Бущране (Община Враня)
Вижте пояснителната страница за други значения на Бущране.
| Село
Бущране
Буштрање, Buštranje
 Бущране
|
Бущране или Бущрене[1][2][3] (на сръбски : Буштрање, Buštranje) е село в Югоизточна Сърбия, Пчински окръг, Град Враня, община Враня.
Съдържание |
География [редактиране]
Селото е разположено в полупланински район, основно край Бущренската река. По своя план е пръснат тип селище, съставено от махали. Отстои на 21,6 км. южно от общинския и окръжен център Враня, на 2,4 км. южно от село Булесовце, на 1,6 км. югоизточно от село Миланово, на 5 км. северозападно от село Русце и на север от буяновашкото село Бущране.
История [редактиране]
Няма исторически сведения за това кога е основано Бущрене. Според разкази на стари хора, бягащи от чумата жители на село Старо Бущрене се заселват на мястото на днешната махала Село. По-късно идват заселници и от други селища.[4] След време голяма част от жителите му започват да се установяват трайно в имотите си извън селото и постепенно се оформят отделни махали.[5] През 1878 г. землището на селото е разделено между Сърбия и Османската империя, като двете му части се обособяват в самостоятелни селища. Към 1903 г. селото е съставено от тринадесет махали - Село (Средорек), Кърновац, Луковска, Симоновска, Гораначка (Горанце), Билашлиска, Поречанска (Станимировска), Мутавджиска, Мишайновска, Любанска, Кал махала, Бабатренинска, Стойчиновска и Плочка и има 130 - 140 къщи.[6]
По време на Първата световна война селото е във военновременните граници на Царство България, като административно е част от Вранска околия на Врански окръг и е център на Бущренската община. [1]
Население [редактиране]
Според преброяването на населението от 2011 г. селото има 411 жители[7].
Демографско развитие [1][7][8] [редактиране]
Етнически състав [редактиране]
Данните за етническия състав на населението са от преброяването през 2002 г.[9].
Източници [редактиране]
- ↑ а б в Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, Държавна печатница, С., 1917, стр. 11
- ↑ Цвиич, Йован, 1903 : Цвиjић, J., Насеља српских земља, Књига II – Риста Николић : Врањска Пчиња, Државна штампариjа, Београд, 1903, стр.166-171
- ↑ Пчињски Поменик, Споменик Срп. Краљ. Академије Наука, XXIX, 3. (Добавката от поменика, в която е споменато селото е от началото на XIX век или 20-30 г. по-рано.)
- ↑ Цвиич, Йован, 1903 : Цвиjић, J., Насеља српских земља, Књига II – Риста Николић : Врањска Пчиња, Државна штампариjа, Београд, 1903, стр.169-170
- ↑ Цвиич, Йован, 1903 : Цвиjић, J., Насеља српских земља, Књига II – Риста Николић : Врањска Пчиња, Државна штампариjа, Београд, 1903, стр. 121
- ↑ Цвиич, Йован, 1903 : Цвиjић, J., Насеља српских земља, Књига II – Риста Николић : Врањска Пчиња, Државна штампариjа, Београд, 1903, стр. 166-168
- ↑ а б Први резултати Пописа становништва, домаћинстава и станова 2011
- ↑ УПОРЕДНИ ПРЕГЛЕД БРОЈА СТАНОВНИКА 1948, 1953, 1961, 1971, 1981, 1991. И 2002. ГОДИНЕ
- ↑ Национална или етничка припадност – 2002 г.
