Бронислав Камински

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Бронислав Камински
Руски офицер от СС
Бронислав Камински 
Роден: 16 юни 1899 г.
Витебск, Руска империя
Починал: 19 август 1944 г.  (на 45 години)
Лодз, Полша
Бронислав Камински

Бронислав Камински (на руски - Бронислав Владиславович Каминский)( 18991944, Варшава, Полша) е руски нацист, създател и ръководител на 29-та СС гренадирска дивизия РОНА (1-ва руска), бригадефюрер от СС, генерал-майор (1944).

Биография[редактиране | edit source]

Довоенен период[редактиране | edit source]

Роден е в Витебск в полско-немско семейство (баща поляк, майка немкиня). През 1917 година постъпва в Петербургския политехнически институт, но скоро след това се записва доброволец в РККА. Член на Руската Комунистическа Работническа Партия - болшевики (РККП(б)).

След Гражданската война се връща в института[1], след което работи в химически завод „Република“.

През 1935 година, за критика към колективизацията е изключен от РККП(б), а през 1937 е арестуван и осъден за принадлежност към „Чаяновската контрареволюционна група“.

Излежава присъдата си работейки като технолог по спиртопроизводството във фабрика, близо до Шадринск. В началото на 1941 година е освободен и принудително заселен в село Локота.

Локотска република[редактиране | edit source]

След образовуването на Локотска република става заместник бургомистър на Константин Павлович Воскобойник, а от януари 1942 година, след гибелта на К. Воскобойник в бой с партизаните, е глава на Републиката „Автономен Локотски окръг“.

През есента на 1942 година сформира първата бригада 29-та гренадирска дивизия СС-РОНА (1-ва руска), за отбрана на Локотския окръг от партизаните и частите на НКВД, които извършват от 40 до 60 нападения на месец.

Ползва се с голям авторитет и поддръжка сред населението [2]. През 1943 година, следствие на широкомащабно настъпление на Червената армия, частите от РОНА се изтеглят в Беларус, където Камински се отличава в тежки сражения, за което е награден с Железен кръст - първи клас.

По-късно 29-та гренадирска дивизия СС-РОНА, е преобразувана в 29-та СС-гренадирска дивизия, и заедно с отстъпващите германски войски, се изтегля на запад, където по заповед на Хайнрих Химлер участва в потушаването на Варшавското въстания (район Охта), проявявайки изключителна жестокост. По време на потушаването, създадените на 5 август от Камински бригади, убиват около 15 хиляди мирни жители на столицата. Мародерството на бригадите на Камински не само не спира с потушаването на въстанието, но той го поощрява и оправдава пред немското командване[3].

Според множество източници, Каминский е отозван в Лодз (Лицманнштадт), където е даден на трибунал на СС и растрелян за неподчинение, своеволие и мародерство, проявено зверско отношение към мирното население на Варшава и грабежи. На подчинените му е съобщено че е убит от полските партизани [4].

Други версии за смъртта на Камински[редактиране | edit source]

  1. Разстрелян по заповед на Химлер;
  2. Убит от словенски партизани в Карпатите при опит да се прехвърли в Западна Украйна, за да се присъедини към УПА;
  3. Убит в резултат на спецоперация на НКВД, които организират преследване (успява да се спаси по чудо няколко пъти);

Източници[редактиране | edit source]

  1. О.Г.Гончаренко Белоэмигранты между звездой и свастикой. М., "Вече", 2005, ISBN 5-9533-0578-8 стр. 201
  2. С.Веревкин Вторая мировая война: вырванные страницы,М., «Яуза»,2006. Гл. «Локотская республика», с. 49-297, ISBN 5-87849-194-X
  3. О.Г.Гончаренко Белоэмигранты между звездой и свастикой. М., "Вече", 2005, ISBN 5-9533-0578-8 стр. 206-207
  4. (Polish) Jerzy Kirchmayer (1978). Powstanie warszawskie. Warsaw: Książka i Wiedza, 367. ISBN 83-05-11080-X.

Библиография[редактиране | edit source]

  • Залесский К. Командиры национальных формирований СС, АСТ, Астрель, 2007, ISBN 978-5-17-043258-5
  • Reuben Ainsztein: Jüdischer Widerstand im deutschbesetzten Osteuropa während des Zweiten Weltkriegs. Oldenburg 1993, стр. 363 и далее.
  • Erich Hesse: Der sowjetische Partisanenkampf 1941—1944. Göttingen 1969, стр. 176.
  • J. Armstrong: Soviet Partisans in World War II. Madison 1969, стр. 237, 544.
  • Wassili Wilenchik: Die Partisanenbewegung in Weißrussland 1941—1944. In: Forschungen zur osteuropäischen Geschichte 34 (1984), hier стр. 257 и далее.

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]