Брояч

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Броячът е последователностна логическа схема с много устойчиви състояния, всяко от които съответства на броя на постъпилите импулси. Състои се от последователно свързани тригерни клетки, всяка от които съхранява по един разред от числото съответстващо на изброените импулси.

Класификация на броячите[редактиране | edit source]

Според използваната система[редактиране | edit source]

  • двоични - регистрират импулсите в двоична бройна система
  • десетични - реализират се на двоично-десетичен принцип. Брояча се състои от четири тригера, като от възможните шестнайсет състояния се използват само десет.
  • специални - използва се специален код на броене

Според начина на броене на импулсите[редактиране | edit source]

  • сумиращи - всеки входен импулс увеличава входа с единица
  • изваждащи - всеки входен импулс намалява входа с единица
  • реверсивни - имат възможност да работят като в сумиращ така и като изваждащ брояч

Според начина на въздействие на входния импулс[редактиране | edit source]

  • асинхронни - отделните тригери в структурата на брояча не се превключват едновременно, а с известно закъснение. Всеки следващ тригер изчаква превключване на всички по-младши тригери. Характеризират е с проста структура и ниско бързодействие.
  • синхронни - тригерите се превключват едновременно. Характеризират се с по-сложна структура и по-голямо бързодействие.
  • броячи с комбинирано действие - при тях една част е синхронна, а другата е асинхронна. Търси се компромис между по-просто устройство и по-високо бързодействие.

Асинхронни броячи[редактиране | edit source]

С непосредствена връзка[редактиране | edit source]

Най-прости като структура са броячите с непосредствена връзка. Характеризират се с голямо време на превключване. Реализират се от последователно свързани Т тригери. При асинхронните броячи с непосредствена връзка може да се промени вида на броене по два начина :

  • чрез свързване на тактовия вход с инверсният изход на предходния тригер
  • чрез схема на активния фронт на превключване на тригерите.

С последователен пренос[редактиране | edit source]

Изходат на

Синхронни броячи[редактиране | edit source]

Съществуват две разновидности на синхронните броячи : с последователен и с паралелен пренос. Реализират се с помощта на JK тригери като входовете J и K служат като разрешение за броене на тригера. Те се разрешават като на изхода на схемата "&" има логическа "1". Общо разрешение за работа на брояча се дава от сигнала CE. Логическото произведение от сигнала