Бунт на Нестор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Византийско владичество 1018-1185

Бунтът на Нестор е въоръжено движение на българи и печенези в Северна България през 1074 г.

Повод за бунта е новата данъчна политика на цариградското управление, което спира помощите, отпускани на пограничното население в Силистра. В опит да прекрати бунта, император Михаил VII Дука назначава българския болярин Нестор за управител (катепан) на областта.

Нестор взема страната на своите сънародници и оглавява бунта, като след сключен съюз с печенегите нахлува в „Македонската област“ (днешна Южна България), а впоследствие обсажда Цариград.[1] Исканията са да им бъде предаден първият министър Никифорица, тъй като са смятали, че той е отговорен за новата данъчна политика.

След последвалия раздор между бунтовниците и печенегите Нестор се връща в Северна България. Не е известно още колко време продължават бунтовете.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Златарски, Васил. История на българската държава през средните векове. Том. II. България под византийско владичество (1018—1187), София 1934, с. 155-159.

Външни препрати[редактиране | edit source]