Буребиста
| Буребиста | |
| цар на Дакия | |
 Паметник на Буребиста в Оръщие | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 44 г. пр.н.е.
|
| Буребиста в Общомедия | |
Буребиста (на старогръцки: Βοιρεβίστας) е цар на даките и гетите, който за първи път обединява техните племена и ги управлява между 82 и 44 г. пр.н.е. Той повежда грабителски и завоевателни походи в Централна и Източна Европа, подчинявайки повечето съседни племена. След заговора срещу него и убийството му империята се разпада на няколко по-малки държави.
Изграждане на държавата на Буребиста[редактиране | редактиране на кода]
Създаването на латенски тип икономика през III-II век пр. Хр. се създава йерархична система в племенните обединения. Такива обединения се срещат както при трансилванските даки (по времето на цар Рубобост), така и при молдовските и влашките гети (със център Арджедава). Буребиста пръв създава племенен съюз между даките и гетите.[1]
По принцип племенният съюз е слабо централизирана държава с военна организация подобна на тази на елинистическите царства.[1] Не е известна точната степен на централизация, като някои археолози, например К. Локиър, дори отричат съществуването на същинска държава, тъй като археологическите доказателства показва много регионални традиции, а приликите са малко. Други археолози, например А. Дяконеску, считат, че е съществувала централизирана държава. Поради многото археологически фактори не е ясно която теория е правилна.[2]
Смята се, че по времето на Буребиста в местното общество се формира робство, подобно на това в Древна Гърция и Древен Рим, но повечето работа вероятно се е вършела от свободни хора.[1]
Страбон пише, че Буребиста успява да държи племената си под контрол с помощта на магьосника и прорицател Деценей, който е обучен в Египет. Подчинението на народа към Буребиста е толкова голямо, че по негова заповед те си режат вените и се напиват с вино.[3] Йорданес твърди, че главния жрец има почти царски пълномощия и учи хората на законен кодекс, известен като Белагин, както и етика, философия и естествени науки.[4]
В ядрото на империята на Буребиста е система каменни укрепления върху възвишенията в планината Оръщие.[1]
Завоевания и външна политика[редактиране | редактиране на кода]
Буребиста извършва политика за завладяване на нови територии. В поход от 60-59 г. пр.н.е. той напада и завладява келтските племена бои и тавриски, населяващи Среден Дунав в земите на днешна Словакия. След 55 г. пр.н.е. и вероятно преди 48 пр.н.е. Буребиста завладява крайбрежието на Черно море, превземайки всички гръцки колонии от Олбия (Одеса) до Аполония (Созопол), както и цялата Дунавска равнина до Балканите.[1] Страбон споменава и за поход срещу келтско племе, делящо земи с траките и илирите (вероятно скордиските).[5]
Единственият гръцки полис, с който Буребиста поддържа добри отношения е Дионисополис (Балчик).[1] Според надпис, открит в града, гражданинът му Акорнион е пръв съветник на Буребиста.[6]
В зенита на силата си, империята на Буребиста се простира от Карпатите в Словакия до Балканите и от Среден Дунав до Черно море. Страбон казва, че гетите могат да съберат армия от 200 000 души по време на война,[1] по-скоро преувеличена стойност,[7] показваща всъщност броя на способните за военна служба мъже, а не броя на войските.[1] Буребиста сериозен съперник на Римската империя, защо войската му има възможност да пресече Дунав и да ограби римските градове чак в Тракия, Македония и Илирия.[3]
През 48 г. пр.н.е. той се присъединява на страната на Помпей Велики срещу Юлий Цезар в Гражданската война на Цезар,[1] като изпраща Акорнион като посланик и военен съветник. След като Цезар побеждава, той планира да изпрати легиони да разбият Буребиста,[8] но преди да го направи, на 15 март 44 г. пр.н.е., е убит в Сената.
Смърт[редактиране | редактиране на кода]
Буребиста е убит след заговор на племенната аристокрация, която смята, че стремежът към централизация на държавата би смалил властта ѝ. След смъртта му империята се разпада с изключение на ядрото в планините Оръщие,[1] разделяйки се на няколко отделни царства.[3] Когато Октавиан Август изпраща армия срещу гетите, бившата държава на Буребиста е разделена на четири части.[8]
Памет[редактиране | редактиране на кода]
Има само три първични източника, като споменават Буребиста: Страбон, Йорданес и мраморна плочка с надпис, открита в Балчик, България (днес изложена в Националния исторически музей в София), която споменава за Акорнион.[9]
В Румъния, започвайки от 70-те години на XX век, комунистическият диктатор Николае Чаушеску използва античната история, гледана през филтъра на националистична и спорна интерпретация, известна под името протохронизъм, за да оправдае начина си на управление.[10] Например Буребиста, който е велик завоевател, е смятан просто за обединител на дакийските племена.[11]
Като част от тази тенденция през 1980 г. румънската държавна власт обявява 2050-ата годишнина от появата на „обединена и централизирана“ държава на даките при Буребиста, сравнявайки я с Румъния на Чаушеску и обявявайки непрекъснатото съществуване на страната от Буребиста до Чаушеску.[12]
Тази годишнина кара пресата да посочи някои „прилики“ между Буребиста и Чаушеску, като дори професионални историци, като например Йон Хорациу Кришан, забелязват, че похвалните думи за Буребиста силно наподобяват тези, които партийните дейци използват за Чаушеску.[10]
През 1980 г. е заснет филм за живота на Буребиста.[10]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е ж з и к Pippidi, D.M. (editor), Dicţionar de istorie veche a României, Editura ştiinţifică şi enciclopedică, Bucharest, 1976 pp.116 – 117
- ↑ Jinyu Liu, "Review of Roman Dacia. The Making of a Provincial Society", Bryn Mawr Classical Review, 12 март 2005
- ↑ а б в Strabo, Geography, VII:3.11
- ↑ Jordanes, XI
- ↑ John T. Koch, Celtic culture: a historical encyclopedia, p.550, ABC-CLIO, 2006 ISBN 1-85109-440-7
- ↑ H. Daicoviciu, p. 127
- ↑ Boia, p.184
- ↑ а б Strabo, Geography, VII:3.5
- ↑ W. S. Hanson, Ian Haynes, Roman Dacia: the making of a provincial society, 2004, Journal of Roman Archaeology, ISBN 1-887829-56-3, p. 34
- ↑ а б в Boia, p. 221
- ↑ Boia, 177
- ↑ Boia, p. 78; 125
Литература[редактиране | редактиране на кода]
Първични източници[редактиране | редактиране на кода]
Вторични източници[редактиране | редактиране на кода]
- Лучиан Боя, „Историята и легендите в румънското съзнание“
- Хадриан Дайковичу, „Даките“