Бусинци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Бусинци
Общи данни
Население46 души[1] (15 декември 2023 г.)
4,47 души/km²
Землище10,335 km²
Надм. височина805 m
Пощ. код2486
Тел. код07732
МПС кодРК
ЕКАТТЕ07096
Администрация
ДържаваБългария
ОбластПерник
Община
   кмет
Трън
Цветислава Цветкова
(ГЕРБ; 2019)
Бусинци в Общомедия

Бусинци е село в Западна България. То се намира в община Трън, област Перник.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Бусинци се намира в планински район на 8 км от гр. Трън.

История[редактиране | редактиране на кода]

В османски регистри на джелепкешаните (данъкоплатците) селото е записвано като: Бушиндже в 1453 г., Бусинче в 1576 г.[2][3][4]; Бошенци в 1451 г.[5]; Бисинци в Четвероевангелие от ХVI в. (л. 221б, Опис I 46, 47) и в Àпостол от ХVI в. (прип. л. 148б, Опис I 78); Бусинци в 1878 г.[6] В известното „Бусинско евангелие“ XVI – XVII в., което сега се пази в криптата на храм „Св. Александър Невски" в София, има приписка от 1784 г. за Велико Грънчар, който дарил на черквата „филон басма за помен". В миналото традиционен занаят в Бусинци е грънчарството, с което се занимават почти всички жители[7] и чиито произведения се продават из различни части из българските земи и извън тях.

През 1920 година в Бусинци е основана земеделска кооперация „Плуг“. В 1934 година е основана и кооперация за застраховане на добитък. Към 1935 г. земеделската кооперация има 16 членове, а животновъдната – 13.[8]

През 1985 година селото има 67 жители.[9]

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Музей на бусинската керамика

В село Бусинци е известният „Музей на бусинската керамика", представящ уникалната бусинска керамика, наследник на средновековната българска грънчарска школа. Нейни произведения пазят Британският музей в Лондон, Лувърът и Музеят на човека в Париж, колекции в САЩ и Русия, представена е и в Българския културен център в Париж.[10] Музеят проследява как местната грънчарска традиция се развива от 17 век до съвременното изкуство на художници-керамици.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Костадин Гигов – виден бусински майстор грънчар, представя блестящо бусинската школа на Първото българско изложение в Пловдив през 1892 г., получава първа награда и парична сума, с която построява хубава къща в селото, която днес е обявена за паметник на културата, автор е на прочути съдове-крондири с фигури „Сърбина“, „Гърка“, „Албанеца“, „Румънеца“, на фигура на цар Фердинанд и др. Негов син е Петър Гигов, прославил България с бусинската керамика по света.
  • Петър Гигов (1915 – 1991) – с прозвище Маука, един от най-изявените потомствени бусински майстори керамици, прославил България с бусинската керамика по света, негови творби притежават Британският музей в Лондон, Лувърът и Музеят на човека в Париж, също и Българският културен център там, музейни сбирки и колекции в САЩ, Япония и Русия.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg
  2. Стойков, Р. Наименования на български селища в турски документи на Ориенталския отдел на Народната библиотека „В. Kоларов“ от ХV, ХVI, ХVII и ХVIII в., т. 1 ­ 1961, стр.378
  3. Стойков, Р. Селищни имена в западната половина на България през ХVI в. (по турски регистър за данъци от 984 / 1576 – 77 г.). ­ Eзиковедско-етнографски изследвания в памет на академик Стоян Романски. С., 1960, стр.445
  4. Извори за Българската история. С. БÀН. Т. ХVI, 1972 (Турски извори), стр.175
  5. Извори за Българската история. С. БÀН. Т. ХIII, 1966 (Турски извори), стр.363
  6. Руска триверстова карта от 1878 г. Поправена и допълнена през 1904. С., 1932.
  7. Вакарелски, Христо. Етнография на България. София, Наука и изкуство, 1977. ISBN 978-954-320-582-0. с. 360.
  8. Списък на кооперативните сдружения, действали през 1935 година, по места, София 1936, с. 33 (не е отбелязана в изданието – Трънска околия).
  9. Мичев, Николай и Петър Коледаров. Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987, София 1989, с. 50.
  10. Българският културен център в Париж пердставя

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]