Бронзова епоха

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
ЧОВЕШКА ПРАИСТОРИЯ И ИСТОРИЯ
Праистория
Homo, Homo erectus,
Homo sapiens
История
вижте също: Историческа периодизация, Футурология, Съвременна епоха
Бъдеще

Бронзовата епоха е период в историята на човечеството, определен на базата на археологически проучвания, характеризиращ се с водещата роля на металните предмети произведени от бронз, свързано с рудния добив и подобрената обработка на медта и оловото и създаването на бронзови сплави. Бронзовата епоха е втората, по-късна фаза на епохата на ранния метал, сменила медната епоха и предшестваща желязната епоха. Като цяло хронологическите рамки на бронзовата епоха се вместват между 3500 г. пр.н.е. до 1100 г. пр.н.е., като при различните култури има известни различия – в Близкия Изток обхваща времето от 3300 г. пр.н.е. до 1200 г. пр.н.е., в Европа от 3200 г. пр.н.е. до 600 г. пр.н.е., в Средна Европа от 2200 г. пр.н.е. до 800 г. пр.н.е..

Бронзът е сплав, състояща се от 90% мед и 10% арсен или 10% калай и е много по-твърд от медта.

Регионална проява на бронзовата епоха[редактиране | edit source]

Клинописно писмо от 2041-2040 г. пр.н.е.

Предна Азия се смята за мястото на започването на европейската технология на бронзовата епоха. Оттам се експортират новият материал и необходимите инструменти (ноу-хау).

Доказано е, че производството на бронз в Палестина започва още през 3300 пр.н.е., в Египет – около 2700 г. пр.н.е., в Средна Европа – около 2200 г. пр.н.е. и в Северна Европа – около 1800 г. пр.н.е. Затова следва разделението на „ранна бронзова епоха“, „средна бронзова епоха“ и „късна бронзова епоха“. Главната разлика между културите от бронзовата епоха e развитието на първите надписи. В Египет – йероглифи, в Предния Ориент – клинописно писмо, в Средиземномориетомикенската култура с Линеар Б са били вече в състояние да четат и пишат.

Обща периодизация на бронзовата епоха[редактиране | edit source]

Бронзовата епоха се дели на ранна, средна и късна. В ранния си етап тя обхваща площ от 8-10 млн. км², като към края достига 40-43 млн. км². В продължение на цялата бронзова епоха се осъществява формиране, развитие и смяна на редица металургични провинции.

Розова граница – бронзовата епоха през 2000 г. пр.н.е.
  Ловци   Скотовъдци   Земледелци   Земледелци/Ранни цивилизации   Ранни цивилизации   Ненаселени територии

Ранна бронзова епоха[редактиране | edit source]

Майкопска култура в Северен Кавказ – вероятното място на изнамирането на бронза
Артефакти от бронзовата епоха – Muséum de Toulouse

Границата, отделяща медната епоха от бронзовата е разпадът на Балкано-Карпатската металургична провинция (през първата половина на IV хилядолетие пр.н.е.) и формирането около 3500-3300 г. пр.н.е. на Циркумпонтийската металургична провинция. В границите на Циркумпонтийската металургична провинция, доминираща през ранната и средната бронзова епоха са открити и е започнала експлоатацията на медно-рудните центрове на Южен Кавказ, Анатолия, Балкано-Карпатския регион, Егейските острови. На запад от тях функционират планинските металургични центрове на Южните Алпи, Иберийския полуостров, Британските острови, а на юг и югоизток металообработващи култури са известни в Египет, Арабия, Иран и Афганистан, включително Пакистан.

Мястото и времето за откриване на начините за получаване на бронз не са известни. Може да се предполага, че бронзът е открит едновременно на няколко места. Най-ранните бронзови изделия с примеси на олово са открити в Иран и Ирак и датират от края на четвъртото хилядолетие преди новата ера. Има обаче свидетелства и за по-ранно откриване на бронз в Тайланд от V хил. пр. н.е. Изделия от бронз съдържащи примеси от арсен са се изработвали в Анатолия и от двете страни на Кавказ през III хил. пр. н.е. Някои бронзови изделия на майкопската култура датират още от IV хил. пр. н.е. Тези датировки са спорни, тъй като други анализи на Майкопската култура свидетелстват, че тези изделия са от III хил. пр.н.е.

В началото на бронзовата епоха се формират и активно започват да взаимодействат два блока от човешки общности в Евразия. Южно от централнопланинския пояс (Саяно-Алтай – Памир и Тян ШанКавказКарпатиАлпи) се формират общества със сложна социална култура, стопанство основано на взаимодействието на земеделие и животновъдство, появата на градове, писменост и държавни образувания. На север, в Евразийските степи се формират войнстващи общества на номади скотовъдци.

Средна бронзова епоха[редактиране | edit source]

При средната бронзова епоха (2600-1900 г. пр.н.е.) зоните заети от металодобивни култури се разширяват (предимно на север). Циркумпонтийската металургична провинция като цяло съхранява своята структура и продължава да бъде централна система на производствените металургични центрове на Евразия.

Късна бронзова епоха[редактиране | edit source]

Началото на късната бронзова епоха бележи разпада на Циркумпонтийската металургична провинция на границата между III и II хил. пр. н.е. и формирането на цяла верига нови металургични провинции, отразяващи в различни степени най-важните черти на планинско-металургичното производство практикувано в централните огнища на Циркумпонтийската металургична провинция.

Сред металургичните провинции от късната бронзова епоха най-голяма е Евразийската степна металургична провинция (около 8 млн. кв.км), наследила традициите на Циркумпонтийската металургична провинция. На юг тя граничи с малките по площ, но отличаващи се с особено богатство и разнообразие на формите на изделията, а също и с характера на сплавите, Кавказка металургична провинция и Ирано-Афганска металургична провинция. От Саяно-Алтай до Индокитай се изграждат производствените центрове със сложната си по характера на формиране Източноазиатска металургична провинция. Разнообразните форми на висококачествени изделия на Европейската металургична провинция простираща се от Северните Балкани до Атлантическото крайбрежие на Европа са съсредоточени основно в богатите и многочислени съкровища. На юг тя граничи със Средиземноморската металургична провинция, съществено различаваща се от Европейската металургична провинция по начина на производство и формите на изделията.

През 1300-1200 г. пр.н.е. се случва катастрофа. Само за няколко столетия (1000-800 г. пр.н.е.) се разпадат или се изменят културите практически върху цялото пространство от Атлантическия до Тихия океан. Осъществява се грандиозно преселение на народите. Започва преходът към ранната желязна епоха. Най-късно рецидивите на бронзовата епоха се съхраняват на келтска територия (Атлантическа Европа).

Европа и Близкия Изток[редактиране | edit source]

Месопотамия[редактиране | edit source]

Подобно на Египет в Месопотамия вече е развита една висша култура − от около 3500 г. пр.н.е. − със земеделие, писменост, градостроителство и организирана държавност, преди да дойде новият материал бронз към разпространения вече мед. Необходимият калай за производството на бронз вероятно се внася от съседните региони в Западен Иран и Узбекистан. Употребата на бронз се налага в по-големи размери едва през II хил. пр. Хр. В предния Ориент най-късно около 1000 г. пр.н.е. бронзът е заменен от желязото като по-подходящ материал.

Египет[редактиране | edit source]

В Египет медта е известна от около 4000 г. пр.н.е. доказано в културата Бадари, към която от началото винаги са добавяли част арсен. Следващото хилядолетие в Горен Египет е доминирано от Накадската култура, а в Долен Египет от културата Маади. Двете култури принадлежат към медната епоха. Бронзовата епоха започва малко след появяването на египетската държава, малко преди 2700 г. пр.н.е. Първият истински бронз (мед и 7-9% калай) е намерен в съдове в гроба на фараон Хасехемуи. Старото царство (около 3000-2200 г. пр.н.е.) се определя като ранна бронзова епоха, Средното царство (около 2000-1650 г. пр.н.е.) като средна бронзова епоха и Новото царство (около 1550-1070 г. пр.н.е.) като късна бронзова епоха. Поради недостиг на суровини в Египет почти всички бронзови предмети се внасят. Каменни инструменти се употребяват и по-нататък през цялата епоха.

Южна Арабия[редактиране | edit source]

Предисторията на Южна Арабия е досега малко проучвана. Вероятно металната технология е внесена тук от Палестина. Желязната епоха тук започва през I хил. пр. Хр. с появяването на една висша култура. До около 3200 г. пр.н.е. тук се живеело вероятно по номадски. След това се появяват селища, керамика и обработка на земята.

Времето на въвеждането на бронза е още недоказано, мед и медни легировки са със сигурност доказани от около 2500 г. пр.н.е.

Палестина[редактиране | edit source]

Бронзовата епоха в Палестина започва около 3300 г. пр.н.е..

Предшествана е от каменно-медната епоха с висок стандарт на металната обработка (Nachal Mischmar). Бронзовата епоха в Палестина се отличава с появата на градове-държави. Палестина се намира между високоразвитите култури на Египет, Сирия и Месопотамия и е силно повлияна от тях като съседна страна.

С ранната бронзова епоха (ок. 3300–2000 г. пр.н.е.) много села са изоставени и се създават нови селища, които до голяма степен вече имат градски характер. Много от тях са силно укрепени, което показва, че са настъпили военни времена. Грънчарството вече е високотехнологично. Керамиката е отчасти рисувана. От този период са запазени само малко метални артефакти, на които към медта не е добавян калай и така не е произвеждан още истински бронз. Мъртвите са погребвани директно в издълбани в скалата масови гробове. Страната е организирана от градове-държави. Има множество доказателства за обширна търговия, макар че съседите египтяни рано започват да заобикалят Палестина по морски път, за да стигнат до Библос и Сирия. От 2400 до 2000 г. пр.н.е. в Палестина почти не се намират археологически находки.

От 2000 г. пр.н.е. започва средната бронзова епоха. В началото на тази епоха населението живее по номадски. От 1800 г. пр.н.е. отново възникват множество градове. Търговията с Египет процъфтява. В Йерихон са открити множество добре запазени гробове от това време, в които са намерени преди всичко дървени предмети като мебели и паници. На други места са намерени златни украшения. Находките от бронзови оръжия показват, че се е произвеждал вече истински бронз.

От 1550 г. пр.н.е. Палестина е завладяна от Египет, което означава започването на късната бронзова епоха в страната. Градовете-държави продължават да съществуват и с появата на писмеността регионът бележи значителен напредък.

Кипър[редактиране | edit source]

Фреска от антилопи от Акротири

Бронзовата епоха в Кипър започва около 2600 г. пр.н.е. Тук имало големи залежи от мед. Не е ясно дали островът е наречен на думата „купфер“ (мед) или обратно.

С началото на средната бронзова епоха (ок. 1900–1650 г. пр.н.е.) са доказани множество контакти с другите средиземноморски култури. Кипър (като Alaschia) е споменаван в клинописни надписи. През края на периода се водят войни. Често се намират оръжия и селищата са силно укрепени. Това вероятно е свързано с политически неспокойствия в Сирия и Мала Азия. Търговията с Египет и Палестина силно се увеличава. Кипър става износител на мед и малки шишета, които вероятно са съдържали луксозни мазила. През късната бронзова епоха (ок. 1650-1050 г. пр.н.е.) се създават градове и една азбука.

Ранно гръцко влияние[редактиране | edit source]

През III хил. пр.н.е. на Крит се развиват множество селища като средище на ръчното производство и търговията. С микенската култура възниква първата високоразвита култура на Европа. Появява се икономически доминиращо висше общество, което с течение на времето получава монархически владетелски статут. Известната тук минойска култура бързо се разпространява на територията на Елада. На островната група на Цикладите в южната част на Егейско море бронзовата епоха започва с хеладийския период (Helladikum) на цикладската култура. Минойската цивилизация води до образуване на центрове на могъщество в Гърция.

В западната част на Предна Азия раннoбронзовата епоха на фазата Троя I (около 2800 г. пр.н.е.) се определя като ранна бронзова епоха.

Средно- и северноевропейска бронзова епоха[редактиране | edit source]

Слънчева колесница теглена от кон, от Трундхолм – важна част от митологията на северната бронзова епоха, Дания

Бронзовата епоха пристига късно в Средна и Северна Европа – около 2200 г. пр.н.е.

Други европейски култури от бронзовата епоха[редактиране | edit source]

Бронзовата епоха в степния пояс[редактиране | edit source]

Курганната хипотеза се отнася към къснобронзовото разделяне на единната преди това прото-индоевропейска цивилизация населяваща причерноморските степи. В различните индоевропейски езици бронзът произлиза от общ корен. Мария Гимбутас и последователите ѝ свързват с протоиндоевропейците такива култури от ранната бронзова епоха като катакомбната културно-историческа общност и ямната култура.

В началото на II хил. пр.н.е. започва разпространение на индоевропейските племена на изток и на запад. Андроновската култура свързвана с индоиранците заема обширни части от пространствата на Централна Евразия (вж. Синтаща, Аркаим). Залог за успеха на разпространението на индоевропейците става наличието на новаторски технологии за онова време като колесницата и мечът.

Индоевропейските пришълци от запад повлияват на културата от бронзовата епоха в Южен Сибир - най-вече на карасукската и тагарската култури. Находки на идентично оръжие на разстояние от хиляди километри позволява на археолозите да предположат, че над туземните народи от степния пояс на Евразия от XVI в. пр.н.е. господства някакъв подвижен конен елит.[1]

Периодизация на бронзовата епоха в България[редактиране | edit source]

Ранната бронзова епоха в България се дели на три етапа: Езеро А, Михалич и Свети Кирилово.[2] По отношение на началото на тази епоха има няколко основни мнения:

- през 1971 г. Васил Миков я поставя в 2500 г. пр. Хр.

- през 1975 г. Румен Катинчаров – в 2750 г. пр. Хр.

- Иван Панайотов – в 3200-3000 г. пр. Хр., а през 1981 г. изтегля датата до 3500 г. пр. Хр.

За средната бронзова епоха цари единодушие 2000/1900 – 1600/1500 г. пр. Хр. Началото на късната бронзова епоха е през 1600-1500 г. пр. Хр., а за край на бронзовата епоха се приема 1200-1100 г. пр. Хр.

През ІІ-ІІІ хил. пр. Хр. е открит бронзът. С бронзови накрайници на дървените рала обработката на земята се усъвършенства. С бронзови оръжия – стрели, копия, мечове, войната започва да изглежда лесно занятие. В съперничеството за злато, земи и власт племената враждуват и често воюват помежду си. Войната става част от човешкото ежедневие.

Краят на ІІІ хилядолетие пр. Хр. настъпва с пълното господство на бронзовата култура в почти всички обитавани земи на Евразия. В големите средища на земеделската култура окончателно се разпада родовата структура на обществото, създава се класова организация и наченки на държавност на няколко места. Матриархатът постепенно отпада и се утвърждава патриархатът. Според някои автори, бронзовият век е век на миграции за скотовъдните племена на вътрешноконтиненталните степи и високи плата. Според други, промяната не се дължи на миграция, а на сезонни локални премествания на населението или предаване на нова култура от съседни територии – век през който е започнала експлоатацията на бронза и в края на епохата той е широко разпространен. Бронзовата епоха съвпада изобщо с ІІ хил. пр. Хр., но бронзовата металургия и културата на патриархално-родовите общини на места се появяват значително по-рано поради неравномерното развитие на човешките общества. Изцяло в бронзовата епоха попадат великите цивилизации на Двуречието и Египет. В тези страни класовото общество и държавата се появяват още през каменно-медната епоха. Сплавта от мед и олово е позната на различни места още през ІІІ хил. пр. Хр. Още с появата си медта станала важен предмет за обмен. Производството на бронз зависело най–вече от възможностите за разпространяване на оловото.

Най-простият и същевременно най-ефикасен при условията на първобитната техника метод за добиване на рудата се състоял в следното:

Скалата, в която има медни или оловни съставки, се нагрява с огън, а след това се охлажда с вода. В резултат скалата се напуква от смяната в температурата. В пукнатините се набиват сухи дървени клинове, които след това се намокрят, за да набъбне дървото. При това пукнатините се разширяват и причиняват разрушаването на каменните масиви. В примитивните шахти и галерии си служели и много векове и хилядолетия след първите стъпки на металургията продължавали да си служат предимно с дървени прибори – ведра, стълби, дори помпи за изчерпване на водата. Надробената скална маса се изнася с мехове и торби на повърхността, където продължава обработката на рудата. Широко се използват оръдия от кост и особено каменни чукове. Рудата се топи в открити огнища, но още от зората на металургията са познати и специални пещи, градени от камък и измазани с глина. Предполага се, че за да се получи висока температура, по-късно са били използвани и дървени въглища. Стритата руда се полага на последователни пластове, редуващи се с въглища. Притокът на въздух се осигурява през специални отвори с помощта на мехове.

Бързите успехи на бронза в стопанството на първобитното общество се дължат на няколко причини. Докато медта се извлича от рудата при 1084 градуса по Целзий, бронзът се топи при значително по-ниска температура – 700-900 градуса по Целзий. Из целия тогавашен свят по пътя на обмена от главните центрове на металургията се разпространявали слитъци от готова сплав, от която навсякъде при еднакви условия са могли да изработват сечива и други предмети. Служели са си с глинени лъжици за изливане на разтопения метал във форми, направени от глина или камък. Глинените калъпи са по-чупливи, но каменните се запазвали за дълга употреба.

Важно предимство на бронза пред медта е, че той е много по-твърд и по–устойчив на корозия. Всичко това е гарантирало бързия успех на бронза като суровина, без разбира се да го прави господстващ в производството. Той не е могъл да измести напълно каменните и кремъчните оръдия, костените дръжки и други подобни. Тежките и масивни сечива като мотики, лемежи за плугове, лопати и други рядко се изработвали от бронз. Но през II хил. пр.н.е. бронзът постепенно започва да преобладава във всички области на производството и бита. Това повишава производителността на човешкия труд, особено с развитието на плужното земеделие, и помага за диференциране на обществени категории при условията на разлагане на родовообщинните отношения. Става лесен преходът към класова робовладелска структура.

Още един фактор в развитието на стопанството през бронзовата епоха се появява с одомашняването на коня. Известен навярно още от III хилядолетие пр.н.е., конят става важно средство за превоз и пренос едва през ІІ хил. пр. Хр., но не само това. Във вътрешноконтиненталните степни райони на Евразия конят става основно животно в стопанството на много народи, които по силата на вътрешни обществени условия се превръщат в подвижна сила и опасни съседи на земеделските племена на Юга. Така се създава и онази естествена диференциация между номадските и полуномадските народи и уседналите земеделци. Бронзовата епоха и по нашите земи съвпада с ІІІ и ІІ хил. пр. Хр. В много селищни могили от новокаменната или каменно-медната епоха най–горните културни пластове илюстрират само първите фази на бронзовата култура, а не нейното последващо развитие, което показва, че носителите на тази култура след един сравнително къс период на живот на едно място напускат старите обиталища и се заселват на нови места. Така е например в Караново, където Караново VII представлява първата фаза на една нова бронзова култура, но нейното продължение не се открива в същото селище. В Казанлък бронзовата култура се явява след хиатус върху развалините на неолитно селище от типа Караново I-III.

Особено значение за праисторията на балканските земи имат условно наречените наколни селища, открити в дълбоките слоеве на Варненското езеро. Досега са известни значителен брой между с. Страшимирово и Варна. Някогашните жилищни площадки, закрепени на дъбови, брястови или тополови колове, са се разполагали над сладководните води на езеро, образувано от водите на Девненската река. Глинените и костените женски фигури, украсената с инкрустация и графит керамика не се отличават от тези в могилните селища при Русе, Салманово, Коджадермен, Караново VI и др. от енеолита. Най-важните данни, които притежаваме за културата на бронза, са почерпени от изследването на някои селищни могили – Дипсизката могила при с. Езеро, Новозагорско, могилите в Казанлък, в с. Биково, Старозагорско, в Свети Кирилово, Веселиново и Михалич, Хасковско, Разкопаница и Юнаците, Пловдивско. В Циганската могила в Нова Загора бронзовата култура е засвидетелствала пряко продължение на ранния бронз в Дипсизката могила в нейните средни фази, като продължава развитието на културата до ранножелязната епоха. Особено интересна група находища от бронзовата епоха има в Северозападна България. Най–важно от тях е селището при с. Балей на р. Тимок.

Появата на бронзовата култура в България се свързва с най-стария културен пласт на Троя. В селището при с. Езеро бронзовата култура е представена в минимум 13 жилищни хоризонта (някои автори са склонни да смятат, че хоризонтите са 15-16) в пласт, дебел 3,5 м, първите хоризонти от който най-вероятно датират във времето преди Троя І-ІV хоризонт. То е резултат не само на засилени връзки между балканските земи и Предна Азия, но и на собствено развитие на местната енеолитна култура. Не е изключена и появата на ново население в югоизточните части на Балканския полуостров. В селищната могила в Езеро е представена цялата ранна бронзова епоха и може би тук е най-ранният бронзов хоризонт в Тракия.

В Езеро е разкрит сравнително голям жилищен комплекс от селището. Дългите жилища (10х4 м) с апсидни задни стени са наредени плътно едно към друго. Дългите им стени са общи. По този начин се е образувал голям дом, разделен на отделни помещения. Очевидно той принадлежал на голям род, където отделните семейства живеели в самостоятелни жилища. В дъното на жилището винаги има огнище или пещ, съдове за храни, хромели. Обикновено всяко семейно жилище се дели на две отделения. Едно от откритите жилища има в предното си отделение 6 големи делви в земята от неопалена глина (зърнохранилища), хромел и глинени тежести от отвесен тъкачен стан. Във вътрешното помещение имало огнище и пещ. Там е намерена каменна форма за отливане на бронзова брадва. Оръдията на труда още през ранната фаза на бронзовата епоха получават съвършени форми. Продължава производството на великолепно огладени каменни брадви, брадви-чукове и подобни от репертоара на по-старата епоха. Каменните брадви наподобяват форми на бронзови екземпляри. В производството и бита се появяват и разпространяват масово произвеждани в каменни калъпи бронзови сърпове, ножове от различен вид, брадви. Последните са от два типа – плътни и кухи.

Керамиката през бронзовата епоха в България изглежда се изработвала на специални плоски глинени кръгове, останки от които говорят за зачатъци на техниката на колелото. Явяват се типични за бронзовата епоха чаши с обърнат навън ръб на устието, с или без дръжки, т.нар. чаши тип „Свети Кирилово“. Освен такива чащи в западната част на Горнотракийската низина се появяват друг тип остродънни чаши, наречени чаши тип „Юнаците“ (наречени по епонимния обект). Интересното при тези чаши е, това че с острото си дъно те не могат да стоят на него, оттук някои учени изказват теорията, че те са за пиене на вино „на екс“. Дълбоки делви с цилиндрични шии и малки дръжчици, кани с една дръжка и косо отрязано устие и подобни съдове се срещат масово в ранната и средната фаза на бронзовата епоха.

Типични за бронзовата епоха са съдове с дръжки, наподобяващи животински фигури, много обобщени като обем и стилизирани в духа на изкуството на епохата, но със своеобразна геометрична изразителност. Дръжките не възпроизвеждат определен вид животно, а животно въобще.

По отношение на погребалните обреди през бронзовата епоха за първи път на територията на България се появяват могилни гробове. За тях са изказани интересни хипотези относно цяла или частична смяна на населението. Иван Панайотов пише много интересна монография за ямната култура и нейното разпространение на територията на България. Именно тези могилни гробове пораждат много научни спорове. Някои изследователи твърдят, че тук е дошло ново население (най-вероятно номадско) и преди това е избило или асимилирало старото. Други са склони да вярват, че този нов погребален обред навлиза на територията на България чрез културни контакти между тукашното население и население от Приазовието. Оттук тръгват и някои от теориите за преселническия характер на траките. Освен могилни гробове продължават да се срещат и добре познатите плоски некрополи.

В този геометризиращ и линеарен стил са забележителните рисунки във вътрешността на пещерата Магура при с. Рабиша, Белоградчишко, където най-вероятно е имало родово или племенно светилище. Фигурите са рисувани с птичи тор и представляват отделни групи мъже, жени и животни в някакви обредни действия. Многобройните аналогии между находките от бронзовата епоха в нашите земи и по-специално от Южна България с материали от Троя и други находища в Мала Азия, от една страна, и с находища в Континентална Гърция и островите в Егейско море, от друга, говорят за синхронно развитие. Това се дължи на дълговременни интензивни връзки на широки територии между населението на балкано-дунавския и егейско-анатолийския свят.

Находки във Варненско[редактиране | edit source]

Бронзовата епоха е датирана във времето 2800-1200 г. пр. Хр. и се дели на три периода – ранна (2800-2100 г. пр. Хр.), средна (2100–1650 г. пр. Хр.) и късна (1650-1200 г. пр. Хр.). Основната група от находки във Варненския археологически музей произлиза от драгажните работи в езерата и се отнася само за ранната бронзова епоха. Отделни находки са намерени на платото над Девня. По-горе бе казано, че селищата от ранната бронзова епоха припокриват тези от късната каменно-медна епоха. Освен това, те са значително по-големи като размери – достигат до 400 метра дължина успоредно на бреговата ивица на езерата.

Важната особеност за бронзовата епоха във Варненско е липсата на връзка с предходната епоха. По-горе бе казано за пластовете под водата и тяхното прекъсване с празен пласт между тях. Това е лесно установимо и при сравнение на материалната култура на едната и другата епоха. Изчезват ниските разлати съдове, украсени с боя, графит или инкрустирани геометрични мотиви. Появяват се кани с дръжки и скосени устия, паници и аскоси. На преден план излиза само врязана и набодена украса, образуваща пояси по плещите на съдовете. Друга е и повърхността на съдовете, а и съставът на глината се различава. Изчезва напълно идолната пластика, променя се формата на каменните брадви. Тези аргументи за промяна на материалната култура всъщност показват смяната на населението. Остава неизяснено защо новото население се е настанило на мястото на старите енеолитни селища. Дали все пак разликата между двете нива на морето не е твърде дълга във времето и новите заселници са намерили следи от старите селища. Дендрохронологични изследвания на колове от селището при Арсенала показват устойчивост на двете групи проби – от енеолитната и от бронзовата епоха. От проучените проби не бяха открити такива, които да се застъпват, т.е. разликата между двете епохи е по-голяма от възрастта на изследваните дървета. Важно за изучаването на бронзовата епоха е това, че във всички потънали селища – 13 досега има находки от бронзовата епоха. Размерите на селищата от тази епоха също превишават тези от предходната епоха. Това води до извода, че новото население е не само друго като етнически състав, но и по-многобройно. В района на Варненско не са намерени селища от същото време, което пък води до евентуалното пристигане на новите заселници по крайбрежни пътища. За находките от потъналите селища е характерно откриването на дървени предмети каквито не може да се открият в обикновените селища от праисторическата епоха. Възможно е при проучванията да бъдат намерени и много други органични материали – кожа, тъкани, плетки - всички запазени в анаеробната среда под водата.

Средната бронзова епоха (2100-1650 г. пр. Хр.) почти не е представена от находки във Варненско, което пък дава основание да се приеме, че започва ново преструктуриране на населението като място на живот. Повишеното ниво на водата в края на ранната бронзова епоха се запазва и местните заселници отиват другаде във вътрешността на страната. Находките от тази епоха са много малко и случайно открити.

Късната бронзова епоха (1650-1200 г. пр. Хр.), както във Варненско, така и почти в цялата страна, показва ново разместване на населението. Миграционни процеси и нови контакти са засвидетелствани през ХІІІ-ХІІ в. пр. Хр. чрез колективни находки от сърпове при Суворово, бронзови сечива. Един меч, намерен в землището на с. Черковна, е уникат за това време и носи характер на произведение от степните райони. Самото наличие на колективни находки и намирането на метални изделия без следи от употреба очертават не само търговските пътища и връзки, но преди всичко бележат несигурността на времената. От друга страна, типичните и еднакви сечива говорят за нарасналия обмен и появата на предмонетните форми в търговия.

Със започването на желязната епоха етническите процеси вече приемат познатия от историята облик. Траките вече трайно са настанени по нашите земи. Започва и гръцката колонизация. Траки и колонисти активно си съжителстват. Във Варненско се проучени много тракийски некрополи, които чрез находките показват и връзките с древна Гърция и своето самостоятелно развитие.

Бронзовата епоха в Близкия Изток[редактиране | edit source]

Зикурат в Ур – паметник на шумерската архитектура от бронзовата епоха

В Близкия Изток на трите периода съответстват следните времеви интервали:

  • РБЕ – Ранна бронзова епоха (3500-2000 г. пр.н.е.)
  • СБЕ – Средна бронзова епоха (2000-1600 г. пр.н.е.)
  • КБЕ – Късна бронзова епоха (1600-1200 г. пр.н.е.)

Всяка епоха се разделя на по-кратки периоди: пример РБЕ I, РБЕ II, СБЕ IIa и др.

Бронзовата епоха в Близкия Изток започва в Анатолия (съвременна Турция). Анатолийските планини имат богати залежи от мед и олово. Мед се е добивала и на остров Кипър, в Древен Египет, Израел, Иран и в Персийския залив. Медта обикновено се смесвала с арсен, а растящата необходимост от олово в региона оформя търговски маршрути минаващи през Анатолия. По море мед се е доставяла в Древен Египет и Месопотамия.

Ранната бронзова епоха е характерна с появата на урбанизация и възникването на градове-държави, както и с появяването на писмеността (Урук, IV хилядолетие пр.н.е.). По време на средната бронзова епоха е установено силно прегрупиране в региона – (аморити, хети, хурити, хиксоси и навярно израилтяни).

През късната бронзова епоха доминира конкуренция между могъщите държави в региона и техните васали (Древен Египет, Асирия, Вавилон, хети, митанийци). Широки контакти се осъществяват с егейската цивилизация на ахейците, при които медта играе важна роля. Бронзовата епоха в Близкия Изток завършва с историческо явление, което в средите на професионалните изследователи е прието да се нарича бронзов колапс. Тези събития имат отражение в цялото Източно Средиземноморие и Близкия Изток.

Желязото се появява в Близкия Изток и Анатолия едва през късната бронзова епоха. Настъпването на желязната епоха се свързва най-вече с политически промени, а не толкова с пробив в металургията.

Подразделения на бронзовата епоха[редактиране | edit source]

Бронзовата епоха в Близкия Изток:

Бележки[редактиране | edit source]

  1. СЕЙМИНСКО-ТУРБИНСКИЙ ТРАНСКУЛЬТУРНЫЙ ФЕНОМЕН
  2. Исторически музей - Казанлък, Ранен бранз III

Външни препратки[редактиране | edit source]