Бъбрек
Тази статия е за анатомичния орган. За езерото в Рила вижте Бъбрека.
Бъбрекът (на латински: ren s. nephros) е анатомичен орган в човешкото тяло, предназначен да филтрира кръвта и да отделя токсичните вещества под формата на урина. Над бъбрека се намират надбъбречните жлези, които отделят хормони като адреналин и норадреналин. Делът от медицината, изучаващ бъбреците, се нарича нефрология.
Съдържание |
Разположение и форма [редактиране]
Бъбрекът е чифтен орган, продълговат, приплеснат в предно-задна посока и дългообразно извит, разположен по задната коремна стена зад перитонеума на нивото на XII гръден до II поясен прешлен. С горната си част бъбреците се допират до диафрагмата. Всеки бъбрек има бобовидна форма, тъмно червен цвят, дължина около 12 см, ширина 6 см и дебелина 3 см. Левият бъбрек обикновено е по-дълъг и по-тесен. Теглото на двата бъбрека е около 300 грама.
По правило десният бъбрек е разположен няколко сантиметра по надолу от левия поради близостта с черния дроб. Тази разлика е в порядъка на 2 до 3 см, но при различните индивиди може да има съществени разлики.
Бъбрекът има горен и долен край, предна и задна повърхност, медиален и латерален ръб. Към горните краища на всеки бъбрек залягат надбъбречните жлези. По медиалния му ръб, който е вдлъбнат, се разполага хилусът на бъбрека (на латински: hilum renale), през който навлизат артерия и нерви, и излизат бъбречното легенче, венозни и лимфни съдове.
Бъбрекът заляга в улея, образуван между m. quadratus lumborum и m. psoas major, по задната коремна стена. Покрит е плътно от тънка, но здрава фиброзна капсула, навън от която се разполага мастната капсула, която пък е обвита от бъбречна фасция. Тази фасция обхваща и двете надбъбречни жлези, затворена е отгоре, а отдолу е свободна, което позволява спадане на бъбреците. Описаните структури се означават като прикрепващ апарат на бъбреците.
Устройство и функции [редактиране]
Устройство на бъбрек:
1 - Бъбречна пирамида, 2 - Междулобуларна артерия , 3 - Бъбречна артерия, 4 - Бъбречна вена, 5 - Хилус, 6 - Бъбречно легенче, 7 - Пикочопровод, 8 - Малка чашка, 9 - Бъбречна капсула, 10 - Долна бъбречна капсула,
На срез бъбречната субстанция се разпределя в два слоя: външен - кора и вътрешен - сърцевина [1].
- Кората (на латински: cortex renalis) е с дебелина 5 - 10 мм.
- Сърцевината (на латински: medulla renalis) е разделена от кората на 7 до 20 бъбречни пирамиди (на латински: pyramides renales). Основата на пирамидите (на латински: basis pyramidis) е обърната към кората, а техният връх, наречен бъбречна папила (на латински: papilla renalis), е насочен централно към хилуса.
Основната структурна и функционална единица на бъбрека е нефронът. Общият брой на нефроните в двата бъбрека е около 2 - 3 милиона. Всеки нефрон се състои от следните разположени една след друга части:
- Бъбречно(малпигиево) телце, което се състои от капилярно клъбце(гломерул), покрито от капсула с два листа — външен и вътрешен.
- Проксимално извито каналче, продължение на пространството между двата листа на капсулата.
- Примка на Хенле, имаща по-тънка низходяща и по-дебела възходяща.
- Дистално извито каналче, връщащо се и допиращо се до съдовете на гломерула, при което се образува юкстагломеруларния апарат образуващ хормона ренин.
- Събирателно каналче, което се насочва към върха на пирамидата, където се отваря в малките чашки.
В нефроните се извършват три основни физиологични процеса:
- филтрация на кръвната плазма в гломерулите, в резултат на което се образува първичната урина.
- резорбция на нужни, ценни вещества за организма — вода, глюкоза, соли в каналчетата на Хенлиевата примка, при което урината се концентрира.
- секреция на ненужни съединения към каналчетата с цел да бъдат изхвърлени с урината — амоняк, урея, креатинин и др.
Бъбрека е покрит с фиброзна капсула (на латински: capsula fibrosa). Между капсулата и самия бъбрек се намира мастна тъкан (на латински: capsula adipose), предпазваща бъбрека от удари и сътресения.
Кръвоснабдяване [редактиране]
Кръвоснабдяването на бъбрека се осъществява от a. renalis.
Инервация [редактиране]
Инервацията на бъбрека се осъществява от голямо количество нервни влакна, които образуват при хилуса на бъбрека голямо сплетение plexus renalis, около a. renalis.
