Бурни устреми
Бурни устреми (на немски: Sturm und Drang) е течение в немската литература, развило се от около 1767 до около 1785 г., наричано още „епоха на гения” поради възхвалата на гения като „първообраз на висшия човек и творец”[1].
Направлението получава названието си през 1920-те год. от едноименната трагедия на Фридрих Максимилиан Клингер, в която са представени бурните устреми на едно младо поколение към емоционална освободеност и творческо себеосъществяване. Може да бъде отнесено към европейския предромантизъм.
Съдържание |
Новият поет [редактиране]
Предпоставка за възникването на течението Бурни устреми са идеите на късното немско Просвещение. В центъра на новата естетика е положена творческата гениалност. Геният черпи своята креативна енергия не от книжните знания, а от мълниеносно проблясващия божествен пламък на вдъхновението. Изгражда се представата за поета като божи наместник и върховен жрец.
Сценичен език [редактиране]
Предпочитан жанр на творците от това литературно направление става драмата. В произведенията им се разисква преди всичко конфликтът на природно одарения гений с ограниченията на съществуващия световен ред. Действащите лица често приемат облика на разбойници [2] и престъпници. Формален образец за драматурзите от Бурни устреми става творчеството на Шекспир, на мястото на поетите от античността, преди всичко гръцката.
На театралната сцена излиза простолюдната и всекидневна реч. Тя олицетворява бунта на младите писатели срещу аристократичната дворцова култура и отзивчивостта им към пренебрегвани дотогава идеали като природа, душа, народ.
По-значими представители [редактиране]
- Йохан Георг Хаман (1730–1788)
- Хайнрих Вилхелм фон Герстенберг (1737–1791)
- Кристиан Фридрих Даниел Шубарт (1739–1794)
- Йохан Готфрид Хердер (1744–1803)
- Хайнрих Леополд Вагнер (1747-1779)
- Готфрид Аугуст Бюргер (1747–1794)
- Йохан Волфганг Гьоте (1749–1832)
- Якоб Михаел Райнхолд Ленц (1751–1792)
- Фридрих Максимилиан Клингер (1752–1831)
- Фридрих Шилер (1759–1805) с неговата „Ода на Радостта“ (1785).
-
Хаман
-
Герстенберг
-
Шубарт
-
Хердер
-
Бюргер
-
Гьоте
-
Ленц
-
Клингер
-
Шилер
Българско понятие [редактиране]
В българската германистика е утвърдено понятието Бурни устреми [3], за разлика от буквалното и неблагозвучно Буря и устрем и руското Буря и натиск.
Източници [редактиране]
- ↑ Gero von Wilpert, Sachwörterbuch der Literatur, Stuttgart 1969, S. 747
- ↑ Виж драмата на Фридрих Шилер „Разбойници“ (Die Räuber), 1781
- ↑ Виж Константин Гълъбов, „Гьоте. От барок и рококо към реализъм и класицизъм в литературата“, С. НИ. 1961
