Бъзак

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
В разговорния език бъзак също може да значи група дървета или храсти на бъз.

Бъзак
Sambucus ebulus bgiu.jpg
Класификация
царство: Plantae Растения
отдел: Magnoliophyta Покритосеменни
клас: Magnoliopsida Двусемеделни
разред: Dipsacales
семейство: Adoxaceae Мешковицови
род: Sambucus Бъз
вид: S. ebulus Бъзак
Научно наименование
Уикивидове Sambucus ebulus
Linnaeus, 1753
Зрял бъзак

Бъзак (Sambucus ebulus) или тревист бъз (още бъзе, бъзовляк, бъзуняк, ниско бъзе) е тревисто многогодишно растение, вид бъз, с дълго, пълзящо, силно разклонено коренище. Стъблото изправено, 1-2 m високо, набраздено, в горната част разклонено, с мека бяла сърцевина. Листата са срещуположно разположени, нечифтоперести с 5-13 продълговати до продълговато ланцетни заострени и напилени литсчета. Цветовете с бяло, 5-делно, звънчевидно венче, по-рядко розово отвън; събрани в щитовидни съцветия. Плодът е сферичен, 5-6 mm в диаметър, тъмносин до черновиолетов, сочен с 3 костилки, дълги до 3 mm Разпространен е като бурен край пътищата и населените места. Листата са нечифтоперести, срещуположни, с прилистници (ланцетни). Плодът е черна ягода. Видът не е защитен от Закона за биологичното разнообразие.

Разпространен е из цялата страна до 1800 m надморска височина. В билкарството се използва плодът (Fructus Ebuli) и коренът (Radix Ebuli), а по-рядко и цветовете (Flores Ebuli).

Цветовете съдържат незначително количиство етерично масло, циногенен гликозид и захари; плодовете - антоцианови багрилни вещества, захари, валерианова, ябълчна и винена киселина, дъбилни вещества,смоли, пектин, витамин С и др. В зелените плодове и семената се съдържа цианогенен гликозид, поради което са отровни, но сокът на зрелите плодове не е отровен. В корените се съдържат дъбилни вещества и танини.

Има диуретично, антимикробно и потогонно действие.

Билкарство[редактиране | edit source]

За медицински цели се използват корените (отвара) и плодовете (студен извлек). Зелените плодове са отровни, използват се зрелите ( при децата могат да предизвикат гадене и повръщане). Коренът се използва при ужилвания (чрез втриване) и при бъбречни заболявания (чрез отвара). При трудно уриниране и за изпотяване се прави запарка от цветовете. Гъст екстракт от плодовете - при безапетитие, анемия, отпадналост и местно втриване върху кожата при ухапване от насекоми, при хемороиди и ревматизъм.

Опасност от припознаване

Бъзака може лесно да се сбърка с бъза. Основните разлики се състоят в следните неща:

- Бъзака е храстовиден и достига до 2 метра височина, докато бъза достига до 7-8 m височина и е дърво. - Бъзака цъфти през юли-август, докато бъза по-рано - през май-юни - плодчетата на бъзака са нагоре, на бъза висят надолу

Противоракова настойка[редактиране | edit source]

Бе­ре се добре узрелият пло­д (за да има­т ле­чеб­ни свой­ства), кой­то при­ли­ча на бо­ро­вин­ка и е с поч­ти съ­ща­та го­ле­ми­на. Бере се в края на ав­густ и на­ча­ло­то на сеп­тем­ври. Не се мие. Плодчетата се нареждат в бур­ка­ни, ка­то се ре­ду­ва еди­н ред бъ­зак, еди­н ред за­хар, до­ка­то се на­пъл­ни до го­ре.Последният ред захар трябва да е по- дебел, за да не позволи ферментация.Бурканът се покрива с марля, за да може да „диша“. След то­ва се из­нася на място, къ­де­то има слън­це, за да може да фер­мен­ти­ра.Според народния лечител Петър Димков се поставя на тъмно място и се прецежда след около 40 дни, а според други източници, след две сед­ми­ци се зат­варя и се сла­га в хла­дил­ни­ка. Последните няколко дни се бърка с дървена лъжица, за да се разтвори захарта.Мо­же да се нап­равят 2, 3 или 4 бур­ка­на, но по­не два са необ­хо­ди­ми, за да стиг­нат до дру­га­та го­ди­на. Взе­ма се по ед­на чае­на лъ­жич­ка сут­рин на глад­но, 10 ми­ну­ти пре­ди хра­не­не всяка сут­рин. [1].Пак Петър Димков описва, че остатъкът от прецеждането му е служил за основа на „бъзово вино“, от което е изпивал по чаша- две вечер.

Източници[редактиране | edit source]

  1. БИЛКА МЕ СПАСИ ОТ СМЪРТОНОСЕН РАК!