Бургаско езеро
Бургаското езеро или Вая (до 1942 г. Ваякьойско езеро [1]) е плитък лиман на брега на Черно море, западно от Бургас. То е най-голямото естествено езеро в България. Дължината му е 9,6 км, ш. 2,5 - 5,0 км., площ 28 кв. км, дълб. до 13 м. Отделено е от морето посредством пясъчната коса Кумлука.
Образувано в края на плиоцена. Солеността на водата е около 4 - 11% и е със значителни сезонни и годишни колебания. Свързано е с морето чрез канал с шлюз. Подхранва се предимно от речните води. В западната част се вливат Айтоска река, Съндердере и Чукарска река. Прехвърлят се пресни води и от Мандренското езеро.
Дъното на Бургаското езеро е покрито с глинести наноси. До североизточната част на езерото има няколко малки блатни водоема, а в северозападната му част са изградени рибарници. Бреговете му са обрасли с водолюбива растителност, главно тръстика. Сега водите са силно замърсени. Зарибява се с шаран.
Над езерото минава Виа Понтика - една от големите въздушни магистрали на мигриращи птици от цяла Европа. В него гнездят 254 вида птици, 61 от които са включени в Червената книга на България.
[редактиране] Бележки
- ↑ Енциклопедия "България", 1978 г., т.1, стр.613, БАН
.svg){kind=small}
