Бутково
| Бутково Κερκίνη | |
| — село — | |
 | |
  Бутково  Бутково  Бутково | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Синтика |
| Географска област | Сярско поле |
| Надм. височина | 44 m |
| Население | 1472 души (2001) |
| Официален сайт | www.sintiki.gov.gr |
Бу̀тково (на гръцки: Κερκίνη, Керкини, до 1923 година Μπούτκοβο, Бутково, катаревуса Μπούτκοβον, Бутковон[1]) е село в Гърция, Егейска Македония, в дем Синтика, област Централна Македония. Селото има 1472 жители според преброяването от 2001 година.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в Сярското поле на 51 километра северозападно от град Сяр (Серес), на северозападния бряг на Бутковското езеро (Керкини).
История[редактиране | редактиране на кода]
Етимология[редактиране | редактиране на кода]
Според Йордан Н. Иванов името е от личното име *Бутко, умалително от Буто, Бутьо като Златко от Златьо от глагола бутея, вирея, развивам се буйно.[2]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
През XIX век и началото на XX век, Бутково е средищно село и пазарен център със смесено население, числящо се към Сярската каза на Османската империя. Голяма част от мъжкото население се занимава с риболов в езерото, а жените със земеделие. Бутковци са се славели като изкусни майстори-риболовци, като рибата е продавана във Валовища.[3]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873, Бутково (Boutkovo) е посочено като село с 90 домакинства, със 110 жители мюсюлмани и 120 жители българи.[4]
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
| „ | Бутково, на З от Джумая 4 часа; на Ю от Порой. Жителите се занимават най-главно с риболовство; разположено е на западния бряг на едноименно езеро. Църква, в която четата гръцки; гръцко училище с 10-ина ученици. 100 турски, 50 черкезки, 25 цигански и 40 български. Оръдията, които употребяват за ловене са канджа – голяма въдица; сапкън – копие до 5 метра дълго с бодли на края; и мрежи – грип, даул.[5] | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото брои 655 жители, от които 220 българи християни, 160 турци, 225 черкези и 50 цигани.[6] Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Бутково се състои от 520 българи екзархисти. В селото има 1 начално българско училище с 1 учител и 15 ученици.[7]
През 1912 година селото брои около 200 къщи, от които половината български, 70 турски, 30 черкезки и 10 цигански. Всички живеят в отделни махали.[3]
При избухването на Балканската война в 1912 година един жител на Бутково е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[8]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
След Междусъюзническата война в 1913 година Бутково попада в Гърция. Според преброяването от 1928 година Бутково е смесено бежанско село с 86 бежански семейства с 321 души.[9]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Пейково[10] | Πεϊκοβον | Трагудистра | Τραγουδίστρα[11] | връх в Карадаг (654,7 m) СИ над Пейково |
| Кересли | Κερεσλή | Ксирорема | Ξηρόρεμα[11] | |
| Фундулана[10] или Фундулък[11] | Φουντουλούκ | Дасорема | Δασόρεμα[11] | река в Карадаг Ю от Бутково, вливаща се в Бутковското езеро[10] |
| Кюлахли[10] | Κιουλακλή | Ватирема | Βαθύρεμα[11] | река в Карадаг Ю от Бутково, вливаща се в Бутковското езеро[10] |
| Нишан тепе[10] или Нишан Таш[11] | Νισάντασι | Оросимон | Όρόσημον[11] | възвишение в Карадаг (374,1 m) З над Каяли[10] |
| Канли[10] | Κανλή | Матомено Рема | Ματωμένο Ρέμα[11] | река в Карадаг Ю от Бутково, вливаща се в Буковското езеро[10] |
| Исмаили[10] | Ίσμαηλή Λόφος | Парсинос Лофос | Πράσινος Λόφος[11] | възвишение в Карадаг (385 m) ЮЮИ от Бутково[10] |
| Йени махала[10] | Γενή Μαχαλά | Хр. Неас Гитонияс | Χρ. Νέας Γειτονιάς[11] | бивше село ЮЮИ от Бутково над западния бряг на Бутковското езеро[10] |
| Бестаук[10] | Μπεσταούκ Λόφος | Пенде Орнитес | Πέντε Όρνιθες[11] | рид в Круша Ю от Бутково[10] |
| Сусамник[10] | Σουσαμνίκ | Сисамия | Σησαμιά[11] | връх в Круша (781 m) ЮЗ от Бутково[10] |
| Чалик махала | Τσαλίκ Μάχαλας | Гитонияс Рема | Γειτονιάς Ρέμα[11] | река Ю от Бутково, минаваща през Чалик махала и вливаща се в Бутковското езеро |
| Старо Кюлахли[10] | Παλαίο Κιουλαχλή | Влахика Ерипия | Βλάχικα Έρείπια[11] | бивше село ЮЮИ от Бутково на западния бряг на Бутковското езеро[10] |
| Армутли | Άρμουτλή | Ерипия Апидияс | Έρείπια Απιδιάς[11] | бивше село в Круша ЮЗ от Бутково, СЗ под връх Сусамник[10] |
| Роядес[10] или Каядес[11] | Καγιάδες | Врахос | Βράχος[11] | вървишение в Круша на Ю от Старошево[10] |
| Кюлахли[10] | Κιουλαχλή | Влахос | Βλάχος[11] | бивше село в Карадаг Ю от Бутково[10] |
| Ложища[10] | Λοζιστα | Амбелия | Άμπέλια[11] | възвишение в Круша (184 m) Ю от Бутково, над западния бряг на Бутковското езеро[10] |
| Кюренли[12] | Κιουρενλή | Ерипия Кранион | Έρείπια Κρανιών[11] | бивше село в Круша ЮЗ от Бутково, Ю от Старошево[10] |
| Ходжа махала[10] | Χότζα Μαχαλά | Халасмата | Χαλάσματα[11] | бивше село в Круша ЮЗ от Старошево[10] |
| Маджарка | Ματζάρκα | Просфигика | Προσφυγικά[11] | |
| Йехели[10] | Γεχελή | Ерипия Псилорахис | Έρείπια Ψηλοράχης[11] | бивше село в Круша ЮЗ от Старошево[10] |
| Чашка | Τσάσκα | Дохион | Δοχεΐον[11] |
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Бутково
Атанас Бутковски, македоно-одрински опълченец, четата на Дончо Златков[13]
Сократ Маркилов (1921 – 1993), деец на ОМО „Илинден“
- Починали в Бутково
- Асен Иванов Радославов, български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[14]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 85.
- ↑ а б Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 24.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 120-121.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 850.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 177.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 198-199. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 103 и 832.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 427. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 146). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Ιουλίου 1968. σ. 1045. (на гръцки)
- ↑ Porróïa GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 103.
- ↑ ВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 228, л. 48
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
