Буенос Айрес (крайцер)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Буенос Айрес.

Бронепалубният крайцер „Буенос Айрес“, 1894 г.


„Буенос Айрес“ (на испански: "Buenos Aires") е бронепалубен крайцер от аржентинските ВМС от края на 19 век. Построен в единствен екземпляр, той е усъвършенстван вариант на крайцера „Бланко Енкалада“, построен за ВМС на Чили, и принадлежи към така наречените „елсуикски“ крайцери, строени за износ от британската компания „Sir W.G. Armstrong & Company“. „Буенос Айрес“ е последният бронепалубен крайцер, построен от фирмата на Уилям Джордж Армстронг за аржентинския флот.

Проектиране и построяване[редактиране | edit source]

Решението да се заложи нов крайцер за експорт след „Бланко Енкалада“, ръководството на „Армстронг“ взима през януари 1893 г. Предлага се за бъдещия купувач да се построи кораб, доста приличащ на „Бланко Енкалада“, но с някои подобрения. Крайцерът под строителен номер 612 е заложен в корабостроителницата в Елсуик през февруари 1893 г. Купувач се намира още същата година — на 27 ноември 1893 г., строящият се крайцер е закупен от Аржентина и наречен „Буенос Айрес“.[1]

За цел е поставена създаването на още по-мореходен кораб, отколкото чилийския прототип, и с по-мощно въоръжение. В хода на строителството, проектът е коригиран с оглед на опита от японско-китайската война от 1894—1895 г. В частност, конструкторите се постарават да намалят центъра на тежестта, за което намаляват височината на бойните марсове.[2]

Конструкция[редактиране | edit source]

За разлика от по-ранните проекти на компанията „Армстронг“, „Буенос Айрес“, както и „Бланко Енкалада“, има гладкопалубен корпус. В сравнение с чилийския крайцер обаче, височината на надводния борд е увеличена на 1,5 метра.[1] Това е направено за подобряване на мореходността и особено за използването на артилерията в лошо време. На дъното си, кораба има обшивка от тик и медни пластини. Двойното дъно се простира по цялата държина на кораба, докато в съшото време, на „Вейнтисинко де Майо“ и „Нуеве де Хулио“, то отсътства в района на задвижващите установки.[3]

Както и на „Бланко Енкалада“, фок-мачтата е пред мостика. Това е направено с цел максимално да се намали влиянието на дулните газове от носовото тежко оръдие върху управлението на кораба. Подобно решение инженерите на компанията повтарят в редица други проекти.[4]

Оценка на проекта[редактиране | edit source]

По мнението на много специалисти, „Буенос Айрес“ е най-удачния от всички крайцери за износ на компанията „Армстронг“.[5]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Литература[редактиране | edit source]

  • Ненахов Ю. Ю. „Энциклопедия крейсеров 1860—1910“. Москва. АСТ. 2006 г. isbn = 5-17-030194-4
  • „Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1860—1905“. London. Conway Maritime Press. 1979 г. isbn = 0-85177-133-5
  • Brook P. „Warships for export. Armstrong warships 1867—1927“. Gravesend. World ship society. 1999 г. isbn= 0-905617-89-4

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б Brook P. Warships for export. Armstrong warships 1867—1927. Gravesend. World ship society. 1999 г. ISBN 0-905617-89-4
  2. Кофман В. Л. „Чудеса от «Армстронга»“. Моделист-конструктор. 2007 г. номер 7. стр. 25
  3. Ненахов Ю. Ю. „Энциклопедия крейсеров 1860—1910“. М. АСТ. 2006 г. стр. 290. ISBN 5-17-030194-4
  4. Кофман В. Л. „Чудеса от «Армстронга»“. стр. 23
  5. Каторин Ю. Ф. „Крейсеры“. Т.1. СпБ. Галея Принт.2008 г.стр. 42. ISBN 978-5-8172-0126-0