Бронхиолит

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
RSV.PNG

Бронхиолитът (лат. bronchiolitis) е възпаление на най-малките бронхи и терминалните бронхиоли, водещо до обструкцията им.

Честота и разпространение[редактиране | edit source]

Най-често боледуват деца под 2 годишна възраст предимно през зимните месеци.

Етиология[редактиране | edit source]

Заболяването е почти изцяло с инфекциозна основа, на първо място се причинява от респираторни вируси, като в над половината случаи от респираторно синцитиалния вирус (RSV). След него най-чести са H. influenzae, аденовуруси, риновируси, грипни и парагрипни вируси. Бактериалните бронхиолити са по-редки, причинени обикновено от Mycoplasma pneumoniae (некротизиращ бронхиолит), Chlamydia trachomatis и др.

Патогенеза[редактиране | edit source]

Възпалителния процес води до некроза и десквамация (олющване) на епитела на дихателните пътища с деструкция на цилиите. Неутрофили и лимфоидни клетки инфилтрират лигавицата и настъпва оток, който причинява пълно или частично запушване на бронхиолите. Така в едни участъци се оформят ателектази (участъци без въздух), а в други емфизем. Силното затрудняване на дишането води до развитието на дихателна недостатъчност и хипоксемия и хиперкапния. Хипоксемията води до повишаване на налягането в системата на белодробното кръвообръщение, нарушаващо хемодинамиката - допълнително утежняване на състоянието.

Симптоми[редактиране | edit source]

Температурата първоначално е ниска, но се увеличава с влошаване на състоянието, често до 39, има изразен задух учестено, повърхностно дишане, бледост, цианоза по лицето и крайниците.

Диагноза[редактиране | edit source]

Поставя се въз основа на симптомите, рентгенова снимка на гръден кош, промените в кръвните изследвания (левкоцитоза, ниско парциално налягане на кислорода и повишено на въглеродния диоксид, промени в киселинноста), вирусологично изследване.

Диференциална диагноза[редактиране | edit source]

Прави се с пневмония (интерстициалната често се съчетава с бронхиолита), астма, наличие на чуждо тяло, отравяне със салицилати, вродени сърдечни пороци.

Лечение[редактиране | edit source]

Провежда се в болница. Лечението в повечето случаи е симптоматично, антипиретици, аналгетици, муколитици, кислород, бронходилататори, кортикостероиди, противовирусни или антибактериални средства в зависимост от причинителя. Средния период на лечението е 7-10 дни.

Усложнения[редактиране | edit source]

Пристъпи на бронхиална астма, облитериращ бронхиолит.

Вижте също[редактиране | edit source]