Бунеш

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Бунеш
Бунеш
— село —
41.9528° с. ш. 22.2358° и. д.
Бунеш
Страна Северна Македония
РегионИзточен
ОбщинаПробищип
Географска областОсогово
Надм. височина685 m
Население48 души (2002)
Пощенски код2212
Бунеш в Общомедия

Бунеш (на македонска литературна норма: Бунеш) село в община Пробищип, Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Землището на Бунеш е 11,3 km2, от които земеделската площ е 1101 хектара – 444 хектара обработваема земя, 586 хектара пасища и 71 хектара гори.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Селото е споменато като „селище“ – изоставено село – сред владенията на близкия манастир „Свети Гаврил Лесновски“ в грамота на деспот Константин Драгаш от 1381 г.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Бунеш живеят 252 българи християни.[3]

В началото на XX век населението на Бунеш е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Бунеш (Bouneche) има 280 българи екзархисти и 12 власи и функционира българско училище.[4]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Бунеш е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[5]

В 2002 година в Бунеш има 48 жители (27 мъже и 21 жени), които живеят в 27 домакинства, а в селото има общо 72 жилища.[1]

Църквата „Свети Илия“ е от XIX век.[6] Не е изписана.[7]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Бунеш
  • Трайко Стойнев (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Кюстендилската дружина[8]
  • Туше (? – 1923), деец на ВМРО, загинал в сражение със сръбски части на 19 април 1923 година[9]
  • Перко Колевски (1944 – 2021), политик от Северна Македония

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Сайт на Община Пробищип.
  2. Хр. Матанов, Княжеството на Драгаши, София, 1997, с. 220
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 222.
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 130-131. (на френски)
  5. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 659 и 832.
  6. Николовски, Дарко. Иконите од црквата Св. Троица од селото Мождивњак, Крива Паланка // Патримониум.mk 7 (12). с. 195.
  7. Злетовска парохија // Брегалничка епархија. Архивиран от оригинала на 2014-03-31. Посетен на 1 април 2014 г.
  8. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 659.
  9. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 704, 710.