Бунт срещу Ираклий

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Бунт срещу Ираклий
Конфликт: Юдейско-римски войни
BizancjumVI.png
най-голямото териториално разширение на Византия по времето на Юстиниан през 6 век
Период 614-628
Място Палестина
Резултат потушаване на въстанието с възвръщане на контрола за империята върху Йерусалим
Територия Палестина
Воюващи страни
Flag of the Greek Orthodox Church.svg
Източна Римска империя
евреи
Командири
Ираклий Бенямин (Бениамин)
Сили
неизвестни 150 000

Бунтът срещу Ираклий е последен опит на юдеите да се противопоставят на римското владичество над предходната Юдея, преобърната от римляните на римска провинция Палестина.[1]

Цивилизационна предистория[редактиране | edit source]

След сриването на Втория храм, предшествано от обсадата и превземането на Ерусалим от Тит, еврейството минава в явна и прикрита борба (виж ранно християнство) срещу новия, този път най-силен, завоевател на Юдея - Римската империя. Резултатите на евреите не са обнадеждаващи. След Миланския едикт, християнството се налага от Константин Велики за официална религия в империята, а евреите и еврействащите му последователи постепенно са отлъчени от църквата - виж Вселенски събори. Проповедите на Йоан Златоуст бележат своеобразната, паралелна на официалната държавна имперска политика, религиозна кулминация на този цивилизационен процес.

След като през 476 година Западната Римска империя престава самостоятелното си съществуване под напора на варварските (предимно германски) нашественици по времето на Великото преселение на народите, Източната римска империя постепенно затвърждава своето институтоционално съществуване и укрепва налагайки авторитетността и легитимността си над останалия постримски свят. Според известният изследовател на тази "нова" империя, продължител на Римската, Георгий Острогорски, римската държавна традиция, елинската култура, и християнската религия се превръщат в "трите кита", т.е. в една своеобразната геополитическа държавна "Света Троица" на новото време - средновековието (виж медиевистика) с неговите ценности и система заменили римската цивилизация и открили пътя за формиране през и чрез възраждането на съвременната европейска цивилизация.

Своеобразен връх в този трансмисионен обществен процес бележи управлението на император Юстиниан. Възвръщането на старата римска бойна слава чрез завоеванията на прославения му пълководец и генерал Велизарий, подигането на вселенската патриаршеска църква "Света София", основаването на известната Магнаурска школа (предвестник на съвременните университети) маркират фундамента на цивилизационния преход от античността към средновековието. Култовата императорска реплика на Юстиниан (превърнала се в крилата фраза) при освещаването на църквата "Света София"

Соломоне, аз те надминах!

символизира геостратегическата насока на новата имперска политика.

Управлението на Юстиниан с неговия правен Юстинианов кодекс от 531 г. същевременно бележи своеобразния упадък (най-ниска точка) за еврейското социално самостойно развитие. Юстиниан изисква всяка общност, включително и най-вече еврейската, да отдава почит на всеки нов император и папа. Посредством законодателството забранява на онези които

вярват в еврейските суеверия, на еретиците, на манихейците и самаряните

да свидетелстват против християни. Също така забранява да се разширяват съществуващите синагоги, да се строят нови, а на евреите, еретиците, манихеите и самаряните да влизат в местните власти. Юстиниан допуска евреите да притежават роби езичници, но онези роби които се покръстят са свободни.

Предистория на бунта[редактиране | edit source]

В самото начало на 7 век в Източната римска империя настъпват сериозни сътресения и трансформации.

През 602 г. бунт на придунавската войска довежда до убийството на Маврикий, с което се слага край на управлението на Юстиниановата династия. През 604/608 г. евреите в Сирия и в частност в Антиохия избиват гръцкото население на провинцията и града водени от старата си подтискана ненавист към ромеите.[1] През 610 г. Ираклий слага началото на управлението на империята от новата династия на Ираклионите. Същата тази 610 г. Сасанидския владетел Хосров II прави опит да отнеме Палестина от империята.

Последен еврейски опит за отвоюване на Юдея[редактиране | edit source]

В началото на 7 век евреите са само 1/10 от населението на Палестина. В сблъсъка между Персия и Византия, те вземат страната на персите подкрепяйки сасанидския пълководец Ромизан, правейки опит да отхвърлят ненавистната им римска власт.

Един отряд юдейски бунтовници убива патриарха на Антиохия (виж бунт срещу Фока), а друг провокира безредици в Тир. Юдеите от Тибериада, водени от Вениамин, подпомагат Сасанидите да завладеят Кесария срещу обещанието, че ще имат самоуправление в Юдея. През 614 г. персите завладяват свещения Йерусалим, което е хвърлена ръкавица в лицето на Ираклий и християнския свят. Ромизан отнася в Ктезифон Светия кръст поверявайки управлението на светия град на еврейския бунтовнически водач Вениамин.

Сасанидската политика[редактиране | edit source]

През 617 г. персите отнемат управлението на Йерусалим от Вениамин, прокуждайки по-буйните около 3000 юдейски бунтари извън чертите на светия град. През 626 г. Хосров II обсажда неуспешно Константинопол.

Отговорът на Ираклий[редактиране | edit source]

Империята отблъсква персите от Новия Рим и в решително морско сражение византийската флота унищожава персийската - виж битка при Нехавенд. Хосров II е убит след сражението и заменен начело на държавата от сина си Яздгард.

През 628 г. император Ираклий влиза тържествено в Ерусалим, след като Ктезифон е окупиран от византийците. Източната Римска империя си връща всички заграбени от персите реликви от светия град, включително Светия кръст, които са върнати обратно на мястото им.

Противно на очакванията, Ираклий постъпва с евреите по византийски - обявява всеобща амнистия за участвалите в бунта юдеи.

Геополитически промени[редактиране | edit source]

По времето на Ираклий официалния език в Източната Римска империя е променен от латински на гръцки. Ираклий променя владетелската титла, заменяйки римската император (imperator) с гръцката василевс (βασιλεύς). Осъществява и военно-административна реформа в империята, като на всяка от старите римски провинции поставя начело военен управител, създавайки наемна войска.

Duobus certantibus tertius gaudet[редактиране | edit source]

Персийско-византийския конфликт отслабва икономиката на двете империи и тази на Близкия изток, като на тогавашната световна сцена се появява трета велика сила - Арабския халифат, който успява да срине една от воюващите страни - Персия, налагайки ѝ исляма в шиитския му вариант, за официална религия. Все по гърцизиращата се Източна Римска империя успява да оцелее в грандиозния арабско-византийски сблъсък не без помощта на древните българи - виж обсада на Константинопол (718). Във външната си имперска политика Ираклий се стреми да си осигури стратегически съюзници и изгради геостратегически съюзи, участвайки в създаването, и привличайки на своя страна Стара Велика България начело с Кубрат, който е отгледан и възпитан във византийския императорски двор в Константинопол.

Имперската външна политика по отношение на хазарите с техния Хазарски хаганат е недотам успешна както с българите. все пак каганатът оказва решителен отпор на арабската инвазия към Източна Европа, но след провала на хазарската мисия за официална религия на каганата е обявен юдаизмът, който с оглед на мащабите на Pax Chazarica играе значима роля във формирането на ашкеназката еврейска общност според някои изследователи.[2]

След победата си в битка при Ярмук, арабите обграждат отвсякъде Ерусалим и в крайна сметка през 638 година превземат светия град на трите световни монотеистични религии. Византия се оказва неспособна сама да защити "символ верую" на европейската цивилизация, което в съчетание със загубата ѝ в битката при Манцикерт половин хилядолетие по-късно срещу селджуците, слага началото на кръстоносното движение за отвоюване на светите земи от неверниците.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Атали, Жак. Евреите, светът и парите, стр. 139-146. Рива, ISBN 954-320-002-5, 2009.
  2. Кьостлер, Артур. Тринадесетото племе - Хазарската империя и нейното наследство. Вега София ООД, ISBN 954-91957-1-6 ISBN 978-954-91957-1-2, 2006, първо издание на български.

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]