Будва
- За словашкото и турско име Будин на града вижте също историческия град Буда.
| Будва Будва |
|
|---|---|
| Герб | |
| Кмет: | Райко Куляча |
| Площ на общината: | 122 км² |
| Население на общината: | 15 909 души |
| МПС код: | BD |
| Телефонен код: | +381 86 |
| Уебсайт: | http://www.budva.cg.yu |
| Карта | |
Будва (на сръбски и сърбохърватски Будва и Budva, словашки и турски Будин, старобългарски Бѣдинъ) е град, разположен на адриатическото крайбрежие на Черна гора. Населението на града наброява малко над 10 000 души.
Градът е административен център на едноименната община, чието население през 2003 г. наброява 15 909 души. Бреговата ивица около Будва се нарича "Будванска ривиера" и се намира в централното крайбрежие на Черна гора. Градът е известна туристическа дестинация и привлича туристите с плажовете, нощния живот и средиземноморската си архитектура.
Съдържание |
[редактиране] История
Районът на Будва е бил населен още от дълбока древност. Според местна легенда градът е основан от Кадмус, финикиец, който е заточен в Тива и след напускането ѝ той и жена му Хармония намират тук подслон.
Своето наследство в Будва оставят 2 големи цивилизации - древногръцката и древноримската. След падането на Римската империя и разделянето ѝ на Източна и Западна Римска империя точно в района на Будва минава границата между тях, което се отразява на историята и културата на града. През Средновековието Будва е последователно в състава на Дукля, Зета, Рашка и Венеция, която управлява града близо 300 год.
В следващите години Будва сменя няколко последователни управления на Австрийската империя, Наполеонова Франция и Русия. За кратко, в периода 1813 – 1814 г., Будва е част от унията между Бока Которска и Черна гора, но от 1814 до 1918 г. градът отново е част от Австрийската и, по-късно, Австро-унгарската империя. След разпадането ѝ Будва става част от Кралство Югославия през 1918 г.
По време на Втората световна война много от жителите на района участват в съпротивата. Градът е отново в състава на Югославия от 22 ноември 1944 г.
При земетресението от 15 април 1979 г. много от къщите в Стария град са разрушени, Днес почти не се откриват свидетелства за това катастрофално събитие. Всички разрушени къщи са възстановени в първоначалния им вид.
[редактиране] В българската история
През 1002 г. Будин е превзет от войските на Самуил и остава в в рамките на Първото българско царство до неговия край. През 14 век е част от Душановото царство, след което получава особен статут.
След завоюването на югозападните български земи от османците през 1417 г. Ружица Балшич (дъщеря на Иванина Комнина, която от своя страна е племенница на царица Елена) намира убежище и прием в Будва (виж и средновековни сръбски земи) при своя племенник Балша III, който и поверява управлението на града. Този факт е отразен в народния епос от онова време (виж бугарщици).
[редактиране] Население
Будва е административен център на едноименната община, която включва градовете Бечичи и Петровац. Населението на общината наброява 15 909 души (2003), а в града живеят 10 918 жители.
Изменение на населението на град Будва през годините:
Етнически групи (1991):
- черногорци (62,52%)
- сърби (22,47%)
- мюсюлманит (1,49%)
- хървати (1,21%)
Етнически групи (2003):
- черногорци (45,56%)
- сърби (40,45%)
- мюсюлмани (1,27%)
- хървати (1,10%)
[редактиране] Панорама
[редактиране] Побратимени градове
[редактиране] Вижте също
[редактиране] Външни препратки
- Tourist Internet Guide
- budva.com
- Будванска туристическа организация
- Будванска ривиера
- budva.net
- Крепост Будва - Drevnite.com
| Общини в Черна гора | |
|---|---|
|
Андриевица | Бар | Беране | Биело поле | Будва | Жабляк | Даниловград | Колашин | Котор | Мойковац | Никшич | Плав | Плевля | Плужине | Подгорица | Рожайе | Тиват | Улцин | Херцег Нови | Цетине | Шавник |
|