Броненосни крайцери тип „Дук оф Единбург“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Броненосни крайцери тип „Дук оф Единбург“
Duke of Edinburgh-class cruiser
Броненосен крайцер „Дук оф Единбург“
Флаг Великобритания
Клас и типБроненосни крайцери от типа „Дук оф Единбург“
Следващ типБроненосни крайцери тип „Уориър“
Предшестващ типБроненосни крайцери тип „Девъншир“
ПроизводителPembroke Dockyard в Пембрук Док и Thames Ironworks в Блекуол, Великобритания
Планирани2
Построени2
В строеж1903 г. – 1906 г.
В строй1906 г. – 1919 г.
Утилизирани1
Загуби1
Служба
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост12 790 t (нормална);
14 189 t (пълна)
Дължина154,1 m
Дължина между перпендикулярите
146,3 m
Ширина22,4 m
Газене7,92 – 8,4 m
Броняна борда: 76 – 152 mm;
на палубата: 20 – 37 mm;
траверси: 51 mm;
на кулите: 114 – 190 mm;
барбети: 152 mm;
каземати: 152 mm;
на бойната рубка: 254 mm
Задвижване2 парни машини с тройно разширение;
20 водотръбни котли Babcock & Wilcox;
6 цилиндрични огнетръбни котли „шотландски“ тип
Мощност23 000 к.с. (17,6 МВ)
Движител2 гребни винта
Скорост23 възела[1]
(43 km/h)
Далечина на
плаване
8130 морски мили при 10 възела скорост
Екипаж704 – 790 души
Кръстен в чест на:Алфред,
Херцог на Единбург
Въоръжение
Артилерия6×1 234 mm;
10×1 152 mm;
22×1 47 mm
Торпедно
въоръжение
3×1 457 mm ТА[Коментари 1]
Броненосни крайцери тип „Дук оф Единбург“ в Общомедия

Дук оф Единбург (на английски: Duke of Edinburgh) са серия броненосни крайцери на Кралския военноморски флот, построени в началото на XX век. В кралския флот се отнасят към крайцерите от 1-ви клас. Всичко от проекта са построени 2 единици: „Дук оф Единбург“ (на английски: HMS Duke of Edinburgh) и „Блек Принс“ (на английски: HMS Black Prince). Строени са, за да действат като авангард на главните линейни сили на флота. Всички те вземат активно участие в Първата световна война.

Проектът получава развитие в броненосните крайцери от типа „Уориър“.

Проектирование[редактиране | редактиране на кода]

По времето на тяхното проектиране стават промени във вижданията за използването на броненосните крайцери. Освен изпълняване на преките им крайцерски задължения, при по-тежко въоръжение и защита, се предполага тяхното задействане като бързоходно крило в състава на линейния флот, ориентирано срещу германските „олекотени панцири“ от типа „Кайзер“, типа „Вителсбах“ и „Фюрст Бисмарк(SMS Fürst Bismarck)[Коментари 2][2][3]. В този момент традиционното британско противостояние с Франция и Русия бързо се сменя с затопляне на отношенията им пред лицето на новата заплаха, изхождаща от бързо разтящия германски флот и, макар новите броненосни крайцери да могат с успех да се използват в качеството на защитници на търговията, но и в състава на броненосната ескадра те обладават значителна бойна ценност, от която никой командващ не би се отказал във вид на такова допълнение към своите броненосци[2].

Оказва се, че крайцерите от 1-ви клас за непосредствено съпровождение на ескадрите не са достатъчно. Последните крайцери, които са специално създадени за тази цел, са „Едгарите“. След тяхното построяване прогърмяват боевете на Японо-китайската и Испано-американската войни, и се появява опитът, че е нужен броненосен крайцер, напълно съответстващ на новия ескадрен броненосец[4]. Изискването за въоръжение: не по-малко от четири 234 мм оръдия в бордовия залп и „максимално възможния“ брой 152 мм оръдия в бордовия залп, брониране: пояс по водолинията с максимално голяма площ. Скорост на хода 22,33 възела при осемичасови изпитания[5][1].

Конструкция[редактиране | редактиране на кода]

„Блек Принс“

Няма никакви ограничения при проектирането: „Британският флот винаги пътешества в първа класа“. Единственото ограничение в размерите стават възможностите на доковете и корабостроителните предприятия[5].

Водоизместимост: нормална – 12 590 дълги тона (12 790 т), пълна – 13 965 дълги тона (14 189 т).

Дължина: между перпендикулярите от 480 фута (146,3 м), максимална: 505 фута и 6 дюйма (154,1 м). Ширина: максимална по конструктивната водолиния – 22,4 м. Газене по конструктивната водолиния 26 фута и 6 дюйма (8,1 м) по носа и 27 фута и 6 дюйма (8,4 м) при кърмата[6]. Крайцерите са проектирани с повече от 2500 дълги тона по-големи, отколкото типа „Девъншир“, но недонатоварването им съставя почти 1000 тона и това е своево рода рекорд[7].

Корпус[редактиране | редактиране на кода]

Продължавайки борбата за незабележимост и малоуязвимост, корпусът, при кърмата, е снижен с една палуба. Надстройките са съкратени максимално – вентилационните кожуси стоят направо върху палубата[5]. Височината на комините не превишава нивото на покрива на щурманската рубка, но след няколко години тя е увеличена с 1,8 м, за да се избегне задимяването на мостиците и рубките при попътен вятър[8].

Силова установка[редактиране | редактиране на кода]

Крайцерите имат две 4-цилиндрови парни машини тройно разширение, всяка привежда в действие свой гребен вал, които имат обща мощност от 23 000 индикаторни конски сили (17 150 кВт) и са разчетени за максималната скорост от 22,33 възела (42 км/ч)[1]. Машините се привеждат в действие от 20 водотръбни котли Babcock & Wilcox и шест цилиндрични котела. Запасът гориво е: 2150 д. тона въглища и 600 д. т нефт, която се разпрашава върху въглищата. Пълният запас гориво стига за 8130 морски мили (15 060 км) на ход 10 възела (19 км/ч). Корабите на изпитанията надхвърлят контрактната скорост и могат да плават с 22,5 възлов ход 8 часа[5]. „Блек Принс“ става един от първите крайцери, за които за по-интензивен процес на изгаряне на горивото отгоре върху слоя горящи въглища се прави разпръскване на нефт – и в това време при него, от комините, излизат огромни кълба дим.

Брониране[редактиране | редактиране на кода]

Круповски тип корабна броня. Броневият пояс е с дебелина 152 mm, частта над водолинията се извисява на 4,42 m над нивото на водата, а под водолинията обхваща 1,47 m[8]. Челата на цитаделата се защитават от 152 mm траверси. Оръдията в батареята се разделят от къси 51 mm прегради. Дебелината на пояса към носа намалява на 102 mm, а към кърмата до 76 mm[8]. Горната бронепалуба, в частта на цитаделата е 18 mm, а в края 25 mm. Долната бронепалуба е бронирана с 19 mm броня, а в частта над рулевото устройство 38 mm. Кулите на главния калибър са защитени от 114 до 191 mm броня[9], а техните барбети – от 76 до 152 mm[9][6]. Бронирането на бойната рубка става 254 mm. Бронята е разпределена на принципа „равноценно брониране“ – така че снарядът летящ към кораба от всяка възможна посока да се посреща от бронирана преграда с единаква здравина[5]. Защитата е разчетана да противостои на бронебоен снаряд до 164 mm, а срещу фугасните снаряди от онова време до 305 mm, макар двойката 19 mm палуби в пределите на цитаделата да са явно недостатъчно. Крайцерите имат отлични шансове да уцелеят от болшинството попадения на 190 – 203 mm снаряди[5]. Общата маса на бронята е 3075 тона[5][6]. Като цяло, по сравнение с „Дрейк“, имат по-силно вертикално брониране и по-слабо хоризонтално.

Въоръжение[редактиране | редактиране на кода]

Главният калибър се състои от шест 9,2 дюймови (234 mm) оръдия Mark X, разположени в кули. Всички те разполагат с хидравличен, и ръчен механизъм за насочване. Установките имат ъгъл на възвишение до 15°, което осигурява за 170 кг снаряд максимална далечина на стрелбата от 14 200 m, боезапасът им е 600 снаряда[1]. Могат да се насочват във всички посоки, но заради възможни повреди при стрелбата не се насочват в мирно време в 30 градусови сектори по носа и кърмата[8]. Темпът им на стрелба съставлява около три изстрела в минута. Средният калибър са десет 6 дюймови (152 mm) Mark XI. Разположени са прекалено ниско, за да мораг да водят огън при всякакво време, и фактически могат да действат само на скорост до среден ход и при идеално тихо море. Разположението на среднокалибрената артилерия е даже по-лошо, отколкото при „Дрейковете“[10]. Противоминна артилерия се състои от скорострелните 47-mm оръдия „Викерс“ са за борба с вражески миноносци, но с малкия си калибър и далечина на стрелбата от около 6900 m са безполезни дори срещу такива от тях, които са по 300 – 400 тона[8], защото могат да обстрелват кораба без да попадат в техния обсег.

Боекомплектът им е: 234 mm – 600 снаряда; 152 mm – 1500 снаряда; 47 mm – 5000 снаряда, 18 броя торпеда за торпедните апарати.

Оръдие 9,2"/46,7 Mark Х 6"/50 Mark XI 24 cm SK L/40 15 cm SK L/40
Година на начало на експлоатацията 1900 1906 1898 1898
Калибър, мм 234 152 240 150
Дължина на ствола, калибра 46,7 50 40 40
Скорострелност, изстрела в минута 3 – 4[Коментари 3] 5 – 7 1[Коментари 4] 5 – 6
Ъгли на насочване -5°/+15° -7°/+15° −5°/+30° -7°/+20°
Тип зареждане картузно картузно картузно картузно
Тегло на снаряда, кг 172,4 45,3 140 40
Начална скорост, м/с 847 895 836 800
Максимална далечина на стрелбата, м 14 170 13 085 16 900 13 700

Модернизации[редактиране | редактиране на кода]

През март 1916 г. оръдейните амбразури на средната палуба са запушени, а шест 152 мм оръдия са пренесени на горната палуба. През май 1917 г. върху полубака на „Дук оф Единбург“ са добавени две 152 мм оръдия[8]. Фокмачтата на съда е преустроена на тринога мачта, за да издържи теглото на директора за управление на огъня, вероятно, добавен през 1917 г[11].

История на службата[редактиране | редактиране на кода]

  • „Дук оф Единбург“ е заложен на 11 февруари 1903 г., спуснат на вода на 14 юни 1904 г., влиза в строй на 20 януари 1906 г. Включен е в състава на 5-а крайцерска ескадра на флота на Метрополията. Участва в Ютландското сражение. Впоследствие участва в ескортирането на атлантическите конвои. Изключен от списъците на флота през 1919 г[12]. Продаден за скрап на 12 април 1920 година.
  • „Блек Принс“ е заложен на 3 юни 1903, спуснат на вода на 8 ноември 1904 г., влиза в строй на 17 март 1906 година. Включен е в състава на 2-ра крайцерска ескадра на Атлантическия флот. Потопен е на 31 май 1916 година – нощта след Ютландската битка, загиват 857 души[7].

Оценка на проекта[редактиране | редактиране на кода]

Става ясно, че разузнаването се удава най-добре на големите мореходни разрушители и турбинните крайцери започвайки от типа „Бристъл“. Защитата на търговските пътища е осигурена от пълното затваряне на германския флот в Северно море. В качеството на бързоходно крило на линейния флот те са подложени на смъртоносна опасност, което и показва Ютландският бой. Те са подходящи само за конвойна служба в Атлантическия океан[13].

Коментари[редактиране | редактиране на кода]

  1. Всички характеристики са приведени според Ненахов Ю. Ю. Указ. Соч. С. 314.
  2. Британците изхождат от принципа: „Ако нещо изглежда като броненосец, плава като броненосец и стреля като броненосец, то това, най-вероятно, е броненосец.“
  3. Практическа бойна скорострелност е 2 изстрела в минута
  4. Практическа бойна скорострелност е 2 изстрела за 3 минути

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Victorian Era 2012, с. 336.
  2. а б Паркс 2005, с. 86.
  3. Крейсера 2015, с. 60.
  4. Крейсера 2015, с. 58.
  5. а б в г д е ж Крейсера 2015, с. 59.
  6. а б в Паркс 2005, с. 87.
  7. а б Паркс 2005, с. 89.
  8. а б в г д е Паркс 2005, с. 88.
  9. а б Conway’s 1860 – 1905 1980, с. 72.
  10. Паркс 2005, с. 87 – 88.
  11. Victorian Era 2012, с. 260.
  12. Паркс 2005, с. 89 – 91.
  13. Паркс 2005, с. 98.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910. Минск, Харвест, 2006. ISBN 5-17-030194-4.
  • Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1860 – 1905. London, Conway Maritime Press, 1980. ISBN 0-85177-133-5.
  • Паркс О. Линкоры Британской империи. Ч.V. На рубеже столетий. СПб., Галея Принт, 2005. ISBN 5-8172-0100-3.
  • Norman Friedman. British Cruisers of the Victorian Era. Barnsley, South Yorkshire, UK, Seaforth, 2012. ISBN 978-1-59114-068-9.
  • Лисицын Ф. В. Крейсера Первой мировой. М., Яуза, ЭКСМО, 2015, 448 с. ISBN 978-5-699-84344-2.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Броненосные крейсера типа „Дюк оф Эдинбург““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​