Брягово (Област Пловдив)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница За другото българско село вижте Брягово (Област Хасково).

Брягово
България
Red pog.png
Брягово
Област Пловдив
Red pog.png
Брягово
Общи данни
Население 496 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 49,659 km²
Надм. височина 350 m
Пощ. код 4294
Тел. код 03167
МПС код РВ (П)
ЕКАТТЕ 6745
Администрация
Държава България
Област Пловдив
Община
   - кмет
Първомай
Ангел Папазов
(ЗНС, ОСД)
Кметство
   - кмет
Брягово
Петър Тенчев
(БСП)

Брягово е село в Южна България. То се намира в община Първомай, област Пловдив.

География[редактиране | редактиране на кода]

Брягово се намира на 15 km южно от Първомай.

Село Брягово се намира в полите на Родопите, от дясната страна на връх Драгойна (813,6 m). През селото минава река Каялийка, която се явява географската граница между Западни и Източните Родопи; влива се в река Марица. На нея е построен Бряговският язовир. Тук могат да се срещнат едни от най-редките животински и растителни видове в България. Уникалното географско положение в миналото е определяло просперитета на селото. Близостта с планината и нейните пасища от една страна е определяла развитието на овцевъдството, а обширните земеделски земи от север и запад са благоприятствали земеделието.

История[редактиране | редактиране на кода]

Турското име на с. Брягово е Кара Алан. Една легенда гласи, че то е било основано от един родолюбив българин – Кара Иван. Tой е дошъл от Северна България, бягайки от турците и опитите им да го накарат да приеме вярата им. Първоначално се заселва с челядта си по-нагоре в планината. Постепенно около него се настаняват и други непокорни българи и така се оформя малко селище. След време то се премества в по-равнинната част около река Каялийка.

В миналото в селото е имало само едно семейство цигани, сега са малко повече, но са преселници и идват само през лятото да търсят работа.

Кара Алан означава черна земя. Селото е било наречено така, защото почвата е чернозем. В съседните села и околности няма такава, така че това е едно от най-плодородните места в областта.

При избухването на Балканската война в 1912 г. 3 души от Брягово са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[1]

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Хората от селото се препитават с отглеждане на животни и обработване на земята.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Училището в с. Брягово

Рано напролет може да се види естественият водопад, намиращ се над селото. Тук е една от най-старите църкви на България, „Св. Атанасий“, както и малката църквичка с аязмо, запазила се още от турско робство – „Св. Троица“, събираща и до днес на празника всяка година мало и голямо, също така и възобновеният параклис „Св. Св. Кирил и Методий“, който отваря врати всяка година на 11 май и посреща хората.

На територията на селото се намират пет язовира. Впечатляващо със своята архитектура е и старото училище, построено през 1896 г. Интересна рядка природна даденост е слабо минерализираният извор в близост до училицето, който жителите наричат „Топлата вода“. Това е изворна вода, която през цялата година поддържа една и съща температура – от около 24 °C.

Най-видната личност от селото през Възраждането е зографът Динко Кузмов Шишков. Без типичната за периода фамилна обвързаност с изкуствата на православната църква, той тръгва по техния тежък и непознат път смело, подкрепян от учители и съратници. Шишков не принадлежи на никоя от известните художествени школи, но взема по малко от големите образци и майстори на времето, които са му били достъпни. Когато се събере всичко, което е оцеляло от работите на възрожденския майстор, би могло да се откроят по-ясно както неговото своеобразие, така и влиянията, които е изпитал, неговите афинитети. През 2011 г. е публикувана монография за зографа от Катя Зографова.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Жителите са предимно православни християни.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • Традиционният събор е на 24 май – тракийска музика, песни и танци!
  • Всяко лято на язовира на селото се провежда ловно-рибарски събор, който събира хиляди рибари, ловджии и други, организират се различни състезания.

Изследвания[редактиране | редактиране на кода]

  • Катя Зографова. Забравеният възрожденец Динко Зограф. С., Вяра, 2010, 48 с.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.831.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]