Бъзак
- В разговорния език бъзак също може да значи група дървета или храсти на бъз.
| Бъзак | |||||||||||||||||||||||
 |
|||||||||||||||||||||||
| Класификация | |||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
|
|||||||||||||||||||||||
Бъзак (Sambucus ebulus) или тревист бъз (още бъзе, бъзовляк, бъзуняк, ниско бъзе) е тревисто многогодишно растение, вид бъз, с дълго, пълзящо, силно разклонено коренище. Стъблото изправено, 1-2 m високо, набраздено, в горната част разклонено, с мека бяла сърцевина. Листата са срещуположно разположени, нечифтоперести с 5-13 продълговати до продълговато ланцетни заострени и напилени литсчета. Цветовете с бяло, 5-делно, звънчевидно венче, по-рядко розово отвън; събрани в щитовидни съцветия. Плодът е сферичен, 5-6 mm в диаметър, тъмносин до черновиолетов, сочен с 3 костилки, дълги до 3 mm Разпространен е като бурен край пътищата и населените места. Листата са нечифтоперести, срещуположни, с прилистници (ланцетни). Плодът е черна ягода. Видът не е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Разпространен е из цялата страна до 1800 м. надморска височина. В билкарството се използва плодът (Fructus Ebuli) и коренът (Radix Ebuli), а по-рядко и цветовете (Flores Ebuli).
Цветовете съдържат незначително количиство етерично масло, циногенен гликозид и захари; плодовете - антоцианови багрилни вещества, захари, валерианова, ябълчна и винена киселина, дъбилни вещества,смоли, пектин, витамин С и др. В зелените плодове и семената се съдържа цианогенен гликозид, поради което са отровни, но сокът на зрелите плодове не е отровен. В корените се съдържат дъбилни вещества и танини.
Има диуретично, антимикробно и потогонно действие.
[редактиране] Билкарство
За медицински цели се използват корените (отвара) и плодовете (студен извлек). Зелените плодове са отровни, използват се зрелите ( при децата могат да предизвикат гадене и повръщане). Коренът се използва при ужилвания (чрез втриване) и при бъбречни заболявания (чрез отвара). При трудно уриниране и за изпотяване се прави запарка от цветовете. Гъст екстракт от плодовете - при безапетитие, анемия, отпадналост и местно втриване върху кожата при ухапване от насекоми, при хемороиди и ревматизъм.
Опасност от припознаване
Бъзака може лесно да се сбърка с бъза. Основните разлики се състоят в следните неща:
- Бъзака е храстовиден и достига до 2м височина, докато бъза достига до 7-8м височина и е дърво. - Бъзака цъфти през юли-август, докато бъза по-рано - през май-юни - плодчетата на бъзака са нагоре, на бъза висят надолу
[редактиране] Противоракова настойка
Бере се добре узрелият плод (за да имат лечебни свойства), който прилича на боровинка и е с почти същата големина. Расте в края на август и началото на септември. Измива и се слага в буркани, като се редува един ред бъзак, един ред захар докато се напълни до горе.Последният ред захар трябва да е по- дебел, за да не позволи ферментация. След това се изнася на място, където има слънце,за да може да ферментира. След две седмици се затваря и се слага в хладилника. Последните няколко дни се бърка с дървена лъжица, за да се разтвори захарта.Може да се направят 2, 3 или 4 буркана, но поне два са необходими, за да стигнат до другата година. Взема се по една чаена лъжичка сутрин на гладно, 10 минути преди хранене всяка сутрин. [1]
