Броненосни крайцери тип „Уориър“
| Броненосни крайцери тип „Уориър“ Warrior-class cruiser | |
.jpg) Броненосният крайцер „Уориър“ | |
| Флаг |  Великобритания |
|---|---|
| Клас и тип | Броненосни крайцери от типа „Уориър“ |
| Следващ тип | Броненосни крайцери тип „Минотавър“ |
| Предшестващ тип | Броненосни крайцери тип „Дук оф Единбург“ |
| Производител | Корабостроителници в Пембрук Док, Гоувън и Бароу, Великобритания |
| Планирани | 4 |
| Построени | 3 |
| В строеж | 1903 г. – 1907 г. |
| В строй | 1907 г. – 1919 г. |
| Утилизирани | 2 |
| Загуби | 1 |
| Служба | |
| Състояние | извън експлоатация |
| Основни характеристики | |
| Водоизместимост | 13 410 – 13 560 t (нормална); 14 700 t (пълна) |
| Дължина | 154,0 m |
| Дължина между перпендикулярите | 146,3 m |
| Ширина | 22,4 m |
| Газене | 7,62 – 7,9 m |
| Броня | на борда: 76 – 152 mm; горен пояс: 152 mm; на палубата: 20 – 37 mm; траверси: 51 – 152 mm;; на кулите: 114 – 190 mm; барбети: 152 mm; на бойната рубка: 254 mm |
| Задвижване | 2 парни машини с тройно разширение; 19 водотръбни котли Yarrow; 6 цилиндрични огнетръбни котли „шотландски“ тип |
| Мощност | 23 705 к.с. (17,4 МВ) |
| Движител | 2 гребни винта |
| Скорост | 22¾ възела (42,1 km/h) |
| Далечина на плаване | 7960 морски мили при 10 възела скорост |
| Екипаж | 712 – 755 души |
| Въоръжение | |
| Артилерия | 6×1 234 mm (9,2 дюйма); 4×1 190 mm (7,5 дюйма); 26×1 47 mm (1,85 дюйма) |
| Торпедно въоръжение | 3×1 457 mm ТА[Коментари 1] |
| Броненосни крайцери тип „Уориър“ в Общомедия | |
Уориър (на английски: Warrior) са серия броненосни крайцери на Кралския военноморски флот, построени в началото на XX век. В Кралския флот се отнасят към крайцерите от 1-ви ранг. Всичко от проекта са построени 4 единици: „Уориър“ (на английски: HMS Warrior) „Кохрейн“ (на английски: HMS Cochrane), „Ахилес“ (на английски: HMS Achilles) и „Натал“ (на английски: HMS Natal). Строени са, за да действат като авангард на главните линейни сили на флота. Всички те вземат активно участие в Първата световна война.
Проектът получава развитие в броненосните крайцери от типа „Минотавър“.
Конструкция[редактиране | редактиране на кода]
Проектът е преработен, като десетте 152 mm оръдия са сменени с четири 190 mm в единични кули в средата на корпуса. Артилерията вече може да стреля при всяко време, за разлика от предишния тип. Заради допълнителната маса на горната палуба се намалява метацентричната височина и като резултат крайцерите от серията се оказват устойчиви оръдейни платформи и обикновено показват на учебните стрелби добри резултати[1]. Във всичко останало нямат голяма разлика спрямо предишната двойка. Строени са с ниски комини, поради което мостиците често са обвивани от дим. Понякога шестте кораба са обединявани в един тип.
Силова установка[редактиране | редактиране на кода]
Повтаря предишният тип. Крайцерите са снабдени с две 4-цилиндрови парни машини с тройно разширение, всяка привеждаща в действие свой вал, които имат обща мощност 23 500 индикаторни конски сили (17 150 кВт) и са разчетени за достигане на максималната скорост от 22¾ възела (43 км/ч). Машините се привеждат в действие от 19 водотръбни котли „Яроу“ и шест архаични цилиндрични котела.
Запас гориво: въглища 2050 тона, 600 тона нефт.
Ходови резултати при изпитанията на корабите:
- „Ахилес“ 23 977 к.с., ход 23,50 възела
- „Кохрейн“ 23 654 к.с., ход 23,29 възела
- „Натал“ 23 590 к.с., ход 23,30 възела
- „Уориър“ 23 705 к.с., ход 22,59 възела
Брониране[редактиране | редактиране на кода]
Круповски тип корабна броня. Дебелината на бронята и начина на брониране е като на предния тип, освен кулите на 190 mm оръдия, които са с от 152 до 203 mm броня.
Въоръжение[редактиране | редактиране на кода]
Главният калибър се състои от шест 9,2 дюймови (234 mm) оръдия Mark X, разположени в кули. Всички те разполагат с хидравличен, и ръчен механизъм за насочване. Установките имат ъгъл на възвишение до 15°, което осигурява за 170 кг снаряд максимална далечина на стрелбата от 14 200 m, боезапасът им е 600 снаряда[2][3].
История на службата[редактиране | редактиране на кода]
В хода на войната, до Ютландското сражение влизат в ескадрите на крайцерите на Гранд Флийта, т.е. използват се за предназначението за което са създадени.
- „Уориър“ е заложен на 24 февруари 1904 г., спуснат на вода на 20 май 1905 г.,влиза в строй на 18 февруари 1906 г. Включен е в състава на 5-а крайцерска ескадра на флота на Метрополията. След реорганизация е преведен във 2-ра крайцерска ескадра на Атлантическия флот, където се води до 1914 г. Същата година е прехвърлен в Средиземно море, след което отива в 1-ва крайцерска ескадра на Гранд Флийт. Участва в Ютландското сражение, потъва от повредите нанесени му от огъня на противниковите кораби на 31 май 1916 година.
- „Кохрейн“ е заложен на 22 февруари 1904 г., спуснат на вода на 17 юни 1905 г., влиза в строй на 22 април 1907 година. Включен е в състава на 5-а крайцерска ескадра на флота на Метрополията. След реорганизация е преведен във 2-ра крайцерска ескадра на Атлантическия флот, където се води до септември 1917 г. Участва в Ютландското сражение. Ремонтиран 1918 г. Потъва при корабокрушение в устието на река Мърси на 14 ноември 1918 година.
- „Ахилес“ е заложен на 6 януари 1904 г., спуснат на вода на 30 септември 1905 г., влиза в строй на 5 март 1907. Включен е в състава на 2-ра крайцерска ескадра на Атлантическия флот, където се води до септември 1917 г. Участва в Ютландското сражение. Съвместно с въоръжения параход „Данди“ потопява рейдера „Леопард“ на 16 март 1916 г. северно от Шетландските острови. През Февруари-декември 1918 г. минава ремонт, изведен е в резерва в Чатъм, служи като учебен огнярски кораб. Предаден за скрап през 1920 година.
- „Натал“ е заложен на 5 ноември 1903 г., спуснат на вода на 25 ноември 1905 г., влиза в строй на 12 декември 1906 година. Служба аналогична на „Кохрейн“ до гибелтта му от вътрешен взрив в залива Кроматри на 30 декември 1915 година.
Оценка на проекта[редактиране | редактиране на кода]
Към началото на Първата световна война са морално остарели, но били пригодни за конвойна служба и служба на второстепенни театри на бойни действия. Като бързоходно крило на линейния флот те са обречени. В тази им роля са сменени от линейните крайцери, а храбрата атака на броненосните крайцери на Арбетнот на 31 май 1916 година, е фатална и с цялата си очевидност доказва абсолютната им непригодност за бой в батална линия[4]. Противоминната артилерия от 47 mm оръдия е напълно безполезна срещу тогавашните миноносци.
„Цукуба“
|
„Уориър“[5]
|
„Шарнхорст“[6].svg){kind=small}
|
„Рюрик II“[7]
|
„Тенеси“[8]
|
„Пиза“ [9]
| |||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Заложен | 1905 | 1904 | 1905 | 1905 | 1903 | 1905 | ||
| Встъпил в строй | 1907 | 1906 | 1907 | 1908 | 1906 | 1909 | ||
| Размери, м (Д×Ш×Г) | 137,1×23×8 | 154×22,4×7,91 | 144,6×21,6×8,17 | 161,2×22,86×7,92 | 153,8×22,2×7,62 | 140,5×21,0×7,1 | ||
| Водоизместимост нормална | 13 750 т | 13 770 т | 11 616 т | 15 170 т | 14 500 ts | 9832 т | ||
| Пълна | 15 400 т | 14 830 т | 12 985 т | 18 500 т | 15 715 ts | 10 600 т | ||
| Силова установка | ||||||||
| Мощност номинална, к.с. (скорост, възела) | 20 500 (20,5) | 23 500 (22¾) | 26 000 (22,5) | 19 700 (21) | 27 500 (22) | 20 000 (23) | ||
| Максимална, к.с. (скорост, възела) | 20 736 (20,5) | 23 705 (22,59) | 28 783 (23,6) | 20 580 (21,43) | 20 808 (23,47) | |||
| Далечина на плаване, морски мили (при, възела) | 7960 (10) | 4800 (14) 5120 (12) |
6500 (10) | 2500 (12) | ||||
| Брониране | ||||||||
| Борд | 178 | 152 | 150 | 152 | 127 | 200 | ||
| Палуба | 76 | 38 | 60 | 38 + 25 | 76[Ком. 1] | 130[Ком. 2] | ||
| Кули | 178 | 190 | 170 | 203 | 229 | 180 | ||
| Въоръжение | 4×305-мм 12×152-мм |
6×234-мм 4×190-мм |
8×210-мм 6×150-мм |
4×254-мм 8×203-мм |
4×254-мм 16×152-мм |
4×254-мм 8×190-мм | ||
Коментари към таблицата[редактиране | редактиране на кода]
Коментари[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Всички характеристики са приведени според Ненахов Ю. Ю. Указ. Соч. С. 316.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ На рубеже столетий 2005, с. 92.
- ↑ Victorian Era 2012, с. 336.
- ↑ Tony DiGiulian, British 9.2"/47 (23.4 cm) Mark X
- ↑ На рубеже столетий 2005, с. 98.
- ↑ Victorian Era 2012, с. 697.
- ↑ Gröner_1_1982 78 – 80, с. 2.
- ↑ Феттер_Invincible 6, с. 2.
- ↑ Феттер_Invincible 7, с. 2.
- ↑ Conway_ATWFS_1906-1921 261, с. 2.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910. Минск, Харвест, 2006. ISBN 5-17-030194-4.
- Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1860 – 1905. London, Conway Maritime Press, 1980. ISBN 0-85177-133-5.
- Оскар Паркс. Линкоры Британской империи. Том 5. На рубеже столетий. СПб., Галея Принт, 2005. ISBN 5-8172-0100-3. с. 126.
- Norman Friedman. British Cruisers of the Victorian Era. Barnsley, South Yorkshire, UK, Seaforth, 2012. ISBN 978-1-59114-068-9.
- Феттер А.Ю. Линейные крейсера Британского королевского флота типа „Invincible“. – СПб.: Санкт-Петербургская секция любителей флота, 1996. – 41 с.
- Gröner, Erich. Die deutschen Kriegsschiffe 1815 – 1945. Band 1: Panzerschiffe, Linienschiffe, Schlachschiffe, Flugzeugträger, Kreuzer, Kanonenboote (нем.). – Bernard & Graefe Verlag, 1982. – 180 p. – ISBN 978-3763748006.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- WARRIOR 1 class armoured cruisers (4, 1906 – 1907) ((en))
- The Dreadnought Project Technical details of the Warrior class. ((en))
В Общомедия има медийни файлове относно Броненосни крайцери тип „Уориър“
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Броненосные крейсера типа „Уорриор““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||