Бутроинци
| Бутроинци | |
  Бутроинци  Бутроинци | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 8 души[1] (15 март 2024 г.) 0,626 души/km² |
| Землище | 13,257 km² |
| Надм. височина | 950 m |
| Пощ. код | 2473 |
| Тел. код | ? |
| МПС код | РК |
| ЕКАТТЕ | 07137 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Перник |
| Община – кмет | Трън Цветислава Цветкова (ГЕРБ; 2019) |
Бутроинци е село в Западна България. То се намира в община Трън, област Перник. Старото име на селото е Бутрунидже (Бутроница), като в някои стари извори се срещат наименованията Бутронинци, Бутреинче и Бутренинче. Според изследователите името на селото произлиза от думата бутроя – която означава „дебел и мързелив човек“, производна на думата бутор – пън, дънер.[2][3][4]
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Бутроинци се намира в планински район.
Разделено е на далеч отстоящи една от друга махали: Бачиище, Скачкова махала, Тасини, Бежанци, Грамашница, Катранджии, Зарини, Кирини, Йоцини, Бошкови и Младенови. В близост до селото се намира село Филиповци.
История[редактиране | редактиране на кода]
В османски регистри селото е записвано като: Бутрунидже (Бутроница) в 1453 г., Петреиниче (Бутроинци) в 1576 г.[5]; Бутронинци в 1451 г.[6]; Бутреиниче, Бутроиниче в 1576 г.[7][8]; Бутроинци в 1878 г.[9]
В съкратен регистър на Пиротския кадилък от 1530 година Бутроинче е отбелязано като село с 12 домакинства, 4 неженени жители и една вдовица.[10]
Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]
Селото празнува Илинден на 2 август.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Мичев, Н., Коледаров, П. 1989. Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987 (второ, допълнено издание). С
- ↑ ИБИ – Извори за Българската история. С. БÀН. Т. I, 1958 (Латински извори за българската история); Т. III, 1960 (Гръцки извори за българската история); Т. ХIII, 1966 (Турски извори); Т. ХVI, 1972 (Турски извори); Т. ХХI, 1977 (Турски извори)
- ↑ Заимов, Й. 1967. Заселване на българските славяни на Балканския полуостров. Проучване на жителските имена в българската топонимия. С.
- ↑ Стойков, Р. Наименования на български селища в турски документи на Ориенталския отдел на Народната библиотека „В. Kоларов“ от ХV, ХVI, ХVII и ХVIII в., т. 1 1961, стр.379
- ↑ Извори за Българската история. С. БÀН. Т. ХIII, 1966 (Турски извори), стр.365
- ↑ Стойков, Р. Селищни имена в западната половина на България през ХVI в. (по турски регистър за данъци от 984 / 1576 – 77 г.). Eзиковедско-етнографски изследвания в памет на академик Стоян Романски. С., 1960, стр.446
- ↑ Извори за Българската история. С. БÀН. Т. ХVI, 1972 (Турски извори), стр.177
- ↑ Руска триверстова карта от 1878 г. Поправена и допълнена през 1904. С., 1932.
- ↑ Катич, Татяна и Драгана Амедоски. Съкратен регистър на Пиротски кадилък от 1530 година, Известия на държавните архиви, брой 99, 2010 г., с. 194.
| ||||||||