Бургас - Александруполис (нефтопровод)
 |
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: осъвременяване на информация. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Нефтопроводът Бургас-Александруполис е международен енергиен проект за нефтопровод от Бургас на Черно море до Александруполис на Егейско море.
След изграждането му той ще представлява алтернативен път, който заобикаля танкерния трафик в проливите (Босфора и Дарданелите) и създава нов път за пренос на нефт от Русия, Кавказ и Средна Азия до европейските пазари.
За целта трябва да се изгради нефтопровод с дължина 279 км, като по-голямата част от трасето ще минава през България. Предвижда се капацитетът на петролопровода да е за пренос на 35-50 милиона тона годишно, а стойността на проекта - около 1 милиард ам. долара.[1]
Съдържание |
История [редактиране]
Споразумението за сътрудничество в изграждането и експлоатацията на петролопровода Бургас-Александруполис е подписано в Атина на 15 март 2007 г. от руския президент Владимир Путин, българския министър-председател Сергей Станишев и гръцкия му колега Костас Караманлис.
Финансиране [редактиране]
През февруари 2008 г. в Амстердам е регистрирана международна проектна компания "Транс Болкан Пайплайн BV", която ще е собственик на петролопровода.[2]
Русия притежава мажоритарния дял от 51% чрез руския консорциум ОСО "Трубопроводньй Консорциум "Бургас - Александруполис", който включва 3 държавни руски компании - "Роснефт", "Транснефт" и "Газпром нефт".
Гърция участва с 24,5% чрез консорциума между "Хеленик Петролиум" и "Траки" с 23,5% и Гръцката република с 1%.
България участва с 24,5% чрез компанията "Проектна компания Бургас–Александруполис БГ" АД. В нея по 50% имат държавните фирми "Техноекспортстрой" ЕАД и "Булгаргаз холдинг" ЕАД.
Проект [редактиране]
Според доклада за оценка на въздействието върху околната среда на проекта (ОВОС), огласен от екоминистерството, вариантите за разтоварване на танкерите в Бургаския залив са 2: единият е чрез платформи по средата на залива, а вторият - чрез разширение на пристанище Росенец.
Платформите ще са 2, като 1-та ще е срещу Поморие, другата - срещу Черноморец, и ще са отдалечени на 8-9 км от брега. Те ще са свързани с подземни тръби с нефтения резервоар на нефтопровода в близост до рафинерията на "Лукойл". Според екоцоенката така танкерите ще се виждат дори от Несебър.
Вторият вариант е да се направи разширение на пристанище Росенец с естакада и оттам да тръгват тръбите към нефтените резервоари.[3]
През декември 2011 г. българското правителство се оттегля от проекта.
Критика и протести [редактиране]
При голям разлив ще бъде засегнат целият Бургаски залив, възможно е да бъде отровено и морето на Турция.[3]
През май 2009 г. в Община Поморие се провежда референдум, на който 98,97% от общо гласувалите се обявяват срещу изграждането на „Бургас - Александруполис“.[4]
Бележки [редактиране]
- ↑ http://business.club.bg Цена на петролопровода.
- ↑ Транс Болкан Пайплайн BV" е името на МПК за Бургас-Александруполис
- ↑ а б 445 танкера идат към Бургас, направим ли нефтопровода, http://www.burgasinfo.com
- ↑ Поморие:”Не” на ”Бургас-Александруполис”, dnes.dir.bg от 16 май 2009, посетен на 8 декември 2011
Външни препратки [редактиране]
- Доклад за оценката на въздействието върху околната среда на проекта за строеж на петролопровода "Бургас-Александруполис" върху българската територия
