Букви и звукове в българския език

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
В българския език има 30 букви, подредени в азбука, и 45 фонеми:
6 гласни 39 съгласни
а, ъ, о, у, е, и твърди – б, в, г, д , ж, дж, з, дз, к, л, м, н, п, р, с, т, ф, х, ц, ч, ш и меки – б', в', г', д', з', дз', к', л', м', н', п', р', с', т', ф', х', ц', й.

Съгласни[редактиране | edit source]

Делят се на звучни (б, в, г, д, ж, з , дж, дз) и беззвучни (п, ф, к, т, ш, с, х, ч, ц).

Съгласните, при които преобладава повече тон, отколкото шум се наричат сонорни. Това са: л, м, р, н, й. Съгласната й е винаги мека.

  • Съгласните ж, ч, ш са винаги твърди, т.е. нямат меко съответствие.
  • Буквите я [йа, йъ, ьа, ьъ], ю [йу, ьу] и щ [шт] са съчетания от по два звука.
  • Съгласната ь е единствената буква в българския език, която няма звукова стойност — тя просто обозначава мекост на предходната съгласна.

Букви за съчетания от звукове[редактиране | edit source]

  • й + у = ю: йули юли (в началото на думата и след гласна);
  • ь + у = ю: пьуре пюре; (след мека или сонорна съгласна);
  • й + а = я: йагода ягода; (в началото на думата и след гласна);
  • й + ъ = я: полейъ полея (в окончания на глаголни форми);
  • ь + а = я: льато лято (след мека съгласна);
  • ь + ъ = я: мольъ моля (след мека съгласна);
  • ш + т = щ: светешт светещ (във всички позиции).

Някои изговорни правила[редактиране | edit source]

  • Буквата а в някой случаи се изговаря /ъ/, а буквата я като /йъ/. Това се случва в глаголни окончания и в членувани форми от м. р. когато ударението пада върху буквата.
  • В неударени позиции, звуковете изписвани с а и ъ, както и тези изписвани с у и о практически не се различават.
  • Звукове, които се пишат чрез съчетание от по две букви са дж и дз. Но когато д е последната буква от представка и следващата буква в думата е ж или з, тези комбинации се четат като два отделни звука (надживявам).