Българи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за българския етнос. За гражданите на Република България вижте Население на България. За други значения вижте Българи (пояснение).

Българин пренасочва насам. За други значения вижте Българин (пояснение).

Българи
Ethnic Bulgarians.jpg Борис ІХристо БотевВасил ЛевскиВаля БалканскаВасил АприловХристо СтамболскиДимчо ДебеляновВеселин Топалов
Общ брой 7 – 8 милиона[1]
Значителен
брой в
Флаг на България България:5 664 624 (2011)[2][3]

Флаг на Украйна Украйна: 204 574-500 000 (2001)[4][5]
Флаг на Испания Испания: 172 634 – 300 000 (2010)[6][7]
Флаг на Великобритания Великобритания: 100 000-150 000 (2010)[8]
Флаг на САЩ САЩ: 95 568-300 000 (2011)[9][10][11][12]
Флаг на Италия Италия: 51 134-130 000 (2010)[13][14]
Флаг на Молдова Молдова: 79 520-230 000 (2004)[15][16]
Флаг на Германия Германия: 93 889-100 000 (2011)[17][18]
Флаг на Гърция Гърция: 75 000 Флаг на Аржентина Аржентина: 70 000-80 000[19]
Флаг на Бразилия Бразилия: 62 000 (2006)[20]
Флаг на Канада Канада: 50 000-70 000 (2011)[21][22]
Флаг на Франция Франция: 35 000 (2008)[23]
Флаг на Австрия Австрия: 35 000 (2010)[24]
Flag of Cyprus.svg Южен Кипър: 19 197 – 35 000 (2010)[25][26]
Флаг на Русия Русия: 31 965 (2002)[27]
Флаг на Сърбия Сърбия: 20 497 (2002)[28]
Флаг на РЮА РЮА: 20 000 (2008)[29]
Флаг на Белгия Белгия: 18 000 (2011)[30]
Флаг на Нидерландия Нидерландия: 10 000-15 000 (2010)[31]
Флаг на Полша Полша: 10 000-15 000 (2011)[32][33]
Флаг на Румъния Румъния: 8 092 (2002)[34]
Флаг на Чехия Чехия: 7 387 (2011)[35]
Флаг на Португалия Португалия: 7 202-15 000 (2011)[36][37]
Флаг на Казахстан Казахстан: 6 915 (1999)[38]
Флаг на Унгария Унгария: 5 000 (2008)[39]
Флаг на Словакия Словакия: 5 000 (2010)[40]
Флаг на Словения Словения: 5 000 (2010)[41]
Флаг на Обединени арабски емирства Обединени арабски емирства: 5 000 (2008)[42]
Флаг на Австралия Австралия: 4 902-20 000 (2006)[43][44]
Флаг на Швейцария Швейцария: 4 500 (2011)[45]
Флаг на Дания Дания: 4 200 (2011)[46]
Флаг на Швеция Швеция: 4 000 (2010)[47]

Флаг на Република Ирландия Ирландия: 4 000 (2010)[48]
Език Български език
Религия Православно християнство, Ислям, други
Сродни етно групи Според някои източници – т.нар. македонска нация,[49][50] доколкото според други такава не съществува в етнически смисъл.[51]
Част от серията статии
за българите
Coat of arms of Bulgaria.svg

Българска култура
Литература · Музика · Изкуство
Кино · Имена · Кухня
Хора · Носии · Спорт

По региони и страни
(включително диаспората)

Република Македония
Сърбия
Румъния · САЩ · Унгария
Гърция · Източна Тракия
Малоазийски българи
Банатски българи
Бесарабски българи
Карашовени
Българи-мюсюлмани (Помаци)
Горани · Гагаузи

Религия
Православие · Ислям
Католицизъм · Протестантство

Диалекти
на българския език

източни (рупски) · западни
(торлашки · шопски · македонски)
банатски

История · Владетели

Географско разпределение на балканските народи през 1847 г. според френско-австрийския геолог Ами Буе (българите в бежово).
Географско разпределение на балканските народи през 1880 г. според немско-британския картограф Ернст Равенщайн (българите в оранжево).
Географско разпределение на българите (в зелено) през 1912 г. според българския учен академик проф. Анастас Иширков.
Българче бие тъпан

Българите са южнославянски [52][53][54] балкански народ (етнос),[55][56][57], чийто майчин език е българският. Освен в България, български емигрантски общности живеят в редица европейски страни като Испания, Великобритания, Италия, Гърция, Германия, Франция, Русия, както и в САЩ, Канада, Аржентина и Бразилия. Български общности живеят в балкански и други страни около региона като Република Македония, Сърбия, Турция, Гърция, Албания, Косово, Украйна, Молдова и Румъния.

Географско разпределение[редактиране | edit source]

Повечето българи живеят в България, където са над 6 милиона[58] и съставляват 85% от населението. Броят на българските емигранти, напуснали страната от средата на 20 век, се оценява на повече от 500 000 души, а сега българите емигранти с техните потомци, емигрирали през всички периоди, са около 1 500 000. Страните с най-много български емигранти са Съединените щати, Испания, Великобритания, Италия, Германия, Бразилия, Аржентина, Канада, Русия и Франция. Български общности в чужбина – етнически, емигрантски, студентски и др. има в около 70 страни. Повечето от тях са създали организации, които имат най-различни цели.[59] Българските културно-просветни организации водят началото си от една от първите български организации по света – „Българска седянка“ в Прага (1880). През 2000 г. по идея на инж. Антон Стамболийски се създаде Международен съюз на българите, живеещи в Средна Европа със седалище в Прага. В Съюза членуват българските дружества от Австрия, Чехия, Унгария, Словакия, Полша и като гост – Румъния (Арад).

Български общности живеят в Република Македония, Сърбия, Гърция, Албания, Украйна и Молдова (бесарабски българи) и в Румъния (банатски българи). Официално признати български малцинства има в Сърбия, Украйна, Молдова, Румъния, Унгария и други държави. Официално според властите на Македония по преброяване в 2002 г., като българи се определят около 1417 души, всъщност обаче над 75 500 [60] македонски граждани вече имат българско гражданство към юни 2012 г., което са получили на базата на деклариран български произход, а десетки хиляди други македонски граждани също очакват да получат такова. В България е широко разпространено мнението, че етническите македонци в Р. Македония и шопите – торлаци в Източна Сърбия са многобройни етнополитически дезориентирани българи, до началото на 20-ти век те не са имали друго етническо самоопределение освен българско, което като цяло е потвърдено от историците на запад.

Българи извън днешните граници на България:

Исторически общности

Емигрантска диаспора

Етимология и употреба[редактиране | edit source]

В латинските хроники етнонимът българи се среща за първи път като Vulgares (334 година). За първо официално свидетелство за българите с този етноним историческата наука приема споменаването на българите („Ziezi ex quo Vulgares“) в късноантичен латински сборник, достигнал до нас в няколко преписа, писани IV-V век. Текстът е част от списък със синовете на библейския Сим и народите, които произлизат от тях. „Ziezi ex quo Vulgares“ се превежда, като „Зиези, от който са българите“, където Зиези е син на Сим и внук на Ной. В арабските извори името се среща като бурджан, докато с булгар са отбелязвани Волжките българи.[61] Съществуват най-различни предположения и хипотези за произхода на етнонима българи, подобно за говорения от тях език и етническият им произход. Не е изяснен и въпросът дали българи е епоним (т.е. самоназвание) или име дадено от друг народ. Трябва да се има предвид, че името българи наподобява различни думи от алтайски и индоевропейски произход, които съдържат корена „бълг“, „блъг“, „булг“ и т.н.

Най-старото предположение дава византийският автор Йосиф Генезий (X в.), според когото „българи“ идва от някой си господар Булгар. Следва предположението, което свързва „българи“ с името на река Волга, което в латинските езици е Булга. Първо то е застъпено от Никифор Григора (1294-1359) и е валидно до края на Средновековието и дори през време на Българското възраждане Христофор Жефарович, Паисий Хилендарски, Константин Фотинов, Петко Славейков, както и от българския учен Иван Шишманов. Но тази теория вече е почти напълно отхвърлена.[62][63]

През Възраждането се появяват и версиите на Спиридон Габровски – „българи“ идва от родоначалника Болг; Георги Раковски – от благ; Цани Гинчев – от река Буг.[61] През 18-19 век въпросът интересува и европейската историческа и филологическа наука. М. Катанчич смята, че „българи“ идва от боляри, австрийският географ Вилхелм Томашек през 1872 година дава мнение, че българи означава „смесен народ“, „смес от народи“ от тюрко-монголското булга (булгамак) – размесвам, смесвам, мнение възприето от Васил Златарски и Стоян Младенов. Унгарския тюрколог Г. Вамбери през 1882 година изказва теза, че „булгар“ означава „бунтовник, метежник, въстаник, неспокоен народ“, теза възприета от Й. Немет и отчасти от езиковеда Д. Дечев. Според обяснението на Б. Симеонов „булгар“ може да се тълкува като „потомци на булгара“, като под булгара се има предвид бозайник от рода на белките, който е възможно да е бил тотемно животно на прабългарите.[61] Сред по-новите тълкувания появили се след лансирането на иранската хипотеза за произхода на прабългарите са, че думата произхожда от осетинската дума „бългерон“, т.е. „човек, който живее в покрайнината“ или се прави връзка с афгански език, където „булгар“ означава „човек, обитаващ отвъд планината“. Други предположения са, че „бълг“ изразява идеята за живот, човек, общност и трябва да бъде тълкувана като „хора“, „човеци“ или че българин означава „велик човек“ и т.н.[61]

От Възраждането насетне думата „българи“ се използва за обозначаване както на народностната (или етническа) група българи, а след създаването на новата българска държава и за нейните гражданите.[64] От юридическа гледна точка термините „българин“ и „български гражданин“ имат различен смисъл, тъй като българи могат да бъдат и чуждестранни граждани с български произход и национално съзнание. [65] Същевременно, български граждани могат да бъдат лица с небългарска етническа принадлежност.[66]

Произход[редактиране | edit source]

Според най-разпространената теория българската народност се формира в резултат на сливането на три племенни общности на Балканския полуостров в периода V – X век -траки , славяни и прабългари. На практика етногенезиса на днешния български народ е по-комплексен. През V-VI век българската група от славяните заселва Мизия, Тракия и Македония, където се смесват с потомците на елинизираните и романизирани траки, илири и други народи, като готи, сармати, келти, даки и елини . Втората фаза в образуването на етническия облик на съвременния български народ започва със създаването на Дунавска България от Аспаруховите прабългари и със заселването на Куберовите прабългари в днешна Македония през VII век, преминава през унифицирането на правото, административното устройство в държавата от хан Крум (803-814 г.) и завършва през IX-X век с приемането на християнството за единна религия и въвеждането на старобългарския език за официален в страната [67]. През този период и в следващото хилядолетие към етногенезиса на българите допринасят власи, гърци, кумани, печенеги и други индоевропейски и тюркски народи прииждащи към българските земи.

От друга страна, според някои от именитите антрополози от 20-ти век, като Уилям Рипли, Карлтън Кун и Бертил Лундман, българите са народ преобладаващо от средиземноморски расов тип, с някои неизяснени протопонтийски, алпийски и нордически примеси, чиито корени водят към неолита. След развитието на популационната генетика през 21-ви век започват изследвания на българския ДНК-профил. Установено е, че той се доближава до този, описан при повечето европейски популации. Сред праисторическите събития, отбелязани в наблюдаваните хаплогрупи, най-голям е приноса на местните ловци-събирачи от мезолита. Българският генетичен фонд носи също следи от постледникова реколонизация от различни убежища и експанзията на неолитните земеделци от Близкия Изток. Според резултатите от анализа на Y-ДНК и мтДНК, българите принадлежат към групата на европейските популации, но са разположени малко встрани от основния клъстер. Генетично, днешните българи са по-тясно свързани със съседните балкански популации (македонци, сърби, румънци, гърци и албанци), отколкото с останалите европейци. Българите се различават в доста по-висока степен от днешните обитатели на Близкия, Средния Изток и Северна Африка, отколкото от тези на Европа. Генетичните тестове извеждат като основни фактори за биологично сходство или различие географската близост, съответно – географските бариери, докато употребата на сходен език има много по-малко значение.

Възраждане[редактиране | edit source]

С ликвидирането на Втората българска държава в края на 14-ти век населените с българи земи минават под управлението на Османската империя. Освен държавата е ликвидирана и самостоятелната Българска патриаршия, в резултат на което настава значителен духовен и етнорелигиозен упадък. По време на османското владичество не се е боравило с етнически категории в процеса на администриране. Населението било разделено на религиозни общности: правоверни и неверници, включени в законово признати религиозни общества (миллети). Такива били мюсюлманския миллет и източноправославния – рум миллет. Като част от рум миллета, българите без съмнение имали съзнанието, че принадлежат към отделна езикова общност, но тя не създавала толкова силни чувства на привързаност. [68] След Великата френска революция, през 19-ти век започва възход на национализма в Европа, включително и в Османската империя и започнал разпад на рум миллета. По Българските земи започва процес на национално Възраждане. В резултат на започналите църковно-национални борби през 1861 г. била призната Българската уния, а през 1870 г. и самостоятелна Българска екзархия и така бил признат отделен Булгар миллет или български народ. Този процес на разпадането на милетската система през 19 век съвпада със създаването и укрепването на Третата българска държава, в която се влива голяма част от Булгар миллета. По стечение на историческите обстоятелства, част от от Булгар миллета се откъсва от българската нация и става част от други нации. Част от мюсюлманския миллет в лицето на българите мюсюлмани, също се включва в създаването на българския етнос.

Вероизповедания[редактиране | edit source]

Църква „Света Неделя“

Религиозните българи се определят предимно като православни християни, а ислям изповядват ок. 130,000 души. Малка част изповядва римокатолицизъм, протестантство или други религии.

Език[редактиране | edit source]

Българският език е индоевропейски език от групата на славянските езици и южнославянските езици. Той е официалният език на Република България и един от 23-те официални езика на Европейския съюз. Българският език е плурицентричен език – има няколко книжовни норми. Наред с основната, използвана в България, съществуват македонска норма, която също използва кирилица и банатска норма, която използва латиница.

Сродни езици[редактиране | edit source]

Езикът на българите е сроден с езиците на другите южни славяни – сърби,черногорци, хървати, бошняци, словенци. На много литургии в православни църкви се използва един църковнославянски език при руснаците, украинците, беларусите, българите и сърбите.

Етнография[редактиране | edit source]

Българите в България се делят на седем големи етнографски групи, при които се срещат някои различия в говора. Това са шопите, добруджанците, тракийците, хърцоите, македонците, рупците и балканджиите.

Култура[редактиране | edit source]

Литература[редактиране | edit source]

Българска литература наричаме българската национална литература създадена и писана на български език, през периодите старобългарска, възрожденска, следосвобожденска, между двете войни, литература след втората световна война – период на комунистическата реалистическа литература, модерна или най-нова литература след 1989 година (в някои случаи можем да я наречем постмодерна литература).

Музика[редактиране | edit source]

Българската музика, наред с българският език е основна етноопределяща черта на българската култура. Тя е съществен принос на българите към европейската и световна музикална култура. Съдържа характерни особености (неравноделни тактове, безмензурни мелодии, оригинален инструментариум), които са уникални и непознати в музиката на европейските народи. За да бъде една музикална творба класифицирана като българска, трябва да е съобразена с няколко основни изисквания, т.е. музикалните изразни средства да носят български черти:

  1. Да има типичен български метро-ритъм.
  2. Да притежава българска ладово-тонална мелодика.
  3. Ако е вокална творба, да е на български език.

България условно се разделя на няколко исторически обособени етнографски области, всяка от които има своите особености по отношение на музикално-танцовия си фолклор. Най-общо фолклорните области в България са три: Тракийска (Горнотракийската низина, Родопите, Подбалкана и Предбалкана, и Североизточна България), Мизийска (Северозападна и Средна Северна България) и Македонска(Пиринско). Като подобласти на Тракийската област със свои регионални особености се открояват Родопите, Странджа, Сливенско-Котленския район и Ямболския район. В близкото минало тази област е обхващала и Гръцка (Западна) Тракия и Турска (Източна) Тракия. В момента тракийският музикално-танцов фолклор на Западна Тракия е запазен и се практикува от местното гръцко население. Подобни малки, но добре обособени фолклорни райони са Добруджанския район (Добрич, Силистра, Русе и Разград) и Шопския район (Софийско, Пернишко). Фолклорът на Пиринския район представлява част от обширната македонска област от българското фолклорно землище.

Изкуство[редактиране | edit source]

Архитектура[редактиране | edit source]

Архитектурата заема важно място в културното развитие на народите, населявали българските земи. Територията на България е богата с разнообразни архитектурни паметници, построени от различни народи при различни епохи. Развитието на архитектурата в България минава през седем периода: от възникването ѝ до създаването на българската държава (VII век), средновековна българска държава (VII – XIV век), османско владичество (края на XIV – втората половина на XVIII век), Възраждане (втората половина на XVIII – 1877), от Освобождението (1878 – 1944), 1945 – 1980, 1980 – до наши дни.

Кино[редактиране | edit source]

За начало на кинематографията в България се счита филмът на Васил ГендовБългаран е галант“ (1915). От 1915 до 1948 година (когато се национализира кинопроизводството) са създадени 55 филма. По време на Отечественофронтовската власт се предпочитат филми с историческа и идеологическа насоченост, като се осъществява строг контрол от държавата и някои филми са спирани или сваляни от екраните. Най-голямото студио по това време е киностудио „Бояна“.

През 1997 г. започва историята на Международния София Филм Фест, който през 2010 година беше акредитиран от Международната федерация на асоциациите на филмовите продуценти (FIAPF) като фестивал с конкурс за първи и втори игрални филми. София Филм Фест е включен в класацията на сп. „Варайъти” (Variety) на 50-те топ фестивала, които не бива да се пропускат.

Спорт[редактиране | edit source]

Кухня[редактиране | edit source]

Сред най-типичните храни за българската кухня са киселото мляко, баницата, тараторът, червената печена чушка, гювечето, бобената чорба, агнешкото чеверме, туршията, киселото зеле, мусаката, зелевите и лозовите сарми, шопската салата, кебапчето и други. Практически непознати извън Балканския полуостров напитки са и традиционните за българите ракия и боза. Българската нация е съставена от множество различни етноси, като всеки от тях е оказал влияние върху съвременния бит на българина, включително и в областта на кухнята. Траки, гърци, римляни, прабългари, славяни, както и много други племена и народи, заселвани по територията на днешна България, са дали отражение върху тази традиция още в древността. Археологическите данни сочат, че основните съставки на древната кухня в нашите земи са били традиционните за района зеленчуци – зеле, морков, цвекло, ряпа, лук, чесън; различните видове месо – овче, козе, свинско, говеждо, птиче, дивеч; зърнените храни – просо, овес, ечемик, ръж, пшеница; както и бобовите растения – бакла, леща, грах, фий. Една от характерните особености на българската кухня е, че повечето продукти в едно ястие, се обработват топлинно едновременно. Това важи особено при печивата и обяснението е просто – в миналото домакинствата почти не са имали собствени фурни, а са отнасяли подготвеното за печене ястие в обществени фурни. Дори с навлизането на модерните технологии, тази традиция на приготвяне се запазва в голяма степен. В българската кулинарна традиция са характерни предимно салатите от пресни или термично обработени зеленчуци – домати, чушки, краставици, лук, зеле, моркови, ряпа, картофи. Основни подправки са солта, олиото, оцетът, червеният и черният пипер, магданозът и копърът. Емблематични за българската кухня са салати като „Шопска“, „Снежанка“ и др. През зимата често се консумират консервирани салати – туршии. Към салатите условно могат да бъдат причислени различни зеленчукови сосове като кьопоолу и лютеница.

Обреди и обичаи[редактиране | edit source]

Българите имат много обреди и обичаи, част от които са уникални, които произлизат от съчетаването на езическите и християнските разбирания за света и космоса. Те обикновено са подредени в календарна последователност. Най-известни са сурвакането – характерен за Нова година обичай, известен в цялата страна; хамкането – изпълняван на Сирни заговезни, когато всички в семейството се опитват да уловят само с уста сварено обелено яйце, халва или въглен, завързани на края на конец, закачен на тавана, който се върти около трапезата. Мартеници пък се връзват за здраве на първи март, когато започва краят на зимата. Характерни за българското народно творчество са уникални килими, народна керамика, украшения и облекло (сред което особено популярни са народните носии, създавани като произведение на изкуството, както и традиционните цървули). Музикални инструменти, на които се изпълнява българска народна музика, са гайда, кавал, гъдулка, тъпан, тамбура и тарамбука. Народните песни са най-често обредни, юнашки, хайдушки, исторически и социално-битови, но най-стари всъщност са митичните, първите сведения за които има от IX в., които отразяват анимистичните разбирания на българите, преди покръстването за слънцето, самодивите, орисниците, змейовете и ламите.

Лазаруването е най-важната традиция в обредната система от момински пролетни обичаи. Тогава се събира цялото село и потенциалните свекърви и ергените оглеждат нагиздените моми, за да изберат своите бъдещи снахи и съпруги. Великден, Възкресение Христово, е най-значимият религиозен празник. Датата на Великден зависи от първото пълнолуние след деня на пролетното равноденствие. Червени великденски яйца се боядисват на Велики четвъртък. С първото боядисано в червено яйце бабата чертае кръстен знак по челата на децата, за да са здрави и румени през годината. На Велики Четвъртък се подновява квасът и се замесва тестото за великденските хлябове и козунаци. През празничните дни се играят хора, а момите и ергените връзват люлки и се люлеят, като пеят обредни песни.

Коледуването e най-значимият в обредно отношение зимен празник и сред най-големите годишни празници, известни по цялата българска етническа територия. Коледарите пеят за щастие в семейството и придобивки в стопанството.

Кукерските обреди се осъществяват от мъже, предрешени като зверове или типични персонажи (бабата, дядото, царят, бирникът), винаги с маски на главите, често с чанове на пояса и с кожуси с козината навън. Те танцуват по улиците, за да изплашат лошите сили и да пропъдят студа и извършват обредни действия като оран, сеитба и други за плодородие и здраве.

Нестинарството е танц на босо в жарава, но в него има религиозен смисъл. Обичаят днес е автентично запазен в няколко странджански села, сред които се отличават тези в Българи и Кости.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Lewis, M. Paul (ed.). Bulgarian. // Ethnologue: Languages of the World, Seventeenth edition. SIL International, 2013. Посетен на 7 декември 2013.
  2. [1], от сайта на НСИ
  3. [2]
  4. Министерство на външните работи. Българска общност. Посолство на Република България Киев, Украйна, посетен на 4 август 2013
  5. [3]
  6. http://www.ine.es/prensa/np648.pdf
  7. http://www.air.bg/uf/In_flight/Broi/58.pdf
  8. [4]
  9. [5]
  10. [6]
  11. http://19min.bg/news/8/12832.html
  12. [7]
  13. [8]
  14. [9]
  15. http://www.statistica.md/pageview.php?l=en&idc=295&id=2234
  16. [10]
  17. https://www.destatis.de/DE/Publikationen/Thematisch/Bevoelkerung/MigrationIntegration/AuslaendBevoelkerung2010200117004.pdf?__blob=publicationFile
  18. http://yurukov.net/blog/2012/03/14/kolko-sa-balgarite-v-germaniq/

  19. [11]

  20. [12]
  21. [13]
  22. [14]
  23. [15]
  24. [16]
  25. [17]
  26. [18]
  27. [19]
  28. [20]
  29. [21]
  30. [22]
  31. [23]
  32. [24]
  33. [25]
  34. [26]]
  35. http://www.czso.cz/csu/cizinci.nsf/t/84003FF6B6/$File/c01t01.pdf
  36. http://www.ine.pt/xportal/xmain?xpgid=ine_princindic&xpid=INE
  37. [27]
  38. [28]
  39. [29]
  40. [30]
  41. [31]
  42. [32]
  43. [33]
  44. [34]
  45. [35]
  46. [36]
  47. [37]
  48. [38]
  49. „Eastern Europe and the Commonwealth of Independent States“, p. 517 The Macedonians are a Southern Slav people, closely related to Bulgarians.
  50. „Ethnic groups worldwide: a ready reference handbook“, p. 54 Macedonians are a Slavic people closely related to the neighboring Bulgarians.
  51. Бояджиев, Стоян Г. Съществува ли македонска нация?, София 1991, с. 35
  52. One Europe, many nations: a historical dictionary of European national groups, James Minahan, Greenwood Publishing Group, 2000, ISBN 0-313-30984-1, pp. 134–135. Google Books. Посетен на 2011-11-13.
  53. Fine, John Van Antwerp. The early medieval Balkans: a critical survey from the sixth to the late twelfth century. University of Michigan Press, 1991. ISBN 978-0-472-08149-3. с. 308.
  54. Kopeček, Michal. Discourses of collective identity in Central and Southeast Europe (1770–1945): texts and commentaries. Central European University Press, 2007. ISBN 978-963-7326-60-8. с. 240.
  55. Радост Иванова, Балканите като етнокултурна общност
  56. Николай Аретов, Балкански идентичности в българската култура от модерната епоха (XIX – XX век)
  57. Стоян Атанасов, Как Балканите говорят за себе си.
  58. http://www.dnes.bg/stranata/2011/07/27/eksperti-po-demografiia-osporiha-prebroiavaneto.125031 Експерти за българския етнос в страната към 2011 г.
  59. Държавната агенция за българите в чужбина
  60. Българи в Република Македония
  61. а б в г Гюзелев, Васил, Божилов, Иван. История на средновековна България VII-XIV век, Том I, Анубис, София, 2006, стр.60-61
  62. ((ru)) Великая польская хроника. Пролог
  63. ((ru)) Иванов В. Топонимический словарь Селигерского края. 2003 г. – също е отхвърлена връзката между етнонима „българи“ и топонима „Волга“.
  64. В тази връзка И. Дичев дори предлага въвеждането на думата „българянин“ за диференцирането на двете понятия (вж. Ивайло Дичев, Българи, турци – българяни?, в-к Сега, 17 февруари 2007 г.)
  65. Закон за българите, живеещи извън България, Обн. ДВ. бр.30 от 11 Април 2000 г., чл. 2, 6, 7, 8,
  66. Цанков, Веселин. Българското гражданство. Материалноправни и процесуални аспекти, София 2000, с. 54, виж и Тодоров, Тодор. Гражданство по рождение по чл. 93, ал. 2 от Конституцията, Правна мисъл, 1996, № 4, с. 7-14. Конституционният съдия проф. Тодоров приема, че Конституцията ясно разграничава понятията „българин“ и „български гражданин“.
  67. Военна академия „Г. С. Раковски“ – Създаване на българската държава
  68. “Погърчване” и “поевропейчване” през Възраждането. Раймон Детрез.

Допълнителна литература[редактиране | edit source]

Статии[редактиране | edit source]

  • Иван Дуриданов, Произходът на името българи. В: Отечествен фронт, 35/9951, 11 февруари 1977

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Открийте още информация за Българи в нашите сродни проекти:

Commons-logo.svg Общомедия (изображения и звук)
Wikiquote-logo.png Уикицитат (цитати)