Българи

Тази статия е за българския етнос. За гражданите на Република България вижте Население на България. За други значения вижте Българи (пояснение).

---

Българин пренасочва насам. За други значения вижте Българин (пояснение).

---

Българи
Общ брой:	10 милиона
Значителен брой в:	България: 7,346,222 (2011)  САЩ: 300,000 (2010)  Турция: 270,000 (самоопределящи се като помаци)  Украйна: 204,574 (2001)  Испания: 169,195 (2010)  Италия: 100,000-130,000 (2010)  Молдова: 90,000 (2010)  Великобритания: 80,000-150,000 (2008)  Гърция: 78 981-110,000 (2007)  Аржентина: 70,000-80,000  Бразилия: 62,000 (2006)  Германия: 61,854 (2009)  Канада: 50,000 (2006) Република Македония: 50,000+ (2010) - ?  Албания: 40,000-50,000 (2008)  Франция: 34,000 (2008)  Русия: 31,965 (2002)  Сърбия: 20,497 (2002)  РЮА: 20,000 (2008)  Австрия: 15,000 (2010)  Румъния: 8,092 (2002)  Белгия: 7,443 (2010)  Португалия: 7,202 (2011)  Казахстан: 6,915 (1999)  Чехия: 6,346 (2009)  Унгария: 5,000 (2008)  Обединени арабски емирства: 5,000 (2008)  Австралия: 4,902-12,000 (2006)  Швеция: 4,500 (2010)  Ирландия: 3,000 (2008)  Швейцария: 2,950 (2008)
Език:	Български език
Религия:	Православно християнство, други
Сродни етнически групи:	македонци

Част от серията статии за българите Българска култура Литература · Музика · Изкуство Кино · Имена · Кухня Хора · Носии · Спорт По региони и страни (включително диаспората) Република Македония Сърбия Румъния · САЩ · Унгария Гърция · Източна Тракия Малоазийски българи Банатски българи Бесарабски българи Карашовени Българи-мюсюлмани (Помаци) Горани · Гагаузи Религия Православие · Ислям Католицизъм · Протестантство Диалекти на българския език източни (рупски) · западни (торлашки · шопски · македонски) банатски История · Владетели

Географско разпределение на балканските народи през 1847 г. според френско-австрийския геолог Ами Буе (българите в бежово).

Географско разпределение на балканските народи през 1880 г. според немско-британския картограф Ернст Равенщайн (българите в оранжево).

Географско разпределение на българите (в зелено) през 1912 г. според българския учен aкадемик проф. Анастас Иширков.

Свето Успение Богородично (Варна)

Великденски яйца

Българче бие тъпан

Шопска салата

Мартеници

Българите са южнославянски народ (етнос),, чийто майчин език е българският. Освен в България, български емигрантски общности живеят в редица европейски страни като Испания, Великобритания, Италия, Гърция, Германия, Франция, Русия, както и в САЩ, Канада, Аржентина и Бразилия. Български общности живеят в балкански и други страни около региона като Република Македония, Сърбия, Турция, Гърция, Албания, Косово, Украйна, Молдова и Румъния.

Географско разпределение

Повечето българи живеят в България, където са над 6 милиона и съставляват 85% от населението. Броят на българските емигранти, напуснали страната от средата на 20 век, се оценява на повече от 500 000 души, а сега българите емигранти с техните потомци, емигрирали през всички периоди, са около 1 500 000. Страните с най-много български емигранти са Съединените щати, Испания, Великобритания, Италия, Германия, Бразилия, Аржентина, Канада, Русия и Франция. Български общности в чужбина - етнически, емигрантски, студентски и др. има в около 70 страни. Повечето от тях са създали организации, които имат най-различни цели. Българските културно-просветни организации водят началото си от една от първите български организации по света - „Българска седянка“ в Прага (1880). През 2000 г. по идея на инж. Антон Стамболийски се създаде Международен съюз на българите, живеещи в Средна Европа със седалище в Прага. В Съюза членуват българските дружества от Австрия, Чехия, Унгария, Словакия, Полша и като гост – Румъния (Арад).

Български общности живеят в Република Македония, Сърбия, Гърция, Турция, Албания, Украйна и Молдова (бесарабски българи) и в Румъния (банатски българи). Официално признати български малцинства има в Сърбия, Украйна, Молдова, Румъния, Унгария и други държави. Над 50,000 македонски граждани вече имат българско гражданство към 2010 г., което са получили на базата на деклариран български произход, значителен брой други македонски граждани също очакват да получат такова. Според официалното преброяване в Македония от 2002 г., обаче като българи се определят едва около 1417 души. В България е широко разпространено мнението, че етническите македонци в Р. Македония и шопите - торлаци в Източна Сърбия са многобройни етнополитически дезориентирани българи, до началото на 20-ти век те не са имали друго етническо самоопределение освен българско, което като цяло е потвърдено от историците на запад.

Българи в:

• Австралия
• Австрия, виж Организация на българските студенти в Австрия
• Аржентина
• Бесарабия
• Гърция
• Германия

• Испания
• Италия
• Канада, виж Торонто
• Мала Азия

• Молдова
• Румъния
• САЩ, виж Бостън, Ню Хампшър, Род Айлънд
• Сърбия, виж и Модош

• Украйна

• Унгария, виж и Дружество на българите в Унгария, Българска православна църква в Унгария
• Чехия

Етимология и употреба

Съществуват най-различни предположения за произхода на етнонима българи. Според някои остарели схващания той се свързва с името на река Волга. Тази идея обаче се отхвърля лесно, тъй като първото общопризнато споменаване в исторически изров на етнонима "българи" е в Анонимен римски хронограф от 345 г., а в същия период римляните наричат река Волга "Ра". Всъщност по-вероятно реката добива днешното си име си по-късно, поради живеещите по бреговете и волжки българи. Други автори, водени от косвени източници считат, че думата има тюркски произход и е с неясна етимология. Според тях тя би могла да се преведе като: "бунтовниците", "белките" или "смесения народ".

В настоящето думата „българи“ се използва за обозначаване както на народностната (или етническа) група българи, така и на гражданите на Република България. От юридическа гледна точка термините "българин" и "български гражданин" имат различен смисъл, тъй като българи могат да бъдат и чуждестранни граждани с български произход и национално съзнание. Същевременно, български граждани могат да бъдат лица с небългарска етническа принадлежност.

Произход

Според най-разпространената теория българската народност се формира в резултат на сливането на три племенни общности на Балканския полуостров в периода V - X век -траки , славяни и прабългари. На практика етногенезиса на днешния български народ е по-комплексен. През V-VI век българската група от славяните заселва Мизия, Тракия и Македония, където се смесват с потомците на елинизираните и романизирани траки, илири и други народи, като готи, сармати, келти, даки и елини . Втората фаза в образуването на етническия облик на съвременния български народ започва със създаването на Дунавска България от Аспаруховите прабългари и със заселването на Куберовите прабългари в дн. Македония през VII век, преминава през унифицирането на правото, административното устройство в държавата от кан Крум (803-814 г.) и завършва през IX-X век с приемането на християнството за единна религия и въвеждането на старобългарски език за официален в страната . През този период и в следващото хилядолетие към етногенезиса на българите допринасят власи, гърци, кумани, печенеги и други индо-европейски и тюркски народи прииждащи към българските земи.

От друга страна, според някои от именитите антрополози от 20-ти век, като Уилям Рипли, Карлтън Кун и Бертил Лундман, българите са народ преобладаващо от средиземноморски расов тип, с някои неизяснени протопонтийски, алпийски и нордически примеси, чиито корени водят към неолита. След развитието на популационната генетика през 21-ви век започват изследвания на българския ДНК-профил. Установено е, че той се доближава до този, описан при повечето европейски популации. Сред праисторическите събития, отбелязани в наблюдаваните хаплогрупи, най-голям е приноса на местните ловци-събирачи от мезолита. Българският генетичен фонд носи също следи от постледникова реколонизация от различни убежища и експанзията на неолитните земеделци от Близкия Изток. Според резултатите от анализа на Y-ДНК и мтДНК, българите принадлежат към групата на европейските популации, но са разположени малко встрани от основния клъстер. Генетично, днешните българи са по-тясно свързани със съседните балкански популации (македонци, сърби, румънци, гърци и албанци), отколкото с останалите европейци. Българите се различават в доста по-висока степен от днешните обитатели на Близкия, Средния Изток и Северна Африка, отколкото от тези на Европа. Генетичните тестове извеждат като основни фактори за биологично сходство или различие географската близост, съответно - географските бариери, докато употребата на сходен език има много по-малко значение.

Възраждане

С ликвидирането на Втората българска държава в края на 14-ти век населените с българи земи минават под управлението на Османската империя. Освен държавата е ликвидирана и самостоятелната Българска патриаршия, в резултат на което настава значителен духовен и етнорелигиозен упадък. По време на османското владичество не се е боравило с етнически категории в процеса на администриране. Населението било разделено на религиозни общности: правоверни и неверници, включени в законово признати религиозни общества (миллети). Такива били мюсюлманския миллет и източноправославния - рум миллет. Като част от рум миллета, българите без съмнение имали съзнанието, че принадлежат към отделна езикова общност, но тя не създавала толкова силни чувства на привързаност. След Великата френска революция, през 19-ти век започва възход на национализма в Европа, включително и в Османската империя и започнал разпад на рум миллета. По Българските земи започва процес на национално Възраждане. В резултат на започналите църковно-национални борби през 1861 г. била призната Българската уния, а през 1870 г. и самостоятелна Българска екзархия и така бил признат отделен Булгар миллет или български народ. Този процес на разпадането на милетската система през 19 век съвпада със създаването и укрепването на Третата българска държава, в която се влива голяма част от Булгар миллета. По стечение на историческите обстоятелства, част от от Булгар миллета се откъсва от българската нация и става част от други нации. Част от мюсюлманския миллет в лицето на българите мюсюлмани, също се включва в създаването на българския етнос.

Вероизповедания

Религиозните българи предимно се определят за православни християни, една малка част изповядва римокатолицизъм, протестантство, ислям (помаците- ок. 130 000 в България) и други.

Език

Българският език е индоевропейски език от групата на славянските езици и южнославянските езици.

Сродни езици

Езикът на българите е сроден с езиците на южните славяни- сърби,черногорци, хървати, бошняци, словенци. На много литургии в православни църкви се използва един църковнославянски език при руснаците, украинците, беларусите, българите и сърбите.

Етнография

Българите в България се делят на седем големи етнографски групи, при които се срещат някои различия в говора. Това са шопите, добруджанците, тракийците, хърцоите, македонците, рупците и балканджиите.

Култура

Музика

Българската музика е част от българската, балканската, европейската и световната култура. Има специфично, самобитно и оригинално звучене. За да бъде една музикална творба класифицирана като българска, трябва да е съобразена с няколко основни изисквания, т.е. музикалните изразни средства да носят български черти:

1. Да има типичен български метро-ритъм.
2. Да притежава българска ладово-тонална мелодика.
3. Ако е вокална творба, да е на български език.

България условно е поделена в няколко етнографски области, всяка от които има своите особености по отношение на песенно-танцовия фолклор. Най-общо фолклорните области в България са седем:

• Северна България — Северняшка фолклорна област обхваща Северозападна България и Средна северна България.
• Тракия — Тракия заема географския регион на Тракийската низина.
• Шоплук — Шопска фолклорна област включва западната част от Средногорието,Софийско, Пернишко и Брезнишко.
• Добруджа — Добруджа заема североизточната част на България – на север е оградена от Дунав, на изток – от Черно море, а на запад – от Северняшката фолклорна област.
• Пиринска фолклорна област — Пиринската фолклорна област обхваща земите на Пирин планина.
• Странджа — Странджанската фолклорна област се намира на изток от Тракийската област до Черно море, на север се простира до Добруджа, а на юг до границата ни с Турция.
• Родопска фолклорна област — Родопската фолклорна област съвпада с географската област Родопи.

Архитектура

Архитектурата заема важно място в културното развитие на народите, населявали българските земи. Територията на България е богата с разнообразни архитектурни паметници, построени от различни народи при различни епохи. Развитието на архитектурата в България минава през седем периода: от възникването ѝ до създаването на българската държава (VII век), средновековна българска държава (VII - XIV век), османско владичество (края на XIV - втората половина на XVIII век), Възраждане (втората половина на XVIII - 1877), от Освобождението (1878 - 1944), 1945 - 1980, 1980 - до наши дни.

Кино

За начало на кинематографията в България се счита филмът на Васил Гендов „Българан е галант“ (1915). От 1915 до 1948 година (когато се национализира кинопроизводството) са създадени 55 филма. По време на Отечественофронтовската власт се предпочитат филми с историческа и идеологическа насоченост, като се осъществява строг контрол от държавата и някои филми са спирани или сваляни от екраните. Най-голямото студио по това време е киностудио „Бояна“.

През 1997 г. започва историята на Международния София Филм Фест, който през 2010 година беше акредитиран от Международната федерация на асоциациите на филмовите продуценти (FIAPF) като фестивал с конкурс за първи и втори игрални филми. София Филм Фест е включен в класацията на сп. „Варайъти” (Variety) на 50-те топ фестивала, които не бива да се пропускат.

Кухня

Сред най-типичните храни за българската кухня са киселото мляко, тараторът, червената печена чушка, гювечето, бобената чорба, баницата, агнешкото чеверме, туршията, киселото зеле, мусаката, зелевите и лозовите сарми, шопската салата, кебапчето и други. Практически непознати извън Балканския полуостров напитки са и традиционните за българите ракия и боза. Българската нация е съставена от множество различни етноси, като всеки от тях е оказал влияние върху съвременния бит на българина, включително и в областта на кухнята. Траки, гърци, римляни, прабългари, славяни, както и много други племена и народи, заселвани по територията на днешна България, са дали отражение върху тази традиция още в древността. Археологическите данни сочат, че основните съставки на древната кухня в нашите земи са били традиционните за района зеленчуци — зеле, морков, цвекло, ряпа, лук, чесън; различните видове месо — овче, козе, свинско, говеждо, птиче, дивеч; зърнените храни — просо, овес, ечемик, ръж, пшеница; както и бобовите растения — бакла, леща, грах, фий. Една от характерните особености на българската кухня е, че повечето продукти в едно ястие, се обработват топлинно едновременно. Това важи особено при печивата и обяснението е просто — в миналото домакинствата почти не са имали собствени фурни, а са отнасяли подготвеното за печене ястие в обществени фурни. Дори с навлизането на модерните технологии, тази традиция на приготвяне се запазва в голяма степен. В българската кулинарна традиция са характерни предимно салатите от пресни или термично обработени зеленчуци — домати, чушки, краставици, лук, зеле, моркови, ряпа, картофи. Основни подправки са солта, олиото, оцетът, червеният и черният пипер, магданозът и копърът. Емблематични за българската кухня са салати като „Шопска“, „Снежанка“ и др. През зимата често се консумират консервирани салати — туршии. Към салатите условно могат да бъдат причислени различни зеленчукови сосове като кьопоолу и лютеница.

Обреди и обичаи

Българите имат много уникални обреди и обичаи, които произлизат от съчетаването на езическите и християнските разбирания за света и космоса. Те обикновено са подредени в календарна последователност. Най-известни са сурвакането - характерен за Нова година обичай, известен в цялата страна; хамкането - изпълняван на Сирни заговезни, когато всички в семейството се опитват да уловят само с уста сварено обелено яйце, халва или въглен, завързани на края на конец, закачен на тавана, който се върти около трапезата. Мартеници пък се връзват за здраве на първи март, когато започва краят на зимата. Характерни за българското народно творчество са уникални килими, народна керамика, украшения и облекло (сред което особено популярни са народните носии, създавани като произведение на изкуството, както и традиционните цървули). Музикални инструменти, на които се изпълнява българска народна музика, са гайда, кавал, гъдулка, тъпан, тамбура и тарамбука. Народните песни са най-често обредни, юнашки, хайдушки, исторически и социално-битови, но най-стари всъщност са митичните, първите сведения за които има от IX в., които отразяват анимистичните разбирания на българите, преди покръстването за слънцето, самодивите, орисниците, змейовете и ламите.

Лазаруването е най-важната традиция в обредната система от момински пролетни обичаи. Тогава се събира цялото село и потенциалните свекърви и ергените оглеждат нагиздените моми, за да изберат своите бъдещи снахи и съпруги. Великден, Възкресение Христово, е най-значимият религиозен празник. Датата на Великден зависи от първото пълнолуние след деня на пролетното равноденствие. Червени великденски яйца се боядисват на Велики четвъртък. С първото боядисано в червено яйце бабата чертае кръстен знак по челата на децата, за да са здрави и румени през годината. На Велики Четвъртък се подновява квасът и се замесва тестото за великденските хлябове и козунаци. През празничните дни се играят хора, а момите и ергените връзват люлки и се люлеят, като пеят обредни песни.

Коледуването e най-значимият в обредно отношение зимен празник и сред най-големите годишни празници, известни по цялата българска етническа територия. Коледарите пеят за щастие в семейството и придобивки в стопанството.

Кукерските обреди се осъществяват от мъже, предрешени като зверове или типични персонажи (бабата, дядото, царят, бирникът), винаги с маски на главите, често с чанове на пояса и с кожуси с козината навън. Те танцуват по улиците, за да изплашат лошите сили и да пропъдят студа и извършват обредни действия като оран, сеитба и други за плодородие и здраве.

Нестинарството е танц на босо в жарава, но в него има религиозен смисъл. Обичаят днес е автентично запазен в няколко странджански села, сред които се отличават тези в Българи и Кости.

Допълнителна литература

• "Образуване на българската народност", академик Димитър Ангелов, София, 1981
• "История на България", Панайот Панайотов, Велико Търново, 1998
• История на България, Томове 1 и 2 БАН 1979 и 1981

Статии

• Иван Дуриданов, Произходът на името българи. В: Отечествен фронт, 35/9951, 11 февруари 1977

Вижте също

• Категория:Български общности в чужбина
• Великите българи (обществена кампания/класация)
• Български обичаи
• Официални празници в България