Бронзова епоха

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Текстът в тази статия или раздел вероятно нарушава нечии авторски права. Ако можете да подкрепите или опровергаете това подозрение с факти, моля пишете на беседата.

Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, просто щракнете на редактиране и нанесете нужните корекции.

Периодизация на Бронзовата епоха: Бронзовата епоха се дели на ранна, средна и късна. От своя страна ранната (РБЕ) се дели на три етапа : РБЕ 1 - Езеро, РБЕ 2 - Михалич и РБЕ 3 - Св. Кирилово. По отношение на началото на РБЕ има няколко основни мнения : - през 1971г Васил Миков я поставя в 2500г пр Хр - през 1975г Румен Катинчаров в 2750г пр Хр - Иван Панайотов в 3200/3000г ,а през 1981г изтегля датата до 3500г пр Хр За средната (СБЕ) епоха цари единодушие 2000/1900-1600/1500г пр Хр. Началото на късната (КБЕ) е през 1600-1500г пр Хр, а за краят на бронзовата епоха се приема 1200-1100г пр Хр.

Краят на третото хилядолетие пр. н. е. настъпва с пълното господство на бронзовата култура в почти всички обитавани земи на Евравразия. В големите средища на земеделската култура се разпада окончателно родовата структура на обществото, създава се класова организация и наченки на държавност на няколко места. Постепенно отпада материнския род и се утвърждава патриархата. Бронзовият век е век на миграции за скотовъдните племена на вътрешноконтиненталните степи и високи плата(според някои автори.Според други промяната не се дължи на миграции а на сезонни локални измествания на населението или предаване на нова култура от съседни територии), век през който е започната експлоатацията на бронза и в края на епохата той е широко разпространен. Бронзовата епоха съвпада изобщо с второто хилядолетие пр. н. е. Но металургията на бронза и културата на патриархално – родовите общини се появяват на места значително по – рано поради неравномерно развитие на човешките колективи. Изцяло в бронзовата епоха попадат великите цивилизации на Двуречието и Египет. В тези страни класовото общество и държавата се появяват още при енеолита. Сплавта от мед и олово е позната на различни места още през третото хилядолетие. Още с появата си медта станала важен предмет за обмен. Производството на бронз зависело най – вече от възможностите за разпространяване на оловото.

Най - простият и същевременно най - ефикасен при условията на първобитната техника метод за добиване на рудата се състоял в следното :

Скалата, в която има медни или оловни съставки, нагряват с огън, а след това охлаждат с вода. Скалата се напуква от смяната в температурата. В пукнатините набиват сухи дървени клинове, които след това намокрят, за да набъбне дървото. При това пукнатините се разширяват и причиняват разрушаването на каменните масиви. В примитивните шахти и галерии си служели и много векове и хилядолетия след първите стъпки на металургията продължавали да си служат предимно с дървени прибори - ведра, стълби, дори помпи за изчерпване на водата. Надробената скална маса изнасят с мехове и торби на повърхността, гдето обработката на рудата продължава. Широко се използват костени оръдия и особено каменни чукове. Топят рудата в открити огнища, но още в зората на металургията са познати и специални пещи, градени от камък и измазани с глина. За да получат висока температура, се предполага ,че се използуват по - късно и дървени въглища. Стритата руда полагат на последователни пластове, редуващи се с въглища. Притокът на въздух се осигурява през специални отвори с помощта на мехове. Бързите успехи на бронза в стопанството на първобитното общество се дължат на няколко причини. Докато медта се извлича от рудата при 1084 градуса по Целзии, бронзът се топи при значително по – ниска температура 700 – 900 градуса по Целзии. Из целия тогавашен свят се разпространявали от главните центрове на металургията по пътя на обмена слитъци от готова сплав, от която навсякъде при еднакви условия са могли да извличат сечива и други предмети. Служели са си с глинени лъжици за изливане на разтопения метал във форми, направени от глина или камък. Глинените калъпи са по – чупливи , но каменните се запазвали за дълга употреба.

Важно предимство на бронза пред медта е, че той е много по – твърд и по – устойчив на корозия. Всичко това е гарантирало бързия успех на бронза като суровина , без, разбира се, да го прави господстващ в производството. Той не е могъл да измести напълно каменните и кремъчните оръдия, костените дръжки и други подобни. Тежките и масивни сечива, като мотики, лемежи за плугове, лопати и други, рядко се правели от бронз. Но през второто хилядолетие бронзът постепенно получава преобладание във всички области на производството и бита. Това повишава производителността на човешкия труд, особено с развитието на плужното земеделие, и помага за диференциране на обществени категории при условията на разлагане на родовообщинните отношения. Става лесен преходът към класова робовладелска структура.

Още един фактор в развитието на стопанството през бронзовата епоха се появява в лицето на коня. Известен навярно още в третото хилядолетие, конят става важно средство за превоз и пренос едва през второто хилядолетие. Но не само това. Във вътрешноконтиненталните степни райони на Евразия конят става основно животно в стопанството на много народи, които по силата на вътрешни обществени условия се превръщат в подвижна сила и опасни съседи на земеделските племена на Юга. Така се създава и онази естествена диференциация между номадските и полуномадските народи и уседналите земеделци. Бронзовата епоха и по нашите земи съвпада с третото и второто хилядолетие пр. н. е. В много селищни могили от неолитната или енеолитната епоха най – горните културни пластове илюстрират само първите фази на бронзовата култура, а не нейното последващо развитие, което показва, че носителите на тази култура след един сравнително къс период на живот на едно място напускат старите обиталища и се заселват на нови места. Така е например в Караново.Там Караново VII представлява първата фаза на една нова бронзова култура, но нейното продължение не се открива в същото селище. В Казанлък бронзовата култура се явява след хиатус върху развалините на неолитно селище от типа Караново I – III.

Особено значение за праисторията на балканските земи имат условно наречените наколни селища, открити в дълбоките слоеве на Варненското езеро. Досега са известни значителен брой между с. Страшимирово и Варна. Някогашните жилищни площадки, закрепени на дъбови, брястови тополови колове, са се разполагали над сладководните води на езеро, образувано от водите на Девненската река. Глинените и костените женски фигури, украсената с инкрустация и графит керамика не се отличават от тези в могилните селища при Русе, Салманово, Коджадермен, Караново VI и др. от енеолита. Най – важните данни,които притежаваме за културата на бронза, са почерпени от изследването на някои селищни могили  : Дипсизката могила при с. Езеро, Новозагорско, могилите в Казанлък, в с. Биково, Старозагорско, в Свети Кирилово, Веселиново и Михалич, Хасковско, Разкопаница и Юнаците, Пловдивско. В Циганската могила в Нова Загора бронзовата култура е засвидетелствувала пряко продължение на ранния бронз в Дипсизката могила в нейните средни фази, като продължава развитието на културата до ранножелязната епоха. Особено интересна група находища от бронзовата епоха има в с Северозападна България. Най – важно от тях е селището при с. Балей на р. Тимок.

Появата на бронзовата култура в България се свързва с най – стария културен пласт на Троя. В селището при с. Езеро бронзовата култура е представена в минимум 13 жилищни хоризонти(някои автори са склонни да смятат, че хоризонтите са 15-16)в пласт, дебел 3,5 м,първите хоризонти от който най-вреоятно датират във времето преди Троя 1-4 хоризонт. То е резултат не само на засилени връзки между балканските земи и Предна Азия, но и на собствено развитие на местната енеолитна култура. Не е изключена и появата на ново население в югоизточните части на Балканския полуостров. В селищната могила в Езеро е представена цялата ранна бронзова епоха и може би тук е най-ранният бронзов хоризонт в Тракия.

В Езеро е разкрит сравнително голям жилищен комплекс от селището. Дългите жилища (10х4 м) с апсидни задни стени са наредени плътно една към друга. Дългите им стени са общи. По този начин се е образувал голям дом, разделен на отделни помещения. Очевидно той принадлежал на голям род,където отделните семейства живеели в самостоятелни жилища. В дъното на жилището винаги има огнище или пещ, съдове за храни, хромели. Обикновено всяко семейно жилище се дели на две отделения. Едно от откритите жилища има в предното си отделение 6 големи делви в земята от неопалена глина (зърнохранилища), хромел и глинени тежести от отвесен тъкачен стан. Във вътрешното помещение имало огнище и пещ. Там е намерена каменна форма за отливане на бронзова брадва. Оръдията на труда още през ранната фаза на бронзовата епоха получават съвършени форми. Продължава производството на великолепно огладени каменни брадви, брадви – чукове и подобни от репертоара на по –старата епоха. Каменни брадви наподобяват форми на бронзови екземпляри. В производството и бита се появяват и разпространяват масово произвеждани в каменни калъпи бронзови сърпове, ножове от различен вид, брадви. Последните са от два типа – плътни и кухи.

Керамиката през бронзовата епоха в България, изглежда се изработвала на специални плоски глинени кръгове, останки от които говорят за зачатъци на техниката на колелото. Явяват се типични за бронзовата епоха чаши с обърнат навън ръб на устието, със или без дръжки, т.нар. чаши тип Св.Кирилово.Освен такива чащи, в западната част на Горнотракийската низина се появяват друг тип остродънни чаши, наречени чаши тип "Юнаците"(наречени по епнимения обект). Интересното при тези чаши е, това че с острото си дънно те не могат да стоят на него, оттук някои учени изказват теорията, че те са за пиене на вино на "екс". Дълбоки делви с цилиндрични шии и малки дръжчици, кани с една дръжка и косо отрязано устие и подобни съдове се срещат масово в ранната и средната фаза на бронзовата епоха.

Типични за бронзовата епоха са съдове с дръжки, наподобяващи животински фигури, много обобщени като обем и стилизирани в духа на изкуството на епохата, но със своеобразна геометрична изразителност. Дръжките не възпроизвеждат определен вид животно, а животно въобще.

По отношение на погребалните обреди през Бронзовата епоха за първи път не територията на България се появяват могилни гробове. За тях са изказани интересни хипотези относно цяла или частична смяна на населението, Ив. Панайотов пише много интересна монография за Ямната култура и нейното разпространение на територията на България. Именно тези могилни гробове пораждат много научни спорове. Някои изследователи твърдят, че тук е дошло ново население(номадско най-вероятно) и преди това е избило или асисмилирало старото. Други са склони да вярват, че този нов погребален обред навлиза на територията на България чрез културни контакти между тукашното население и население от Приазовието. Оттук тръгват и някои от теориите за преселническия характер на траките.Освен могилни гробове продължават да се срещат и добре познатите плоски некрополи.

В този геометризиращ и линеарен стил са забележителните рисунки във вътрешността на пещерата Магура при с. Рабиша, Белоградчишко, където най-вероятно е имало родово или племенно светилище. Фигурите са рисувани с птичи тор и представляват отделни групи мъже, жени и животни в някакви обредни действия. Многобройните аналогии между находките от бронзовата епоха в нашите земи и по – специално от Южна България с материали от Троя и други находища в Мала Азия, от една страна, и с находища в Континентална Гърция и островите на Егейско море, от друга страна, говорят за синхронно развитие. Това се дължи на дълговременни интензивни връзки на широки територии между населението на балканодунавския и егейско-анатолийския свят.