1×152-мм/45
12×1×76,2-мм/40
3×1×47-мм/43
2 ТА
2×2×210-мм/40
10×1×150-мм/40
12×1×88-мм/35
4 ТА
2×2×203-мм/40
14×1×152-мм/40
12×1×76,2-мм/40
5 ТА
2×203-мм/45
8×1×152-мм/45
20×1×75-мм/50
8×1×47-мм/43
2 ТА

Коментари[редактиране | редактиране на кода]

  1. Всички характеристики са приведени според Ненахов Ю. Ю. Указ. Соч. С. 306.
  2. Фактическият ∅ на торпедата е 17,72 дюйма (450 mm)
  3. Практическа бойна скорострелност 2 изстрела в минута
  4. За британските и американските кораби в източниците водоизместимостта е дадена в дълги тонове, за това тя е преизчислена в метрични тонове
  5. За петдюймовата и нагоре.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910. Минск, Харвест, 2006. ISBN 5-17-030194-4.
  • Chesneau, Roger & Kolesnik. Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1860 – 1905. London, Conway Maritime Press, 1980, 440 с. ISBN 0-85177-133-5.
  • Gröner, Erich. Die deutschen Kriegsschiffe 1815 – 1945. Band 1: Panzerschiffe, Linienschiffe, Schlachschiffe, Flugzeugträger, Kreuzer, Kanonenboote (нем.). – Bernard & Graefe Verlag, 1982. – 180 p. – ISBN 978-3763748006.
  • Паркс О. Линкоры Британской империи. Ч.V. На рубеже столетий. СПб., Галея Принт, 2005, 112 с. ISBN 5-8172-0100-3.
  • Лисицын Ф.В. Крейсера Первой мировой. М., Яуза, ЭКСМО, 2015, 448 с. ISBN 978-5-699-84344-2.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Броненосные крейсера типа „Дрейк““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​