Бунт на Лека

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Бунтът на Лека е въстание срещу византийската власт, организирано от павликянинът Лека, със съдействието на печенегите. Лека е пловдивски павликянски водач.[1][2]

Според някои данни е свързан чрез брак с печенегите.[3]

Бунтът избухва в Северна България през 1079г.

После Лека превзема и земите около Средец, включително тези между Ниш и Скопие. Според Йоан Скилица, убива средечкия епископ, който е на страната на византийския император. [2] Бунтът се разраства към Месембрия, където е поведен от Добромир. Общо въстаниците са около 80 хиляди, но зле въоръжени и неподготвени. [1]

Бунтът е потушен е от император Никифор III Вотаниат. Двамата въстаници се явяват при императора като му засвидетелстват своето разкаяние и покорност и императора им прощава - дава им високи чинове и богати дарове.


Източници[редактиране | edit source]

  1. а б К.Иречек, История на българите, гл.12
  2. а б Васил Н. Златарски, История на българската държава презъ срѣднитѣ вѣкове. Томъ. II. България под византийско владичество (1018—1187)
  3. Пламен Павлов, "Скитски" вождове в "полетата на България" (XI-XII В.),


Портал
Портал „Военна история на България“ съдържа още много статии, свързани с военната история на България.
Можете да се включите към Уикипроект „Военна история на България“.