Брушани

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Брушани
Брушани
— село —
„Света Неделя“
„Света Неделя“
41.4008° с. ш. 21.955° и. д.
Брушани
Страна Северна Македония
РегионВардарски
ОбщинаКавадарци
Географска областТиквеш
Надм. височина243 m
Население2 души (2002)
Пощенски код1430
МПС кодVE
Брушани в Общомедия

Брушани или Брушени (на македонска литературна норма: Брушани) е село в Северна Македония, в Община Кавадарци.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е било разположено в областта Тиквеш, на 5 километра югозападно от град Кавадарци при вливането на река Дол в Църна. За разлика от околните пръснати села, Брушани е било купно.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Селото е споменато в XIV век като . Според Йордан Заимов името е от местното име *Брус, което идва от брус, вид пясъчник. То е често в българската топонимия - сравними са Брусен, Тетевенско и Брусник, Брезнишко и други.[2]

В XIX век Брушани е българско село в Тиквешка каза на Османската империя. Църквата „Света Троица“ е от 1878 година.[3] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Брушани има 190 жители българи християни.[4]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Брушени (Broucheni) има 152 българи екзархисти.[5]

След създаването на изкуственото Тиквешко езеро в 1964 – 1968 година, село Брушани е потопено под язовира, а жителите му се изселват предимно в Кавадарци, където има Брушанска махала (Брушанско маало).

Днес Брушани е вилно селище. В 2013 година започва да се строи църквата „Света Неделя“.[6]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Брушани на сайта на Община Кавадарци
  2. Заимов, Йордан. Заселване на българските Славяни на Балканския полуостров : проучване на жителските имена в българската топонимия. София, Издателство на Българската академия на науките, 1967. с. 111.
  3. Маренска парохија // Повардарска епархија, 3 юни 2008 г. Посетен на 17 февруари 2014 г.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 154.
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 104-105. (на френски)
  6. Ќе се гради црква на брегот на Тиквешкото езеро по иницијатива на жителите // Региони, 27 февруари 2013. Архивиран от оригинала на 2014-03-03. Посетен на 17 февруари 2014. (на македонска литературна норма)