Брягово (Област Пловдив)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница За другото българско село вижте Брягово (Област Хасково).

Брягово
България
Red pog.png
Брягово
Област Пловдив
Red pog.png
Брягово
Общи данни
Население 491 (ГРАО, 2014-09-15)*
Землище 49,659 km²
Надм. височина 350 m
Пощ. код 4294
Тел. код 03167
МПС код РВ (П)
ЕКАТТЕ 6745
Администрация
Държава България
Област Пловдив
Община
   - кмет
Първомай
Ангел Папазов
(ЗНС, ОСД)
Кметство
   - кмет
Брягово
Петър Тенчев
(БСП)

Брягово е село в Южна България. То се намира в община Първомай, област Пловдив.

А сега съборът е преместен в селото.

География[редактиране | edit source]

Брягово се намира на 15 km южно от Първомай.

Село Брягово се намира в полите на Родопите, от дясната страна на връх Драгойна (813,6 m). През селото минава река Каялийка,която се явява географската граница между Западни и Източните Родопи; влива се в река Марица. Тук могат да се срещнат едни от най-редките животински и растителни видове. Уникалното георгафско положение в миналото е определяло просперитета на селото. Близостта с планината и нейните пасища от една страна е определяла развитието на овцевъдството, а обширните земеделски земи от север и запад са благоприятствали земеделието.

История[редактиране | edit source]

Турското име на с. Брягово е Кара Алан.Една легенда гласи, че то е било основано от един родолюбив българин - Кара Иван. Tой е дошъл от Северна България, бягайки от турците и опитите им да го накарат да приеме вярата им. Първоначално се заселва с челядта си по-нагоре в планината. Постепенно около него се настаняват и други непокорни българи и така се oформя малко селище. След време то се премества в по-равнинната част около река Каялийка. И до ден днешен все още може да срещнеш потомци на смелия Кара Иван да се разхождат с гордо вдигнати глави в центъра на селото.

В миналото в селото е имало само едно семейство цигани, сега са малко повече, но са преселници и идват само през лятото да търсят работа. Кара Алан означава черна земя. Селото е било наречено така, защото почвата е чернозем. В съседните села и околности няма такава, така че това е едно от най-плодородните места в областта.

При избухването на Балканската война в 1912 година 3 души от Брягово са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[1]

Икономика[редактиране | edit source]

Хората от селото се препитават като отглеждат животни и обработват земята.

Културни и природни забележителности[редактиране | edit source]

Училището в с. Брягово

Рано напролет може да се види естественият водопад, намиращ се над селото. Една от най-старите църкви на България, „Св.Атанасий“, както и малката църквичка с aязмо, запазила се още от турско робство — „Св.Троица“, събираща и до днес на празника всяка година мало и голямо, също така и възобновения параклис „Св. Св. Кирил и Методий“, отваря врати всяка година на 11 май и посреща хората. На територията на селото се намират пет язовира. Впечатляващо със своята архитектура е и старото училище, построено през 1896 г. Интересна рядка природна даденост е слабо минерализираният извор в близост до училицето, който жителите наричат " Топлата вода". Това е изворна вода, която през цялата година поддържа една и съща температура - от около 24 °C.

Най-видната личност от селото през Възраждането е зографът Динко Кузмов Шишков. Без типичната за периода фамилна обвързаност с изкуствата на православната църква, той тръгва по техния тежък и непознат път смело, подкрепян от учители и съратници. Шишков не принадлежи на никоя от известните художествени школи, но взема по малко от големите образци и майстори на времето, които са му били достъпни. Когато се събере всичко, което е оцеляло от работите на възрожденския майстор, би могло да се откроят по-ясно както неговото своеобразие, така и влиянията, които е изпитал, неговите афинитети. През 2011 г. е публикувана монография за зографа от Катя Зографова.

Религии[редактиране | edit source]

Жителите са предимно православни християни.

Редовни събития[редактиране | edit source]

Традиционният събор е на 24 май - тракийска музика,песни и танци! Всяко лято на язовира на селото се провежда ловно-рибарски събор,който събира хиляди рибари, ловджии и други, организират се различни състезания.

Изследвания[редактиране | edit source]

  • Катя Зографова. Забравеният възрожденец Динко Зограф. С., Вяра, 2010, 48 с.

"Многобройни са селата в Родопите, но малцина знаят исторята на всяко едно от тях. Има и такива, които даже ги няма на картата, като село Душка, например, където и до ден днешен няма ток и вода , а хората живеят в кръгли колиби от кал. Индивидуален характер има всяко едно село в подножието на Източните Родопи в околията на Община Първомай. Село Брягово се намира в полите на Родопите от дясната страна на връх Драгойна . През селото минава река Каялийка, която се явява географската граница между Западните и Източните Родопи, влива се в река Марица. Уникалното георгафско положение в миналото е определяло просперитета на селото. Турското име на село Брягово е Кара Алан. Една легенда гласи,че то е било основано от един родолюбив българин, който се е казвал Кара Иван. В нея се разказва,че той е дошъл от Северна България, бягайки от турците и опитите им да го накарат да приеме вярата им. Първоначално се заселва с челядта си по-нагоре в планината. Постепенно около него се настаняват и други непокорни българи и така се заформя малко селище. След време то се премества в по-равнинната част около река Каялийка. И до ден днешен все още може да срещнеш потомци на смелия Кара Иван да се разхождат с гордо вдигнати глави в центъра на селото. За мнозина в наши дни Брягово е известно с красивата природа около пълноводният Бряговски язовир и огромните сомове и шарани. Населението е смесено – мюсюлмани и християни, които живеят в пълно разбирателство, нещо напълно характерно за района на Родопите. Именно там , в това предимно мюсюлманско село се скътала "руска църква". Една от най-старите църкви на България,"Св.Атанасий". Невероятно, но факт! Църквата Св.Атанасий се намира на хълма в края на селото, уникална по своята архитектура и история. По време на турската империя жителите на селото искали да си построят храм, но местния паша не давал. Тогава селяните с хитрост завоювали мястото, на което е построена църквата. Събрали мокри съчки и ги струпали на хълма. Вечерта от силната горещина съхнейки, съчките давали фосфорен ефект и от далеч мястото светило. Отишли местните при Пашата и го убедили, че мястото е свещенно и там трябва да се издигне православен храм. По същото време на път за Цариград минавали двама руски правосвещенника, които са успели да измолят тогава местния османски управител да позволи строежа на храма. Руските свещенници наредили купола да е капковиден от сребърни люспи, типичен само за руските православни църви. Църквата е построена 1837 година. В храма гостите се посрещат от баба Олга , която винаги расказва коя икона от кой е дарение. Точно в центъра на църквата на пода е изваян герба на тогавашната Руска Империя – мраморен двуглав орел. Полюлеят в храма също е дарение от руснаците, а на олтара е типичният православен кръст . Руски дух на храма придават и автентичната древна руска икона с изображението на Иисус Христос. Иконата е видимо от руската школа с вдлъбнато изображение под стъкло гравирано с множесто позлатени люспи. Иконописите по стенетие са на най-видната личност от селото през Възраждането - зографът Динко Кузмов Шишков, известен като – Динко Зограф."

Оля Ал-Ахмед

Източници[редактиране | edit source]

  1. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.831.