Бурбон-Парма
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Линията Бурбон-Парма (Bourbon-Parma) е странична линия на испанските Бурбони, създадена от Филип Пармски (1720–1765), третият син на испанския крал Филип V Испански. Линията се състои от следните членове:
- Мария-Изабела Бурбон-Пармска (1741–1763), съпруга на император Йозеф II
- Фердинанд херцог на Парма (1751–1802), син на Филип Пармски
- Лудвиг херцог на Парма (1773–1803), син на Фердинанд
- Карлос II Лудвиг Пармски (1799–1883), син на Лудвиг
- Карл III Пармски (1823–1854), син на Карлос II
- Роберто I Бурбон-Пармски (1848–1907), син на Карлос III
- Алиция Бурбон-Пармска (1849–1935), дъщеря на херцог Карл III от Парма
- Елиас Бурбон-Пармски (1880–1959), син на Роберто I
- Сикст Фердинанд Бурбон-Пармски (1886–1934), син на Роберто I
- Франц Ксавиер Бурбон-Пармски (1889–1977), син на Роберто I
- Зита Бурбон-Пармска (1892–1989), последната императрица на Австрия, дъщеря на Роберто I и съпруга на император Карл I (Австро-Унгария)
- Феликс Бурбон-Пармски (1893–1970), син на Роберто I, женен за Шарлота (Люксембург).
Наследниците на Феликс и Шарлота са всички велики херцози на Люксембург, които са също от Дом Бурбон-Парма. В Люксембург обаче предпочитат старото име Насау (линия по майка).
Последния глава на фамилията е Карлос Хуго Бурбон-Пармски (1930–2010), син на Франц Ксавиер.
